Empire Earth III

Empire Earth III e много противоречиво заглавие. Последната част от серия с традиции и с много измъчен процес на разработка може съвсем да ви разочарова или да ви хвърли на върха на геймърската радост. Трябваше да бъде едно, пък излезе друго, а по-консервативните RTS фенове не се кефят на странни дизайнерски решения. В крайна сметка всеки сам ще прецени за себе си дали странното чувство за хумор и опростеният геймплей на третата част са за него или не.

Славното минало

Empire Earth беше една от първите игри, проследяващи развитието на човечеството от зората му до далечното бъдеще. До излизането й подобно нещо можеше да се види само в сериите Civilization, които никога не са ме радвали заради прекалената си статичност и липса на екшън. Age Of Empires предлагаше нещо подобно, но бе прекалено схематична в еволюцията на народите за определена епоха – античност, средновековие, велики географски открития и т.н. Единствено и само Empire Earth даваше възможността да се избере една от десетките нации и да се развиете от каменната до дигиталната епоха, заменяйки копиеносците с високотехнологични роботи. Това, естествено, се отрази кофти на мултиплейър частта на играта, тъй като един скирмиш отнемаше средно по 2-3 часа, дори на малка карта. От друга страна, кампанията беше страхотно дълга и интересна, а редакторът на карти позволяваше създаването на сценарии тип “WW2 танкове нападат Троя”. Поредицата е разработена от британците Stainless Steal Studios, които по една или друга причина губят правата над франчайза и безпаметно умират през 2005 година (издавайки доста добрата Empires: Dawn of the Modern World и недоклатената Rise and Fall: Civilizations at War).

В този момент в играта влизат Mad Doc Software, разработили втората част от поредицата. Впоследствие те започват и разработката на тройката, по пътя се отказват, но в крайна сметка пак се връщат към проекта. Уви, тази постоянна смяна на приоритетите малко или много се отразило на финалния продукт. Empire Earth III няма много общо с предните две части освен многото ери, през които можете да минете, и присъствието на роботите. Затова, ако сте фен на поредицата, просто приемете, че играта не съществува. Ако пък тепърва прохождате в жанра или искате лековато и не много сериозно заглавие, даващо големи дози фън при правилната психична настройка – то EE3 е точно за вас.

Оттук-оттам

Кампанийният модел е взет едно към едно с този от Warhammer 40K: Dark Crusade. Вече виждате цялата Земя, която трябва да превърнете в своя империя, разграфена на зони. Всеки ход можете да създавате и изпращате армии да завладяват нови територии. Сблъсъците са два типа – с местно население и с враждебни фракции. Първите са точно толкова предизвикателство, колкото и да си размажете пръста с 3 килограмов чук – всеки идиот може да го направи. Просто събирате по хилядарка от двата ресурса и ги подарявате на диваците, след което сте готов за вечен и безоблачен съюз. При втория тип сблъсъци има малко повече идея, стига ИИ-то да беше малко по-хитро. Все пак е готино да видиш огромен триизмерен модел на планетата ни.

Геймплейният модел пък е копипейстнат от Command & Conquer: Generals при замисъла на нациите и концепцията на единиците им, и от Rise of Nations на ниво микро и макро икономика. Всъщност всичко е страшно опростено. Всяка карта е разделена на зони. Ако построите “кметство” в някоя от тях, тя става автоматично ваша. На всяка територия има няколко неизчерпаеми депа от природни ресурси, а към всяко кметство можете да вържете по един пазар, който автоматично да генерира парички. Просто построявате двете нужни ви за събиране на ресурси сгради и сте готови. Те сами си пускат работниците и си цъкат, няма преразпределяне на работна сила в зависимост от нуждите ви, нито търсене на нови ресурси при изчерпването на тези около стартовата ви локация.

Войските се произвеждат в казармите, леките и тежките фабрики (или конюшните в по-ранните епохи). Войските също са силно опростени като концепция – лек и тежък вариант на пехотинци, стрелци, конница и артилерия. Тук-таме се мярка и по някоя уникална за фракцията бойна част. Всяка единица е силна срещу определен противник и слаба срещу друг. Равното миксиране на разнообразни юнити в армията гарантира сигурна победа в 90% от случаите, а пропуска дори на един тип предизвиква срамни загуби. С течението на епохите кавалеристите се заменят от танкове и бронирани коли, а пехотинците – от стрелци с пушки и базуки.

И като казвам “опростяване на геймплея”, това е най-слабото определение, за което мога да се сетя. За точно пет минути можете да видите и построите всичко, което играта предлага. Което на много няма да се хареса, но на мен ми беше приятно да играя на заглавие, което се явява гейминг еквивалента на чоплене на семки. Например летищата предлагат няколко типа самолети, които дори не можете да контролирате самостоятелно, а само да изберете дали ще направите над разузнавателен или бомбен полет над дадена местност, и после да чакате известно време да се презареди опцийката.

Технично

Играта използва Phisyx технологията за реално поведение, изглед на единиците и взривните ефекти. Стига да имате въпросното парче хардуер, разбира се. Без него пак ще можете да видите много красивите единици и текстури, но така зверски ще ви сече, че чак ще се зачудите дали някой не е сменил важните компоненти от РС-то ви, докато сте спали.

За финал оставих мегаултрапроблема на играта – балансът. Въпреки заложената “камък-ножица-хартия” система, нито дизайнерите на играта, нито самите юнити са наясно кога и как да я прилагат. А присъствието на единица, буквално засмукваща за секунди сгради и солджъри, изритва с брутален финт целия баланс в кофата и кара мултиплейър изживяването да си смуче големия среден палец.

P.S. – Наистина не знам какво е шмъркал Крис Тейлър, но вече знам от къде си го набавя – озвучителния екип на Mad Doc Studios!!!

Автор: Георги Панайотов