Развитие в застой
Спомням си, че когато за първи път стартирах Virtua Tennis, бях приятно изненадан и дори сериозно впечатлен от разнообразните възможности, които предлагаше тази спортна игра. Оттогава изминаха повече от пет години. Преди няколко дни изпитах същите чувства, но този път те бяха леко помрачени от едно дискретно усещане за дежа ву, което натрапчиво подразни сетивата ми. Всъщност нещата не биха могли да стоят по-друг начин поради простата причина, че Virtua Tennis е своеобразно огледало на един реален спорт, който за последната петилетка едва ли се е променил кой знае колко.
В този ред на мисли трябва да направим една уговорка, преди да се впуснем в шарения и забавен свят, който умело са изградили девълъпърите от Sumo Digital. А тя е следната: нека тези от вас, които следят изкъсо поредицата и може би вече им е поомръзнала, да не се гневят, когато в следващите редове изтъкна като плюсове някои характеристики на играта, които не са чисти иновации. Повярвайте ми, разбирам, че поредицата не е претърпяла революционни промени в последните си части, но това в никакъв случай не означава, че добрият фундамент, заложен в нейната основа, не е качествено доразвит. След като сме направили тази своеобразна уговорка с тези, чиито очаквания може би не са съвсем оправдани (поради високия критерий), вече е време да разкажа на всички останали колко приятна за игра е Virtua Tennis 3.
За всекиго по нещо
Едно от положителните качества на Virtua Tennis 3 несъмнено е способността й да се харесва на различни типове хора. Тя е еднакво привлекателна както за мързеливи чичковци, които просто седят на работното си място и безделничат, заблеяни в компютърния екран, така и за луднали тийнове. За някои хора джиткането на Virtua Tennis 3 си е направо манна небесна. Хем не работят, хем времето им минава по-бързо, хем не се налага да мислят, както е при тетриса или пасианса. Този сценарий обаче се развива единствено в режимите на игра exhibition и tournament, защото те са наистина неангажиращи. Просто натискате два-три бутона, олекотеното конзолно меню ви поема в своите обятия и неусетно убивате няколко часа в енергично размахване на ракетата и блъскане по жълтата топка.
Изкачете върха
Ако това беше всичко, което предлага Virtua Tennis 3, вероятно дори нямаше да четете този материал, защото едва ли щях да си правя труда да го пиша. Време е обаче да си представите друга ситуация. Няма да ви е трудно. Вие сте запален (или не чак толкова) геймър или просто млад човек, който търси съревнование във всяко начинание. Ето че сте попаднали на точното място – режима world tour. Тези от вас, които са имали удоволствието да разцъкат Virtua Tennis: World Tour, горе-долу знаят за какво иде реч, но не съвсем, защото тук са прибавени десет нови мини игри, спортна академия и други интересни неща.
По същество този режим ви дава абсолютна свобода на действие, а основното нещо, което трябва да направите, е да се изкачите в световната ранглиста. Започвате от номер 300, а заветната ви цел, както се досещате, е да станете „нумеро уно”.
За да успеете да се преборите със силната конкуренция в лицето на световни звезди от ранга на Ванеса Уилиамс, Роджър Федерер, Тейлър Дент, Мартина Хингис, Мария Шарапова, Линдзи Дейвънпорт и т.н., ще се наложи да положите много усилия. Естествено, става дума за неспирни тренировки, които за ваша голяма радост няма да са скучни и еднообразни, а точно обратното. За да подобрявате показателите си, ще трябва да се впуснете в редица мини игри, всяка от които ще ви носи различни ползи. В една ще развивате умението да се движите бързо и ловко, в друга – ще тренирате своя бекхенд, в трета – силата на сервисите си.
Интересното е, че уменията на вашата виртуална тенис-звезда са ясно разграничени, а всяко едно от тях може да бъде подобрявано посредством чисто ролева система за качване на нива. Този стремеж за непрестанно усъвършенстване и прогресиране в световната ранглиста определено създава едно приятно чувство за надпревара. Естествено, освен че ще трябва да се справяте с мини игрите, където ще подобрявате своите умения, ще ви се наложи и да участвате в редица турнири. Те са най-различни – единични, по двойки или смесени (мъже и жени). Побеждавайки в тях, ще се изкачвате по стълбицата по пътя към върха.
И все пак…
Както вече разбрахте, Virtua Tennis 3 не блести с иновативни елементи. Играта просто доразвива качествения фундамент, заложен още в първата част на поредицата. Предлага осъвременена графика, двадесет от най-известните тенис играчи в света, детайлен генератор за нови персонажи, с който можете да създадете своя собствена звезда и други благинки.
Естествено има и отрицателни черти като например еднообразната музика или жалки подобия на междинни анимации, в които е направен опит да се вкара някакъв диалог с компютърните ви съотборници (ако играете по двойки примерно). За капак на всичко трябва да споделя с вас, че съм адски изненадан от факта, че в компютърната версия на играта липсва мултиплейърът, който е така силно прехвален от всички колеги конзолчици, които са разцъквали играта. Това ми се струва адски нелогично и не мога да си представя какви са причините. Но или просто го няма, или е така добре скрит в опростените конзолни менюта, че аз не мога да го открия…
Автор: Асен Георгиев