by PC Mania
Започвайки да пиша ревю за комическа приключенска игра, няма как да не се върна назад във времето, когато Space Quest беше безспорният лидер на това бойно поле. Роджър Уилко и неговите галактически пътешествия осмисляха ежедневието ми не един и два пъти, а най-приятно ми беше, че тъкмо изигравах някоя част и малко след това се появяваше нова. Сега, 13 години след последната 6-та част на серията, вече няма игри от подобен род. Жанрът на приключенските космически куестове някак поизбледня и вече никой дори не се сеща да зарадва геймърите, жадни за галактически авантюри, с нещо ново по темата.
Именно в този момент една група креативни германци решават да сложат нещата в ред с куеста Perry Rhodan. Той е базиран на култова немска комикс поредица, която излиза от 1961 година насам. Аз лично никога не бях чувал за
смелия астронавт Пери Родан
(може би ангажиран с приключенията на чистача Роджър Уилко), но това не е причина да не оценя подобаващо творението на германците. Оказва се, че тази поредица е добила култов статус в родината на Гьоте и братвурста, като до момента има издадени над 2400 книжки! Всичко това означава, че към играта, създадена от студиото Deep Silver, са насочени много големи очаквания и със сигурност ще се продаде добре – ако не другаде, то поне в Германия.
Всичко започва през 1364 г от нова галактическа ера, когато Пери Родан, тогава регент на Тераните, отива на посещение на Земята. В момента, в който той пристига в базата си, тя бива нападната от неизвестни зложелатели, а любимата му Мондра Дайъмънт изчезва безследно. Точно в този момент вие влизате под кожата на Пери и трябва да разплетете конците, които започват да се заплитат яростно и със страшна сила.
Много добро впечатление прави, че авторите са наблъскали играта с информация за света и историята му. Навсякъде около вас можете да намерите разкази за миналите героизми на Пери, за това кое как е станало и какво точно се е случило през последните около 3000 години от 1971 г. насам. Оказва се, че много неща са коренно различни –
повечето хора са безсмъртни
а вселената е изучена почти до най-дребния детайл. Човешката цивилизация е влязла в контакт с множество други форми на живот и нещата с две думи изглеждат адски интересни. Оказва се и че еволюционната теория, малко или много вече не е актуална, а най-атрактивен за изследователите е митът за Илохим. Той твърди, че на нашата планета са живели могъщи създания, които се криели дълбоко под водата. Те са били пратеници на друга цивилизация и след дълги години изгнание решили да се покажат на повърхността. Така се появяват Тераните (хората), които обаче бързо забравят за миналото си. Могъщите извънземни пък се скриват отново в недрата на океаните или просто изчезват в други галактики. Така, все още необяснените обстоятелства около тази теория, ще се превърнат и в много основен момент във фабулата на играта.
Геймплеят
Пери Родан е изцяло поинт енд клик приключение (покажи и цъкни). Всеки обект, който можете да манипулирате, ще променя формата на курсора ви и така ще знаете, че с него може да се прави нещо. Малко неприятен е моментът, в който Пери понякога ви казва: “Все още не съм огледал всичко в тази стая” и така разбирате, че има още обекти, които не сте открили. Това е и една от основните причини за адската линейност, на която е подчинена цялата игра. За съжаление, линейните куестове вече не дават онази тръпка, която предизвикваха преди. За да може една игра от този жанр да получи добра оценка, тя със сигурност не трябва да бъде нито линейна, нито да е тренировка за pixel hunting (лов на пиксели). А Пери Родан страда и от двата порока.
Иначе в графично отношение геймката прави много добро впечатление с динамичното си осветление, анти-анлайзинга, сенките и т.н. Целия фон е предварително рендериран, а персонажите се генерират в реално време и светлините и отблясъците по тях са много добри. Това обаче може да е проблем за собствениците на по-стари машини, защото въпреки че геймплеят на Пери Родан не е по-различен от този на някое заглавие от преди 10-20 години, системните изисквания, за да постигнете добър външен вид, са доста високи.
По отношение на аудиото играта остава без забележки – всички персонажи са озвучени, а диалозите са направени реалистично и създават усещане за изкуственост.
Според мен, направата на един свят, отдалечен на 3000 години от нашето съвремие, е едно голямо предизвикателство. По тази линия авторите на Пери Родан все пак имат какво още да научат, защото на моменти уж напредналите човеци се държат като хора от наши дни. А повярвайте ми, безсмъртие в продължение на 3000 години би променило и най-коравия консервативен тип, а достъпът до технологиите, които ще видите в играта, биха изменили общуването, начина на мислене и много други аспекти от човешкото поведение, които можем да видим в геймката.
Като цяло Пери Родан е добра приключенска игра, която препоръчвам от сърце на всички фенове на този жанр. Въпреки линейността си, на моменти нелогичните куестове и пиксел хънтинга тя би била предизвикателство за любителите на научната фантастика.
Автор: Орлин Широв