Call for Heroes: Pompolic Wars

– Човече, тази игра е ужасна.
– Добре де, не си я харесал, но може би на някой друг ще му допадне.
– Но играта е ужасна!
– Разбирам те, но основната задача на журналиста не е да изразява становище, а да представи факти, които да позволят на читателя сам да си създаде мнение. Не е професионално да подхождаш по този начин към което и да било заглавие…
– Пич! Играта. Е. Ужасна!

Макар понякога да не вниквам напълно в идеята на дадена джитка, поне досега не ми се беше случвало изобщо да не разбера каква е целта, вложена в мегабайтите, настанили се удобно на твърдия диск на компютъра ми. Досега винаги съм разбирал защо е едно заглавие (не защо е създадено, а “защо” по принцип), “за какво се бори” един вид. Игрите, като всеки продукт, си имат таргет-аудитория, или целева група, ако предпочитате – маса от хора, за които вероятно би представлявала интерес. Не стои така положението с Call for Heroes: Pompolic Wars.

Историята на играта разказва как преди години се отворил портал към Външните светове и нашият свят бил залят от ордите на тъмен демон на име Помполик. Той разпръснал из света множество Тъмни души, които прониквали в съзнанието на хората и ги правели слуги на злото. Но оцелелите хора все още имат късче надежда – ако Душите бъдат неутрализирани, Помполик ще е безсилен. Могъщи герои се нагърбили с нелеката задача да съберат и унищожат всички Души. Кой герой ще си ти?

Дрън-дрън…

Всъщност изборът не е особено голям – имате на разположение всичко на всичко ДВА героя – воин и амазонка. Разликата между тях е повече или по-малко козметична.

Идеята явно е била да се създаде нещо като Diablo в 3D. Ето какво имаме обаче – представете си Диабло без интересната история, без разнообразните предмети, без многобройните противници и без таланта на Blizzard (хм-м, всъщност талантът на най-изпадналия кънтри-певец вероятно е по-голям).

Да видим – целта ви в играта, ни в клин ни в ръкав, е да събирате Dark Souls. И да биете разни чудовища по пътя си. Защо точно го правите (като изключим абсурдното подобие на история, за което и дума не става в играта), не е обяснено. В играта просто НЯМА какво друго да се прави! Имате всичко на всичко 15 нива (от скучни по-скучни заради еднообразието на задачата) и 18 вида противници (до един крадени оттук-оттам). Из картите се търкалят няколко вида благинки като нови оръжия, колби с живот/мана, стотинки и разни други глупости, които вероятно няма да употребите дори веднъж, освен ако не разполагате с по петнадесет пръста на всяка ръка заради невероятното управление. Интерфейсът е изнесен изцяло на екрана, принуждавайки ви да следите 10+ иконки, които обаче са напълно и абсолютно безполезни. От време на време качвате нива и накрая се срещате със смешно кръстения демон.

…та пляс

Въпреки че на сайта си създателите се рекламират с използването на “последни технологии”, играта изглежда отвратително. Като еквивалент в графично отношение в главата ми изскочи Heretic II, само че Херетик всъщност беше добра игра, излязла преди девет години. Да ви имам последните технологии… ако бяха оставили на вас изобретяването на колелото, още щяхме да яздим коне.

Героят ви се движи все едно страда от няколко тежки заболявания на гръбнака и скача все едно има забучен бастун в задните си части. Звуците са произволно повтаряне на “хъ”, “ха”, “хо” и други подобни междуметия. Специални ефекти просто отсъстват.
Това е една от най-боклучавите игри на годината. Сериозно, ако ви се играе нещо като Diablo 2, просто играйте Diablo 2.

Автор: Пламен Димитров