The Hand of Merlin – Ревю – РС

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Малко теми са използвани толкова често в изкуството, колкото легендите за крал Артур и рицарите от кръглата маса. Има десетки книги, филми, пиеси, концептуални музикални албуми, бордови и разбира се – компютърни игри по темата.

Е, ето че се пръкна още една – тактическото RPG с rogue-lite елементи The Hand of Merlin

Малко по-различен прочит

Тук историята се опитва да е поне до степен оригинална. След като Моргана предава Мерлин и го затваря в магически камък, нещата поемат по лош път. Артур умира, рицарството се разпада, а Камелот малко по малко затъва в поквара. Мерлин обаче, се оказва не съвсем мъртъв. Макар и без тяло, духът му продължава да се бори в името на доброто, посещавайки различни приключенци в сънищата им. Шепнейки за задаваща се заплаха, по-голяма от всичко досега. Молейки ги да тръгнат на самоубийствена мисия. И лишен от оковите на плътта, той има достъп до безкрайни вселени, във всяка от които има Камелот и всяка от които е застрашена от същото – Бездната, всемогъщо и всепоглъщаща сила е на път да ги погълне. И само силата на свещенният Граал може да я спре.

С други думи, ако веднъж загубите играта (което, повярвайте ми, ще се случи) и всичките ви герои измрат, то можете да започнете отначало, в нова вселена. Малко по-различна (например на едно място крал след кончината на Артур е станал Галахад, а на друго – Гауейн), но и доста подобна. И чакаща вашето трио от приключенци да я спаси.

Като X-com, ма не съвсем

Та ето, решили сте да поемете на дълга и опасна мисия, занасяйки Граалът от Камелот до далечен Йерусалим. На ваше разположение са войнът Бреунор, приключенката Мереуин и мистикът Морган. Напредвайки в историята и изпълнявайки различни задачи, вие ще отключите и други герои, но има само три класа и можете да имате само трима герои – как ще ги групирате, и дали няма да пробвате да играете с трима мистици е ваш избор.

Всеки от класовете има различна функция – войните са много здрави и служат като танкове, приключенците нанасят най-много щети (уж) а мистиците са кекави, но имат различни полезни умения с които подсилват съотборниците си и отслабват враговете. Казвам уж, защото колкото и да се мъчих, така и не успях да направя приключенците си по-ефективни от войните в убиването на враговете.

Играта, като цяло е разделена на две части. Имате тактическа карта по която се придвижвате от точка на точка, и на всяка такава трябва да вземете някакво решение – малко като в книга игра, според това какво решите може да получите различни бонуси (като храна, пари или ново оръжие), наказания или пък да се наложи да се биете. По картите има и градове, в които можете да подобрите доспехите и оръжията си, да си купите припаси и да излекувате своите персонажи.

Битките са втората, и по-интересна част от играта. Те са походови, като всеки от участниците (контролирани от вас и NPC-та) има определен брой екшън точки с които да се движи и използва умения. Всяка единица на бойното поле има точки броня и живот – бронята поема ударите докато падне до 0, след което се използва живота – и стане ли и той 0, дадената единица умира. Интересното е, че бронята се възстановява след битка, но не и живота – той може да бъде покачен до максималната си стойност само в градовете, или с малко – чрез използването на магия.

Като чист механизъм, битките доста приличат на тези от новите части на X-com. По картата са пръснати различни прикрития, които предпазват от стрели или понякога, ви правят невидими за враговете. Също така повечето герои имат умение, наподобяващо вездесъщия overwatch от X-com – а именно, автоматично нанасят удар по враговете, които навлязат в определен периметър. Има и доста начини уменията на различните класове да се комбинират – например може да използвате войн да удари даден враг със щита си, бутайки го няколко крачки назад в периметъра, който вашият приключенец охранява. Резултатът – стрела в гърба на беззащитния противник. Имайте само предвид, че и враговете умеят да използват такива комбинации.

След определен брой битки (или правилни решения по картата) вашите герои могат да вдигнат ниво и да изберат ново умение (едно от три, генерирани на случаен принцип) а след 3-то ниво и да подобрят вече избраните си умения.

Звук и картина

Графично The Hand of Merlin всъщност изглежда доста приятно. Макар и да си личи че е плод на малко студио, визуално играта върши работа идеално. Можеше да се положат малко повече усилия в тази насока, например различните видове екипировка да се отразяват на персонажите – вашият войн изглежда еднакво и в плетена ризница, и в пълна кована броня, но като за малка инди игра – става.
Музиката в играта също е приятна, и без да впечатлява, не е и нещо което ще спрете с писъци след 20 минути игра.

Много добро впечатление ми прави и текста на различните куестове и събития по картата. Написани са добре, дори интригуващо, и те карат всъщност да ги прочетеш преди да цъкнеш на някой от отговорите. Резултатите също са достатъчно важни и различни, за да ме изпълни носталгия по 90-те, когато жадно поглъщах всяка книга-игра издадена у нас.

Защо тогава ниска оценка?

Макар и горните редове да звучат що-годе положително, ще видите че давам ниска оценка на The Hand of Merlin. Нека се аргументирам.

Първо, играта е много бедна. Бедна откъм умения, бедна откъм оръжия, бедна откъм противници – и каквото друго се сетите. Към и без това малкия брой умения, добавяме факта че всички те адски много си приличат – повечето са или “нанеси XXX щети на врага” или “причини еди-какъв-си ефект на врага/съотборника”. С едно-две изключения, няма истински избор. Тук добавяме и факта, че това кои умения ще научат вашите герои е въпрос на късмет. Малкото наистина полезни, може изобщо да не ви се повявят като опция.

Враговете пък, е тук нещата са крайно смешни. Има човеци (два вида войни, два вида стрелци, мистик) и чудовища на бездната (осем вида). Това е, след 15 минути в играта сте видели всички противници и всичко което умеят (без последния бос).

Бих си затворил очите и за това, ако не беше най-лошото. Играта е изкуствено трудна. Бих казал – нечестна. Редовно, дори и да сте взели правилното решение в куеста преди битката, враговете започват в по-добри позиции от вас. Често са два пъти повече от вас. И като че ли AI-то не е съвсем честно в преценяването на шансът нещо да се случи. Да се разбира – ако имате 40% шанс да уцелите врага, вероятно няма да можете. Ако той има 20% шанс да уцели вас – в повечето случаи ще го направи. Това е нещо което ме дразни, защото А разваля удоволствието ми от играта и Б – показва че девелопърите не са знаели как да направят противниците “умни”, та затова прибягват до измама.



С други думи – The Hand Of Merlin е почти успешна игра, с нелошо написана история и беден, нечестно труден геймплей. Ако ви се играе нещо подобно, но в пъти по-добро, погледнете Tainted Grail която ревюирах миналото лято 😉

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x