Assassin’s Creed

Най-накрая. Assassin’s Creed се появи и за PC. Цели пет месеца сред като излезе за конзоли. Но…

Каквото и да си говорим, новата игра на екипа, създал Prince of Persia: The Sands of Time, остави у мен завиден брой противоречиви чувства. От една страна, това е поразително добре изглеждащо екшън-приключение с не една и две оригинални геймплей хрумки. От друга обаче то рано или късно става жертва на собствените си амбиции и ви залива с небрежен полъх еднообразие.

Защо се получи така? Защо Assassin’s Creed не се превърна в една от най-добрите игри, излизали някога, и се задоволи с титлата “Просто добър екшън”? Прочетете по-долу.

Щипка фантастика

Всички сигурно сте чували, че действието се развива през Средновековието по време на Третия кръстоносен поход, а ваша милост ще се превъплъти в ролята на ловък наемен убиец. Донякъде е така, но… играта започва през не чак толкова далечната 2012 година, където вие се подвизавате като нищо и никакъв барман, чието единствено специално умение е приготвянето на много добро мартини.

За ваше нещастие незнайна персона решава да ви отвлече и да ви отведе в “Абстерго Индъстрийс”, където смахнат учен и неговата добродушна асистентка ще започнат да провеждат серия от експерименти върху собственото ви тяло. Преди да сте се усетили, те ще ви включат към т.нар. Animus. Машина, която е способна да извлича спомени от ДНК-то на всеки, който се докосне до нея. При това не само неговите собствени, но и тези на предците му. Те буквално се материализират пред очите ви и ще са толкова истински, че все едно наистина сте там и изживявате тези отдавна изгубени в миналото мигове и събития.

Но какво прави Дезмънд тук и защо този учен е решил да тества Animus върху него? Може би заради родствените му връзки с Алтаир – един от най-добрите убийци по онова време… И заради желанието му да получи отговори на въпроси, които биха могли да променят облика на света.

Кабелите са включени, захранването е в готовност, легнете, отпуснете се на масата и се пригответе да отпътувате няколкостотин години назад времето, когато през 1191 г. крал Ричард I Лъвското сърце води неспирни сражения с египетско-сирийския султан Саладин за надмощие над Светите земи.

Втора възможност

Още в самото начало ще трябва да забравите барманските си умения и да си припомните що е да си асасин. След като преминете през серия от доста странни тренировъчни мисии със силен футуристичен привкус, ще заемете и с първата задача на Алтаир. Трябва да убиете Робер дьо Сабле, единадесетият Велик магистър на тамплиерите, и да им отнемете тяхното съкровище. Заради своята арогантност и поредица от необмислени постъпки обаче, нашият герой не успява и бива понижен в най-ниския ранг на асасините. Много от оръжията му са отнети, а уменията – напълно заличени. Алтаир е обезчестен…

За негова радост Ал Муалим, потайният лидер на ордена, решава да му даде втори шанс. Девет души трябва да загинат от неговата ръка. Девет ключови фигури, експлоатиращи Светите земи и техните жители. Девет тамплиера, отговорни по един или друг начин за началото на кръстоносните походи.
Очаква ви дълъг, дълъг път…

Средновековието оживява

Ubisoft Montreal са постигнали наистина впечатляващи резултати в опитите си да вдъхнат живот на Свещените земи. Пред вас ще се открие един огромен, жив и детайлен свят. Орденът на хашишините, на който Алтаир е член, се помещава в Масияф. Именно това ще бъде отправната точка на вашите действия. Оттук ще се наложи да изследвате както Дамаск, Акра и Йерусалим в цялата им прелест, така и огромна територия около тях, наречена за по-кратко – Кралството. Може да пътувате свободно от едно място на друго пеш или на кон, да се покатерите по абсолютно всяка сграда, която видите по пътя си, или да убиете когото намерите за добре. Наистина „Нищо не е вярно, всичко е позволено”, както някога е казал основателят на ордена на Хашашин Хасан ибн Сабах – Стареца от планината.

Пътят до убийството

След като получите списъка с първите имена, които ще трябва да паднат под ножа, първото нещо, което се изисква от вас, е да научите малко повече информация за тях. Къде се намират в момента, колко добре са охранявани, кога ще е най-удобно да нанесете фаталния удар и възможно ли е да изникнат някакви непредвидени обстоятелства. За тази цел ще трябва да се впуснете в поредица от мисии, които включват подслушването на някой обикновен жител, налагането му с юмруци, докато не си изпее всичко, или пък бъркане по джобовете му, без никой нищо да усети.

Има и друг вариант – информатори. Все ще се намери някой с полезна информация за вас. Естествено, тя няма да е безплатна. За да я получите, обикновено ще трябва да се впуснете в някоя мини игра от типа – събери всички флагове (а ла платформена аркада), убий стрелците по покрива, елиминирай рицарите в тълпата или стигни от точка А до точка Б за максимално кратко време. А за да може да разберете кое къде е, обикновено ще трябва да се покатерите на някоя от най-високите точки в града и да го “обходите” с орловия си поглед.

Всичко звучи много добре и първите няколко пъти е забавно. Но много бързо

започва да омръзва

дори и с четирите нови типа “разследване”, които са добавени в PC версията (не ми се и мисли как са се чувствали конзолните геймъри без тях). Малко по малко задачите стават все по-еднообразни и досадни и в един момент започват да се повтарят. А жертвите ви са цели девет на брой…

За щастие т. нар. “свободно тичане” така и не успя да ми омръзне. Вдъхновени от феномена паркур, авторите са направили така, че Алтаир да може да се захване буквално за всяко едно нещо, което ви види окото – прозорец, стърчащ дървен кол, вдлъбнатина в стената и прочие – и по този начин да се покатери, където и когато си пожелае. Героят е изключително ловък и подскача от покрив на покрив забележително бързо. Уви, ще ви трябва геймпад, ако не искате да си изпоскубете косите от нерви с клавиатурата и мишката, защото управлението на моменти изисква наистина цялото ви внимание.

Покушението

Рано или късно ще стигнете и до прословутото покушение. И тук Ubisoft Montreal можеха да се потрудят малко повече. Макар и повечето от убийствата да са зрелищни, обикновено почти никога не може да забиете нож в гърлото на жертвата си, без да ви погне целият град. Дори и да успеете да гътнете някого напълно безшумно, това по никакъв начин не ви носи някакви облаги и обикновено най-бързият и най-лесен начин да се справите със задачата си е фронтално нападение веднага след края на кътсцената, представяща що за животно е целта ви.

Ликвидирате ли мишената си, камбаните започват да бият и на вас ви се пада понякога нелеката задача да избягате колкото се може по-бързо и по-надалеч. Това обаче често е доста трудно, тъй като

тълпата е основното ви предизвикателство

След като си плюете на петите, ще трябва да внимавате да не се блъснете в някой случаен минувач, което често е неизбежно, тъй като градовете са пренаселени и гъмжат от малки и тесни улички. Не успеете ли да го изтласкате от пътя си навреме, ще се проснете на пътя или в най-добрия случай, ще си загубите набраното темпо, което ще скъси дистанцията между вас и преследвачите. Може да се опитате и да стигнете до покривите (където в по-късен етап от играта са накацали десетки стрелци) и да им се изплъзнете с помощта на своята ловкост и сръчност. Те обаче ще започнат да ви замерят с камъни и всячески да се опитват да ви свалят.

Общо взето целта на занятието е да се измъкнете от полезрението им и да се скриете някъде – я в някоя градина на покрива, я на пейка, я сред тълпата (в случая монаси, на които трябва да сте помогнали преди това, за да се съгласят да ви измъкнат при нужда). В краен случай копа сено ще свърши същата работа.

Пречките

Общо взето тълпата обикновено ще ви изкарва от кожата ви. Убиете ли някого пред очите на охрана, това често ще бъде фатално за вашата анонимност. Елиминирате ли невинен гражданин по погрешка, ще си намалите здравето значително. Правите ли странни за обикновените хора неща като например да висите от десетметрови сгради, това също може да се окаже фатално, в случай че някой клюкар се е загледа във вас.

Срещите с просякините, лудите и пияниците пък ми бяха едни от най-любимите. Представете си, че напредвате бавно и внимателно към следващата си цел. Нежно си пробивате път, отмествайки хората от пътя си с ръка с едно натискане на бутона. Но не щеш ли, появява се някоя досадница, която иска пари от вас. Започва да ви си се пречка на пътя. Опитвате се да я заобиколите, но тя ви пресреща. Междувременно целта ви се отдалечава все повече и повече. Бутате досадницата или я хващате и я запращате настрани, а тя почва да пищи, че искате да я убиете. Изнервяте се. Междувременно охраната вече ви е забелязала. Без да искате, бутате някоя жена, която носи стомна на главата си. Тя пада, чупи се и край – разкрит сте…

Пияниците и лудите са още по-досадни. С течащи лиги и нечленоразделни стонове, те се спускат право към вас, за да ви бутнат злобно и да ви запратят я към земята, я директно в ръцете на случайно минаващ през това време пазач. Можете и сами да се досетите как ще завърши подобна близост…

Сраженията

Рано или късно ще се стигне до бой. Това е неизбежно. Ще кривнете по погрешка, докато се опитвате да се измъкнете от някой тамплиер, ще се забиете в някоя задънена улица и готово – ще се лее кръв. Честно казано, бях най-много предубеден относно бойната система в Assassin’s Creed. Оказа се обаче, че тя е едно от най-забавните неща в играта. Пълното бойно снаряжение на Алтаир представлява една кама, скрита в ръкава на лявата му ръка, къс меч и няколко метателни ножове. Първото ви оръжие служи за тихото и бързо елиминиране на мишените. Алтаир ловко успява да го забие във врата на целта си, стига преди това да е успял да се прокрадне зад гърба й незабелязано. Късият меч пък е подходящ за битки с повече противници, както и тогава, когато прикритието ви е разбито. Ножовете пък са най-полезни за елиминирането на множеството стрелци по покрива.

Всеки път, когато нанесете фатален удар, изпълните атакуващото си комбо или перфектната контраатака, ще станете свидетели на поредното страхотно сценично изпълнение от страна на Алтаир. Грациозно завъртане и отрязване на десния крак на врага, мощно забиване на меча в стомаха до самата му дръжка, безмилостно посичане на нечия ръка или рамо… Каквото ви хрумне. Наистина – тези сцени така и не ми омръзнаха. Те са толкова много и зависят от най-различни неща – разстоянието между вас и врага, това дали гледа фронтално към вас, дали е леко настрани или с гръб и прочие, така че шансът да се повторят обикновено е минимален.

Забележителни постижения

Така стигаме и до следващият най-впечатляващ аспект в Assassin’s Creed – анимацията на движенията. В това отношение мис Крофт пасти да яде. Вероятно Алтаир може да прави поне сто различни акробатики в зависимост от конкретната ситуация. Истинско удоволствие да го наблюдавате как ловко се опитва да изкачи поредната джамия или как прави прословутия си Скок на вярата, при което разстоянието от вас до земята обикновено няма никакво значение, стига долу да е разположена някоя копа сено.

Малко е тъпо, че не може да влезете в 95 процента от сградите или пък че умирате всеки божи път, когато се докоснете до вода, но това някак си се преглъща. Иначе не мога да ви опиша колко добре са пресъздадени Светите земи. Не знам колко време е било необходимо на авторите, за да вдъхнат живот на всичко това, но определено заслужават специални похвали.

Какво излиза накрая?

Първият опит на UbiSoft с Assassin’s Creed се оказа добър, но далеч не перфектен. За щастие ни очакват още две части, тъй като неотдавна сексапилната продуцентка на играта сподели, това ще си бъде цяла трилогия. Какво по-различно могат да направят авторите във втората част?

На първо място – по-голямо разнообразие в мисиите. Толкова големи и живи градове заслужават поне няколко десетки различни куеста, които да ви ангажират вниманието по време на вашите странствания. Покушенията също могат да бъдат направени по-добре, а стелт елементът – да се засили. В Hitman имате възможност да убиете жертвата си както с главата напред, така и без нито една персона да е разбрала някога, че сте били там. Би било чудесно и с Assassin’s Creed да е така.

Така или иначе – това е една наистина добра игра. Амбициозна, гигантска и зрелищна. И на няколко крачки от перфектността. С други думи – задължителна за всеки един фен на екшън-приключенския жанр.

Автор: Владимир Тодоров