Напоследък забелязвам, че приятелите ми, които са силно зарибени по времеизискващи игри като например World of WarCraft, започват да се уморяват от техните виртуални задължения. Трепят гадове по цели нощи, а след това обсъждат свършеното в малките часове, докато пият безкрайни сутрешно-обедни кафета. И това всеки ден. Казвам ви всичко това, защото, ако инсталирате Samurai Warriors 2 на своето PC, то със сигурност няма да имате подобни проблеми. Най-добрият вариант е да я качите на лаптопа си и да я разцъквате за 30-тина минути навсякъде, където ви е скучно – в университета, на работа (ама много внимателно) или пък в автобуса. Заглавието е сравнително добро, неангажиращо, а историите, разказани вътре, са толкова трогателни, че чак на моменти смешни. Нинджи, самураи и обикновени селяндури се бият заради едни такива странни и непонятни за съвременните хора неща като чест, слава, достойнство и други подобни.
Samurai Warriors 2 е конзолен порт
Личи си от хеликоптер. Менютата са не особено привлекателни, а графиката въпреки подобренията, които е претърпяла, изглежда стара като вчерашен вестник. По-важното последствие от конзолната същност обаче се изразява в стила на игра. Това е класическо hack’n’slash заглавие. Можете да избирате между двадесет и шест уникални героя. Всеки от тях притежава различни характеристики, способности и оръжие. Както и лична история, която можете да проследите в специален игрови режим. Ако решите да направите първо това, съветвам ви да не започвате с една мацка с розова къса поличка на име Ойчи. Нейната история е толкова нетрогатела, че беше на косъм да ме откаже завинаги от тази игра. В случай че все пак изберете Ойчи, ще видите встъпително филмче, което показва как тя и нейният любим със сложно японско име, което, разбира се, не запомних, се радват на идиличния си живот. Изведнъж лошите ги нападат и те скачат да защитават малкия си рай. След това, по време на игра, докато Ойчи се мели със стадо врази, нейният възлюбен непрестанно я пита дали се чувства добре и други подобни глупости. Доста е досадно.
Геймплей ядрото на Samurai Warrior 2 е
безкрайното меле
Цялата игра представлява една голяма тупалка. Хубавото е, че докато разсичате противниците със своя меч, трупате опит, който ви помага да учите нови умения и да качвате нива. Това пък от своя страна покачва вашите основни характеристики като живот, сила и т.н. Вторият ресурс в играта са златните монети, които се събират отново по време на битка. С тях си купувате както нови оръжия и предмети, така и специални умения.
Има различни игрови режими, но който и да изберете, ще се сблъскате с рояци противници, искащи да ви прережат гърлото. В началото е сравнително интересно да им чупите зъбите без особено големи затруднения, но на първия час вече е крайно отегчително. Проблемът е, че ако играете на най-лесното ниво на трудност, тогава няма никаква съпротива – просто вървите и сечете. На средна трудност е почти същото, но за сметка на това на хард нещата малко загрубяват. Почвате да се въртите около противниците и да ги приканвате на по-малки групички от по 3-4 максимум, защото иначе изяждате шамарите. Така справянето със задачите обаче е супербавно и още повече отегчава играча.
Въпрос на вкус
Може би тези от вас, които така или иначе харесват този тип игри, ще се зарадват много на Samurai Warriors 2. И като цяло има защо – предлага сравнително добра графика, богат набор от герои – 10 от които са нови; зарибяващи елементи като трупане на опит, нови умения и купуване на оръжия и т.н. Всичко това обаче е обвито в един, лично за мен, абсурден за нашия тип мислене сюжет, доколкото разказаните в играта истории изобщо биха могли да се нарекат сюжет. Може би тези истории се кълват силно в Япония, но едва ли много европейци се впечатляват от тях. Въпреки всичко това обаче, разсичането на тикви в продължение на половин един час действа доста успокоително, още повече, когато си изберете някой от изящните женски персонажи.
Автор: Асен Георгиев