Medal of Honor: Vanguard

Да си кажа честно не знам откъде точно е тръгнал етикетът “за бедни”. Знам само, че през вековете той най-често е бил лепван на по-евтината версия на едно или друго нещо. Идеята на версиите “за бедни” била да могат така и по-неплатежоспособните да се облажат с една или друга екстра, най-вече от развлекателен характер. Така или иначе, в наши дни Electronic Arts явно обожават версиите за бедни. Обикновено едно тяхно заглавие се появява във всички възможни формати (освен може би в този за джобен калкулатор). Ако не можеш да си позволиш “делукс” версиите за PS3, 360 или РС, по-добре се пробвай на Wii или дори на PS2. (Странно как са се сдържали да не врътнат набързо и един чисто новичък MOH за PSOne). Защото, нека започнем с това важно уточнение, Vanguard си е всъщност силно орязано (във всяко едно отношение) издание на предстоящия MOH: Airborne. С други думи, там където трябваше да се мъдри надписът “Airborne за бедни”, сега пише “Medal of Honor: Vanguard”. Един вид – като нямате пари за PS3 или Xbox360, изиграйте си играта на добрия стар PS2. Тя е почти същата, ама не съвсем. А бе, като за бедни!

Преди всичко графиката. Тя не е мръднала и на пиксел от нерадостните гледки на MOH: Rising Sun! Добре де, ясно че сме от “бедните”, ама не може ли за парите си да получим и ние нещо?! Точно като предшествениците за същия формат, и този MOH прилича по-скоро на PSOne преработка, отколкото на пълноценна PS2 игра. Излиза, че екипът на MOH така и не успя да се научи (за 7 години!!) как точно се прави добра PlayStation2 графика. И за да разберете колко точно лоша е графиката на Vanguard, ще ви кажа само, че тя прави на практика неразличими четирите “различни” бойни полета на това издание – Италия, Германия, Франция и Холандия.

После – бъговете! Нито един от тях не е толкова фатален, колкото “блокиралите” врати на Rising Sun, ама все пак… Колко дразнещо е например, да опитваш да стреляш, подал дуло едва-едва иззад ръба на близката стена, само за да откриеш, че прецизно насочените ти изстрели не правят ни най-малко впечатление на твоите противници?! Просто защото според Vanguard въпросният ръб на стена е твърде близко. Че ти това ако не можеш да направиш в една игра, където куршумите хвърчат от всички страни, тогава какво? Къде е удоволствието да вървиш, в една МОН игра, по средата на улицата, сякаш си бат‘ Рамбо, и хич да не си правиш труда да се прикриваш, само защото иначе няма да можеш да уцелиш нищо? И това, повярвайте ми, е само “издънка №1” в един доста сериозен списък.

Вярно, че игрите взеха (защо ли, защо ли) от кратки по-кратки, ама Vanguard си е твърде кратка дори по-“новите” стандарти. Общо четири “кампании” с по 2-3 мисии всяка, и като резултат шест до осем часа чист геймплей. И какво и обяснението? Може би феноменалната графика на играта е направила изработката й твърде скъпа, та се е наложило да се намали дължината? Я стига!

Откъм добрата страна – добра или лоша, Vanguard все пак има едно “Medal of Honor” в началото на заглавието си. Дето има една приказка – “като няма риба, и ракът е риба”. Кой ни е крив, че още не сме събрали три бона (че и отгоре) за един чисто новичък PS3 или 360 плюс неизбежния HD телевизор?

Автор: Ивелин Иванов