Black Geyser: Couriers of Darkness

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Има една поговорка твърдяща, че хубавите неща били ставали бавно. Не знам до каква степен е вярна, но това е причината да четете ревю за Black Geyser Couriers of Darkness три месеца след премиерата. При излизането си, играта беше почти неиграема – нестабилна, с липсващи куестове и неработещи механики, но разработчиците от GrapeOcean в последствие пуснаха няколко големи пача и оправиха голяма част от проблемите.

В същността си, Black Geyser е old-school CRPG което черпи вдъхновение от класики като Baldurs Gate и Icewind Dale – с прибавена щипка новости. Всички главни елементи са налице – имате богат избор от класове и раси, куестове със сложни морални дилеми и история която се разгръща малко по малко в течение на играта. Дали обаче покриването на основното е достатъчно за CRPG в 21-ви век? Нека да видим.

Имало едно време една…богиня

За дълги години над земите на Йеренгал (светът на играта) били надвиснали тъмни облаци. Векове наред богът-демон Ротгор разпръсквал страх и отчаяние, водейки постоянна война със смъртните раси. В крайна сметка обаче те надделели и прогонили злото божество, носейки период на мир и благоденствие.

Тогава обаче се намесила богинята на алчността Зорнилса и освободила Ротгор от затвора му. Двамата заедно използвали всичките си тъмни способности, за да създадат Черният гейзер – извратено творение, което започнало бавно да разпръсква магията си, събуждайки най-тъмните части в сърцата на смъртните. Вие, разбира се, трябва да наритате задниците на двете тъмни божества и да се разправите с гейзера.

В началото обаче, ежедневието ви не е никак героично. Видите ли, вие сте прост ратай в домакинството на лорд Еспен, и задачите ви са тривиални и прости – като да донесете правилната напитка на гостуващ благородник. Скоро обаче се оказвате в центъра на гражданска война, вашият покровител бива убит и (о, изненада) се оказва че всъщност сте незаконороден син на стария лорд. Имайте предвид, че макар и приятна, историята на играта е преизпълнена с клишета като горното.

Основното ястие

И когато говорим за CRPG, разбира се че става дума за създаването на персонаж с който да громите лошите, спасявате девици и прочие геройски дейности. В Black Geyser девици за спасяване няма (тюх), но пък имате на разположение пет раси и петнадесет различни класа – нищо неочаквано тук, стандартните D&D избори с променени имена. От расата на вашият герой зависи какви статистики ще има и кои класове може да бъде, а от класът – какви брони, оръжия и магии може да използва. Тук е важно да спомена – статистиката Charisma не работи изобщо, с други думи можете спокойно да не слагате точки в нея (обещано е това да се оправи с бъдещ пач).

За съжаление няма куестове които да са недостъпни за некромансъра да речем, или npc-та които автоматично ще ви мразят ако сте тъмен елф – определено създателите на играта можеха да положат малко повече усилия в тази насока. Липсва и баланс – няма абсолютно никакъв смисъл да играете с раса различна от човек, а класът Tamplier удря всички останали в земята – тукашната версия на добрите стари паладини има много живот, може да ползва абсолютно всички оръжия и брони, нанася допълнителни щети на най-често срещаните врагове и за капак има достъп до най-полезните магии. За тези от вас които искат повече опции, съществува и възможността за dual class и multy class, разбира се с ограничения идващи от расата и избраните класове (да се чете – не, не можете да играете с джудже Templar/Necromancer).

Бойната система в играта е проста, но вършеща добра работа. Вместо непонятните за доста геймъри понятия като THAC0, тук имате ясно изразени статистики – hit chance, critical chance и подобни. За да ви бъде по-лесно да контролирате отборът си от до петима герои, играта идва с изненадващо добре работещо teammates AI – нагласяте каква позиция да държи всеки от персонажите, как да се бие, дори какви consumables или магии да използва и няма нужда да натискате пауза през пет секунди по време на битките. Отново обаче се набива на око тоталната липса на баланс – двуръчните мечове са най-ефективният начин да се справите с противниците си, пред който всички други оръжия бледнеят. Магиите пък като цяло не са особено ефективни – тези които нанасят щети са твърде слаби, бъфовете и дебъфовете траят изключително кратко, така че главната употреба на вашите магически ориентирани персонажи е да лекуват съекипниците си (лечебните магии пък са може би твърде добри).

Така стигаме до главното в едно добро CRPG – куестовете. Имам особено мнение как са поднесени те в играта. Главните такива, които придвижват напред историята са прости, лесни за изпълнение и като цяло незапомнящи се. Няма никакви избори и никакви последствия от вашите действия. Съвсем различен е подходът обаче към второстенните куестове – те са доста по-интересни като история, изборът който ще вземете често има последствия, а наградите – определено по-добри. За пример – някъде в третия чаптър на играта ще се срещнете с дриада която иска вашата помощ за да пресадите магическото и дърво. Можете лесно да го направите, но в последствие се оказва че дриадата и дървото и са били отровени, и след пресаждането те отравят водоизточника на близкото село, убивайки всички в него (което пък ви лишава от възможност да решите 4 или 5 други куеста). Сравнително наблизо ще срещнете друд, който пък ще ви предложи да убиете дриадате и изгорите семената на дървото и, предлагайки ви различна награда. Ако се разтърсите обаче малко повече, се оказва че има начин да спасите и дриадата, и селото. Такива моменти определено правят играта по-приятна и запомняща се, но за жалост страничните куестове също са сравнително малко (и играта като цяло е кратка).

Интересен елемент е системата за алчност – според това какви решения взимате и как се справяте с различните проблеми, както алчността на света, така и тази на партито ви се покачва или спада. На теория ако световната алчност е прекалено висока, да речем, цените при търговците се покачват, все повече бандити може да ви нападнат докато обикаляте по картата, куестовете и npc-тата се държат различно. Тази на групата ви пък определя как се държат околните с вас, а ако стане прекалено висока, може и някой твърде честолюбив компаньон да ви напусне. За жалост, въпреки че интерфейса е налице, никоя от тези системи не работи (или промените са толкова малки, че на практика не се забелязват).

Като говорим за компаньони, на ваше разположение има десетина такива от всякакви раси и професии. Те вършат работата си добре в битка, но са доста плоски и лишени от идентичност (не очаквайте запомнящи се такива като Minsc или Morrigan от Dragon Age). Ако отношенията ви с даден съотборник са добри, изпълните личния му куест и е от правилната раса и пол, същестува и опция за romancing, за съжаление изчерпваща се с разговор тип “айде да си станем гаджета“.

Малките детайли

Графично Black Geyser е изостанала 20-на години назад, нещо което не вреди задъжително на CRPG, но определено се забелязва. Моделите са простовати, детайлите малко, а повечето хуманоиди ходят сякаш са пуснали нещо топло и мокро в гащите. Нищо особено добро не може да се каже за никой елемент от графичната презентация на играта – нито откъм архитектура, нито откъм светлини и ефекти. Просто си личи, че е правена с малък бюджет.

Същото важи и за озвучаването – малкото музика в играта е генерично фентъзи/фолк дрънчене, а озвучените диалози са някак вяли и лишени от емоция. Не чак да дразни, но и не впечатлява.

Добрите и иновативни идеи не са имплементирани добре. За пример – в играта има и крафтинг елемент, който ви позволява да създавате сами отвари, магически прахове и отрови. За целта трябва да съберете нужните съставки, да ги счукате на прах или изсушите, а после и евентуално – да сварите, стига да имате котле и нещо с което да запалите огън. Абсолюто всички те са практически безполезни, защото както казахме бъфовете са твърде краткотрайни, а лечебните магии твърде добри (и безплатни, за разлика от отварите). Ако greed системата работеше щеше да е добре, но дори с нея играта ви залива с прекалено много пари – за пример, още по средата на историята бях накупил всички най-скъпи оръжия, брони и джаджи за целия си екип, и ми останаха достатъчно пари да изкупя инвентара на който си реша търговец.

Три месеца след премиерата си Black Geyser е почти изчистена от бъгове – казвам почти, защото няколко пъти когато трябваше да тръгне cut сцена, играта заби и се наложи да я рестартирам.

Оценка

Въпреки своите трески за дялане, Black Geyser Couriers of Darkness ми достави удоволствие. Играта има добри идеи, явно е правена с мерак, и базирано на малкия бюджет и липсата на опит от страна на разработчиците – е с допустимо качество. Все пак е важно да се каже, че аз съм огромен фен на жанра. Ако сте нови в CRPG-тата или малко по-претенциозни откъм графика/история, то това не е играта за вас.

Ако обаче не сте, и се чудите какво да играете докато чакаме Baldurs Gate 3 най-накрая да излезе, може би си струва да и дадете шанс.

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x