by PC Mania
Питате ли се какви кошмари сънуват зергите?
Настана време отново да се потопим в жестоката действителност на 41-вото хилядолетие. Ако не знаете кой е Императорът, бдящ над нас от Златния Трон, господар на човечеството и владетел на неизброими светове, то вие сте долни еретици и дори няма да усетите кога агентите на Светата инквизиция ще потропат на вратата ви.
Оставяйки това настрана, единичната игра в Dawn of War II е като Diablo с няколко героя наведнъж, а мрежовия компонент – като Star Craft, но без строежа на база и с повече тактическо мислене. Преди част от вас да ми се нахвърли със справедлива ярост, да ме обяви за гнусен ксенос и да ме подложи на екстерминатус, нека кажа, че това е неточно сравнение, служещо само като отправна точка.
Кампанията ви напъхва в няколкотонната броня на млад брат от бойните редици на Кръвните Гарвани, току-що издигнат в ранг командир. Съдбата, която не я е грижа много за това, ви е подготвила свиреп тест. Калдерис, планета, която е основен източник на новобранци за редиците ви, е нападната от Орки. Не, не става дума за косатки, а за едри зелени хуманоиди с пресилен кокни акцент и хулигански наклонности. Естествено, на вас се пада честта да ги спрете. Но както си му е редът, нещата не се оказват толкова прости.
Строителният елемент
в кампанията е премахнат напълно. Вместо това в битка ще водите внушителната сила от, пригответе се, три отряда. Е, плюс вас самия. Но понеже всеки космически пехотинец е равностоен на сто нормални бойци, това не е малка ударна мощ.
Подчинените ви отряди, всеки от които е уникален, си имат сержанти с ясно изразен, собствен характер. Това допълнително подсилва усещането, че сте задружна банда на бойното поле. Командирът и сержантите са изключително инат типове и дори най-солидната атака най-много да ги хвърли в несвяст. Колегите им пък могат сравнително лесно отново да ги изправят на крака. Редовите гарги обаче нямат този късмет. Наложи ли се, може да доведете силите си до пълна мощ, само с подкрепления, телепортирани от обикалящия в орбита кораб и то на места, където технологията позволява.
Геймплеят на Warhammer 40K: Dawn of War II е смесица от тактическа игра и екшън RPG. Ключово е да пазете хората си и обмисляте внимателно подхода към всяка ситуация. Без комбинация от правилно позициониране на частите, използване на прикрития и специални умения просто няма да ви бъде. Със сраженията идва опитът, придружен от нови способности и намерена екипировка. Друг елемент, прекосил жанровата граница, са могъщите босове в края на някои мисии.
В сравнение с предишната хитова стратегия на Relic – СоН, бонусите, давани от добри защитни позиции, са по-застъпени, но пък и методите за разправа с барикадирали се противници са се увеличили. Някой оръжия могат напълно да унищожат самите прикрития, докато други, като огнемети примерно, направо пренебрегват въздействието на укрепленията. Има го и варианта просто да се промъкнете и изненадате врага в гръб.
Освен че се развива на три планети, предлага персонализиране и подобряване на армията ви, и дава възможност сами да избирате кои мисии да поемете, като от това има реални последици за прогреса ви, кампанията идва в комплект и с един друг страхотен плюс. Тя може да се играе кооперативно. Удоволствието да влезете в борбата рамо до рамо с приятел е невероятно, особено ако имате микрофони и обичате да се вживявате. Мрежовите битки променят
условията на конфликта
и нещата заприличват повече на онова, което бихме очаквали от стратегическа игра, макар да остават далече от „класическия” модел. Първо избирате коя от четирите раси да поведете – Хора, Орки, Елдари и Тираниди. Всяка от групировките има по три отличаващи се предводителя, всеки с внушителни специални умения. Освен че можете да изберете този, който подхожда на вашия стил, като за капак ще може да го снаряжите и с различни видове оръжия, броня и специална екипировка, още повече променяйки характеристиките му на бойното поле. Сега моля пророчицата на Елдарите за прошка, защото не сложих женски род на куп места в последните две изречения.
Отрядите и командирът трупат опит и статистики по време на битка, така че имате солиден стимул добре да се грижите за подчинените си и да не ги оставяте да измират. Ако конфликтът се проточи, армия от ветерани ще се притече на помощ, така че везните да се наклонят във ваша полза. Като цяло фокусът е върху умелото прилагане на способностите на добре специализирани групи бойци, не върху сблъсъка на безчет безименни единици.
Това до висока степен важи дори за Тиранидите, които за първи път се появяват официално в поредицата. Духовни деди на изглеждащите дружелюбни в сравнение с тях Зерги, те са истинска неутолима напаст от зъби, нокти и безброй други, далеч по-гнусни елементи. Тяхната механика на игра е най-близка до безмилостното нахвърляне на талази срещу противника, но дори и с тези зверове това не е най-ефективният подход.
Сблъсъците в Warhammer 40K: Dawn of War II са бързи и смъртоносни. Минимализирането на строителните елементи всъщност е добре дошло, давайки ви възможност да се концентрирате върху самото сражение.
Танцът на войната е непрестанен и изкусен. Дали играете един на един или трима срещу трима, полето никога няма да остане статично. Добрата отборна игра е може би по-важна, отколкото в която и да е друга стратегия, която съм виждал, а комбинацията от уменията на расите и различните командири дава широка зона за артистична изява. Основните ресурси в играта са реквизиция, енергия и
победните точки
Всеки от тях се набавя като контролирате определени стратегически позиции на терена. Съревнованието да задържите контрола над тях е жестоко, създавайки динамика постоянно държаща ви нащрек.
Щабът е стартовата позиция за разгръщане на армията ви, който се ъпгрейдва на три етапа. За допълнителен приход от енергийните позиции се изграждат генератори, които са далеч извън пределите на добре укрепените задни линии. Това ще ви принуди да защитавате инвестициите си и постоянно да преценявате приоритетите си.
На аудио-визуалния фронт DoW2 не показва и капка милост към конкуренцията. Озвучението е
безупречно
и каквото и да напиша, просто няма да му стори справедливост. Графиката може да не е Crysis, но енджинът на играта е достатъчно гъвкав, за да изпитате визуална наслада и без да сте откраднали някой от компютрите на НАСА. Ако пък имате сносна машина, максималното ниво на детайли ще ви представи абсолютно епична картина. Бруталната вселена на WH40K никога не е изглеждала по-добре.
Relic отново защитават репутацията си, предоставяйки широко достъпна единична игра, способна да привлече и любители на други жанрове. Мултиплейърът пък е хем привидно опростен, така че всеки без страх да може да го пробва, хем предлага завидна дълбочина и несравними шансове да демонстрирате уменията си. От времето, прекарано онлайн, останах с впечатлението, че солидният баланс също изглежда е налице. Така че с малко късмет и желание скоро ще предвождаме в свирепа схватка хулиганските Орки, манипулиращите Елдари, всепоглъщащите Ниди и героичните Избраници на Императора на официални съревнования. Вторият Изгрев на Войната е свежо безспорно успешно допълнение към жанра.
Автор: Борис Цветков