Robert Ludlum’s The Bourne Conspiracy

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Самият факт, че една игра по филм не излиза заедно с премиерата на филма, може да значи (в общи линии) две неща – или графикът на продукцията е фатално оплескан, или хората просто са искали да направят прилична игра. Нещо повече, събитията в играта дори не се дублират напълно с тези във филма. Там се разказва за всичко, случило се преди Джейсън Борн да се освести във водите на Средиземно море след неуспешния си опит за покушение над африканския диктатор Уомбози. След което действието поема по добре познатата филмова пътека.

Геймплеят на играта, логично, поставя акцента върху ръкопашните схватки, с които без съмнение са свързани и едни от най-зрелищните епизоди във филма. High Moon Studios са се опитали (и донякъде са успели) да преведат свръхефективната и свръхбрутална бойна система на Борн на езика на своя геймплей. Управлението е достатъчно директно, за да го прихване и човек с по-постна игрална култура. На два отделни бутона са назначени съответно бързите и силовите удари с ръце. Ако задържите някой от бутоните, резултатът ще е съответния ритник. Комбинацията от бутони може да задейства осем различни комбо техники, причиняващи – логично – доста по-сериозни поражения. Всеки успешно пласиран удар изпълва част „адреналин метъра”. Когато едно от неговите деления бъде напълнено, Борн получава правото да изпълни особено брутална техника – чупене на крайници, отнемане на оръжие и прочее прелести в духа на видяното във филма.

И за да бъде купонът още по-голям, Борн може да подсили/разнообрази своите „фаталити”-та с използването на подръчни, в буквалния смисъл материали. Ако например се намира близо до маса страдащият от амнезия бивш агент най-вероятно ще размаже главата на противника си в нейния ръб. Същото важи за всевъзможни предмети, които му попаднат под ръка. Забавно, макар и твърде брутално за тези от вас с по-слаби сърца. Вариативността обаче, която този елемент внася, както и усещането, че Борн е една истинска машина за убиване, безспорно създават едно уникално изживяване, изцяло в духа на филма.

Описаната по-горе система не би струвала много, ако в края на краищата всичко се свеждаше до безогледно натискане на бутони. Но това не е случаят с Bourne Conspiracy: The Game. Противниците в играта са достатъчно интелигентни, за да започнат да блокират успешно след като повторите твърде много пъти една и съща атака. Не стига това, ами те на свой ред могат да ви вкарат някое „фаталити”, стига да не сте достатъчно сръчни, за да контраатакувате.

Дотук добре. И точно когато ви засърби показалецът, за да демонстрирате също толкова ефективна и ефектна стрелба се оказва… че тая няма да я бъде. Прицелването в Bourne Conspiracy е едно от най-куците, които съм срещал напоследък в екшън от трето лице. А иначе всичко е замислено добре – мерникът ви променя цвета си, за да сигнализира, че сте се прицелили точно, има си и система за „снапване към целта”. По някаква странна причина обаче играта отказва да отчете, че мерникът ви всъщност е върху целта. Обикновено най-добрият начин да си свършиш работата със стреляне е като изпразниш половин пълнител. Не е особено по Борн-овски, мен ако питате.

Като цяло Conspiracy е една солидна, макар и не безупречна игра, която си заслужава изиграването. Ако в следващото издание High Moon успеят да закърпят и стрелбата, мисля че ще имаме един категоричен победител в жанра. Да видим само дали ще има следващо издание.

Автор: Ивелин Иванов