by PC Mania
Приятно ми е – аз съм хитрото надзаглавие за тъпа игра, което г-н Панайотов не пожела измисли!
Encore започват да ми стават абсолютни фаворити. Първо винаги ми напомнят за опита на Джей Зи и Линкин Парк (“Аз слушам хеви метъл, а слушам LP, JAAAA!”). Второ – след бруталната Alien Disco Safari се уверих, че когато дизайнери на антиспайуеър софтуер се заемат да правят игри, нещата загрубяват.
Особено когато в портфолиото им стои едно от най-забавните за олимпийци по математика заглавие – Defcon. Не че игрите им куцат – напротив, но са някак странни. Като хамбургер, направен от лесничей в Камчатка, на който са обяснили надве-натри идеята и са му дали моторна резачка за нарязване на продуктите и газова горелка за тяхната подготовка.
Газ за SAS
SAS са “Тюлените” на Англия. Специалните сили на Нейно величество, включващи парашутисти, снайперисти, рейнджъри и какво ли още не. Толкова са надарени момците, че ние можем само да вехнем и да въздишаме тежко, захласнати в постиженията им. Разбирайте – при всеки военен конфликт, в който Обединеното кралство има участие. При всяка специална мисия – от премахване на ракетни установки в пустинята до бързи и яростни операции в сърцето на Лондон, можете да сте сигурни, че именно SAS са в авангарда. Често се използват за разрешаване на кризисни ситуации и в градове на други държави – стига Англия и/или интересите й да са засегнати по някакъв начин.
В Teror Strike: Close Quarters Combat става дума именно за тях – английските спешъл форсес. Майната им на Дъга Шест и SWAT. И британците имат нужда да се тупнат малко в гърдите, че и те са дали своя принос в борбата с лошите чалми, заплашващи съвременния свят. Не, не става дума за дюнерите. Въпреки че според скромните ми наблюдения всяко соево кюфте е бомба, а всеки шиш-таук с чеснов сос е ракета в сърцето на християнския свят.
В началото на всяка мисия, в съвсем реално филмче, един поовехтял бивш спецагент от SAS ще се впусне в мемоари за отминалите дни. Нещо като да ходите на гости на дядо си, ама не съвсем. Защото дядо ви ще набляга на хитрите чехкинчета, които е рутил по Черноморието, а не на body count-а, който е оставил след себе си по време на работа, нали?
Въпросният субект, който има съвсем хайдуквелковски мустаки, е гледка за чудо и приказ. Под могъщата рунтавост на носа му се крие една от най-безумно беззъбите усмивки, които съм виждал. Сигурен знак, че човекът е изяждал ударите на живота право в лицето си или че британското правителство не се грижи много за стоматологичната помощ на бившите си служители – оставям на вас да прецените. Всъщност шегата настрана – уважение за работата на пичовете.
Играта де, играта…
… ама каква игра е това. Опит да се рипне произволно SWAT заглавие, на базата на Unreal Tournament2004 енджин и да се продава за самостоятелно. Няма такъв нахалитет. И без това за UT има по-добри модове на същата тематика. А дори първия Rainbow Six от ерата, в която цяло PC беше със спецификите на днешна видеокарта, предлага повече опции и забавление.
Дизайнерската депресия започва от бъгавите обучителни мисии, в които цъкате на празен автомат и крещите “Clear” като ненормални. Продължава през опциите за избор на “реалистичен” или “аркаден” режим на игра – в първия мреш без да разбереш откъде ти е дошло, във втория приключваш играта за 1 час, ако броим и инсталацията. И завършва с безумния левъл дизайн… Нали си спомняте това, което казах за хамбургерите и лесничея.
Има я идеята за екшъна, оръжията и съекипниците ви. Но там, където не е крадено 1 към 1 от SWAT игрите (дори интерфейса), Terror Strike се дъни. ИИ-то на противници, съотборници и заложници е плачевно. Дори малките SMG-та вадят откат, като тежка картечница без стойка, а нивата…
С други думи – идеята да прекопираш 1 към 1 това, което се случва в реалността и плановете на сградите, в които се е случило, е не лоша. Но от към геймплей може да доведе само до тромавост, изнервяне и обща неиграемост.
Автор: Георги Панайотов