by PC ManiaСпомняте ли си славните времена, когато компютрите бяха 286 или ХТ; мониторите – EGA или CGA, а “мишката” беше просто легенда, с която плашеха малките геймърчета, които не си дояждат попарата… Няма спор – велики времена си бяха – тогава игрите бяха истински игри; мъжете – истински мъже; жените – истински жени; а малките космати същества от Алфа Кентавър си бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър (това последното изречение бе най-грубо изплагиатствано от Дъглас Адамс, но той няма да ми се разсърди тъй като сме стари приятели). Та в онези славни дни имаше една игра с колички, наречена Ironman: super off-road, която бе наистина култова и просто недоумявам как все още не сме писали за нея в нашата рубрика “ретро”. Най-забележителното в нея бе фактът, че позволяваше едновременна игра на четирима души (при наличие на джойстик) на един компютър, а в онези времена такова заглавие си беше събитие. Пред тази игра аз и няколко мои приятели пропиляхме много от безценните дни на невинната ни младост, правейки обиколка след обиколка по до болка познатите писти и доказвайки един на друг кой е най-добрият (вместо “кой” можех да пиша и “Боян”, но не е редно да се самоизтъквам :-).
Някой от вас ще възкликнат ядосано: “Чакай малко – какви ги бръщолеви тоя! Какви са тия малки космати същества, какъв е тоя Ironman, какви четири лева! Нали в заглавието си пише ясно: 3D Ultra RC Racers на Sierra, а той плямпа за всичко друго, но не и за сиерски радиоуправляеми колички…”
Спокойно, нетърпеливи ми читатели! Ще стигнем и до радиоуправляемите колички, но аз ви уверявам, че всеки елемент в тази статия е необходим и на мястото си, за да може тя да блесне в неповторимата си цялост (това да го прочете и редактора, преди да се хване за голямата моторна резачка). Така че, когато срещнете малки космати същества от Алфа Кентавър в статия за игра с колички, не бива да се възмущавате, а да си кажете набожно: “един по-велик разум е създал тази подредба и тя е съвършена, дори аз да не мога да я проумея”. Амин.
Другата авто-игра, по която някога съм се вманиачавал сериозно, се наричаше Micro Machines и пресъздаваше детските игри с колички, само че не в уличния прахоляк, а на компютърния монитор. Много играчи бяха склонни да пренебрегнат това на пръв поглед несериозно заглавие, но истината е, че тази игра в много аспекти е доста по-комплексна от Need for Speed например и много малко хора можеха да се нарекат истински майстори. По-късно се появи и продължение, че и трета част на Micro Machines, които също бяха на ниво и винаги предлагаха нещо ново на играча. Просто не мога да ви опиша тръпката от хилядите Micro Machines – турнири, които сме провеждали и синините, които са ни оставали след това (основно правило беше, когато някой започне да печели прекалено много, играта да се превръща в цивилизован бой с клавиатури и замерване с мишки и джойстици). Ако някой ме попита кои са трите ми любими авто-игри за всички времена, аз без колебание ще му отговоря: Ironman, Micro Machines и Grand Theft Auto (макар че рискувам да бъда безмилостно линчуван от феновете на Need for Speed).
Та за какво бяха всичките тези ретроспекции и въздишки по стари заглавия? Много просто – ако сте играли на Ironman и Micro Machines, то със сигурност няма да срещнете нищо ново в RC Racers. Дори малки космати същества от Алфа Кентавър няма! Просто миниатюрните колички-играчки от Micro Machines са заменени с радиоуправляеми триизмерни автомобилчета. Вие наблюдавате пистата и количките през поглед отгоре – звучи познато, нали? Бонусите, характерни за третата част на MM, също са много успешно изкопирани от сиерските юнаци. Ще можете да наказвате опонентите си с самонасочващи се ракети, динамити, локви масло и какво ли не още… няма ги само огромните дървени чукове (жалко – толкова готино беше да сплескаш противника на палачинка).
Пистите пък на външен вид изглеждат като модерна версия на трасетата от Ironman, само че малко по-големи и разнообразни. Всъщност те са точно осем на брой и варират от стандартната класическа “осморка” до всякакви завъртяни и засукани творения, извадени сякаш от пиянския сън на професионален състезател. Още по-забавно става, когато тези трасета са позиционирани например в задния двор на средностатистическа американска семейна къща и освен от острите завой трябва да се пазите и от побеснелия доберман и градинските гноми-анархисти. Освен това ще се състезавате по игрище за мини-голф, строеж, гробище с призраци и т.н.
Само дано не останете с впечатление за някакво огромно разнообразие от състезателни трасета – както казах и по-горе, те са точно осем на брой, а ако играете на ниската трудност, ще ви е необходим не повече от половин час време, за да ги спечелите всичките. Това е и първият сериозен недостатък на играта – просто липсва всякакво предизвикателство.
Предвидените турнири и състезания са толкова елементарни, че едва ли ще задържат вниманието ви задълго. Компютърните опоненти са доста глупави и лесни противници дори на високата степен на сложност. И какво остава тогава?
Разбира се – играта срещу приятел, която придаваше чара на споменатите по-горе класики Ironman и Micro Machines. За жалост и тук Sierra са се издънили (“кажи им Sierra и не ги обиждай повече” – обича да казва един мой колега). Липсва каквато и да е опция за мрежова игра, а пък multiplayer-ът на един компютър е точно за двама играчи. Съвсем недоумявам защо това е така, след като преди толкова години в Ironman бе реализиран съвсем приличен multiplayer за четирима. На всичкото отгоре при състезание срещу приятел в RC Racers екранът се разделя на две по много неприятен начин и често не можете да видите съвсем нищо от пистата. Това неудобство можеше да се избегне чрез прилагане на “бонус-системата” от MicroMachines, която ви присъждаше точка, когато наберете опрелена преднина (един екран разстояние), но явно Sierra са плагиатствали през пръсти или пък са се засрамили да изкопират съвсем всичко.
Та в общи линии това бяха недостатъците, но иначе играта съвсем не е лоша. Шарените интерактивни писти и радиоуправляеми колички са изрисувани доста добре и поне към графиката сериозни критики не могат да се отправят. Между другото можете да избирате измежду четири вида колички с различни показатели – Monster Truck, Stadium Truck, Baja Bug и Buggy. Имате и възможността да боядисете каросерията на возилото си по свой вкус.
Колкото до звуците – ще ви радва говорът на състезателен коментатор, който изпада в необяснима еуфория, когато уцелите противника с ракета или динамит. Иначе двигателите на самите радио-колички издават много неприятно бръмчене, което лесно може да ви докара до истерия (бррррр…. вррррррр… сякаш осемгодишно хлапе със синузит гледа Формула1 и се вживява). Така че, ако по неизвестна причина нямате звукова карта (не се учудвайте – съществуват и такива екземпляри), точно тази игра няма да ви накара да си закупите такава…
Та мисля, че това е всичко, което си заслужава да се каже за 3D Ultra RC Racers. Все пак може би си струва да й оттделите няколко часа и да направете по няколко обиколки на пистите. Само недейте да търсите малки космати същества от Алфа Кентавър – тях ще откриете само в тази статия.
Автор: Боян Спасов