Допълнение за една от добрите стратегии на тема Втората световна
Дали само на мен ми прави впечатление, че стратегиите, посветени на Втората световна, са прекалено много? Струва ми се, че почти всеки месец се намира издател, който да пусне игра, която да следва преексплоатираните сюжети от добре познатия ни глобален конфликт от 40-те години на миналия век. Все пак, каквото и да си говорим, през този напрегнат период от човешката история са се случили ни повече, ни по малко от няколко десетки интересни сражения. За сметка на това някой от тях сме преигравали по повече от десет пъти и при това в различни заглавия и в различни жанрове. Та, питам аз, толкова ли не останаха сюжети? Толкова ли не останаха теми, различни от кървавите сблъсъци на големите политически играчи?
Rush for Berlin е именно една от тези стратегии в реално време, която използва пределно ясни на всички ни сюжети, но за сметка на това го прави по добър начин. Играта се появи в средата на миналата година и не пожъна кой знае какви успехи. И все пак шепа верни зарибени фенове на Втората световна я оцениха и й отделиха нужното време.
Съмнявам се, че е поради голям интерес, но по-скоро по план, година по-късно на бял свят се появява допълнение за Rush for Berlin, което се казва Rush For The Bomb. В него зарибените по предишната игра фенове могат да намерят 12 нови мисии, обединени в нова кампания, която се върти около откритието и използването на
атомната бомба
Оказва се, че е сформирано секретно подразделение на Третия райх, наречено The Fifth Column, което се занимава с проникване в секретните проекти на САЩ и Русия. Един светъл ден те успяват да се докопат до всеизвестния Manhattan Project, целящ разработка и развитие на атомно оръжие. По този начин те разбират, че американските военни им готвят лоша изненада. Единственото, което могат да направят, е да се опитат да откраднат плановете и да провалят проекта на съюзническите войски, като за целта се впускат в серия измислени, т.е. нереални и невиждани досега битки, повечето от тях случващи се в Норвегия и на Иберийския полуостров. Всичко това означава, че ако изберете да изиграете шестте мисии на Третия райх, ще трябва да се концентрирате върху намиране на плановете за разработваната бомба, а ако изберете страната на съюзническата армия, ще трябва да ограничите достъпа на нацистките шпиони до секретната информация.
Целият геймплей в Rush for the Bomb е фокусиран върху битките и по никакъв начин не засяга икономически елементи. Това означава, че след като изберете армията, с която искате да започнете дадена мисия, ще трябва да се хвърлите в бойни тактики единствено и само с наличните ви ресурси. Няма да добивате нищо, няма да разпределяте ново произведени единици, а просто ще трябва да се фокусирате върху контрола над наличната войска. В Rush for the Bomb авторите са добавили интересна възможност за превземане на заводи, които помагат за изработка на нови единици. Въпреки това играта отново хвърля основното ударение върху тактиката и не набляга на новите попълнения.
Изкуственият интелект
Унгарските разработчици от Stormregion са се постарали наистина много и в Rush for the Bomb може да видим един адски добър интелект на единиците. Те сами взимат интелигентни решения, които в повечето случаи ще ви спестят микромениджмънта. Нещо, което можеше да се види и в Rush for Berlin, но тук е доизкусурено автоматичното превключване в различни бойни режими от страна на вашите войни.
Ако разпоредите пехотата да нападне танкове например, тя няма да се мъчи да ги стреля с картечници, а ще се опита да изстреля магнити мини по тях, с които да ги обезвреди по подходящ начин. Pathfinding-ът на единиците също е на добро ниво, като рядко можете да станете свидетели на объркал посоката войн. Иначе, арсеналът от налични военни машини е доста голям, като на разположение е както пехота, така и авиация, артилерия, множество танкове, специални единици, като шпиони, генерали, медици и т.н. Има и герои, които указват специално влияние над околните военни. Яко е и разнообразието от различни видове превозни средства, като транспортни камиони, джипове, катюши и т.н..
Техническата част
Графичният енджин, използван в игрите на Stormregion, се казва Gepard и тези, които не са го видели в пълния му блясък в Rush for Berlin, сигурно са имали възможност да му се насладят в оригиналната стратегия (наскоро разпространена от PC Mania), посветена на войната между прасетата и зайците S.W.I.N.E. Този енджин позволява пълното унищожение на декора на дадена карта, както и генерацията на обширни бойни полета. Много зрелищно изглеждат разпадащите се сгради, горящите дървета, покосени от танковите снаряди, както и взривяващите се бойни единици.
Единственият проблем е, че на моменти, дори и на добри графични ускорители, детайлите идват в повечко и когато на екрана се движат няколко дузини военни единици, разпадат се няколко сгради, а други горят, снегът се сипе на парцали, а кръстосаният огън покрива цялото визуално поле, може да изпитате усещане за лека претрупаност и разбира се, насичания на картината. Въпреки това Gepard енджинът показва, че и по-малки геймстудия, като Stormregion, могат да правят добре изглеждащи игри, по нищо не отстъпващи на големите комерсиални акули.
Като цяло, Rush for the Bomb е едно добро допълнение, което излиза в неподходящ момент. Не смята, че някой, който не е играл оригиналната Rush for Berlin, би се зарибил по новите 12 мисии, особено в момент, в който всички са насочили погледите си към новия C&C. По принцип игрите, посветени на Втората световна, малко или много, вече се превърнаха в тема, запазена само за любителите на този исторически период.
Въпреки добрата си графика, оригиналните замисли и тежката работа на унгарците, ако питате мен, Rush for the Bomb ще си остане допълнение, посветено само за зарибените по поредицата.
Автор: Орлин Широв