since 1998
  • Играй си играта, човече!

Ще започна с това, че не успях да “превъртя” Dysmantle. Играта на финландците от 10tons се развива на огромна по площ карта, а прогресията е бавна и мъчителна, така че обичайното време, което отделям на игра, която ревюирам, не стигна. Всъщност, убеден съм, че това нещата в сървайвъл игра да се случват мъчно и бавно е част от замисъла.

Пореден зомби апокалипсис

Историята в играта далеч не е особено вдъхновяваща. Вие сте безименен жител на Crown Island, който виждайки настъпващият апокалипсис, се е затворил в убежище под земята. Известно време по-късно обаче храната и водата ви свършват и се налага да излезете на повърхността. Честито – вие сте единствен оцелял. Всички други са зомбита. Тази леко поизгнила компания не ви е по вкуса, затова си поставяте за цел да избягате от острова.

Разбира се, с течение на времето историята малко по малко се развива и става по-интересна, стига да отделите време да събирате пръснатите по острова съобщения и да изпълнявате различните странични куестове. Основното в тази игра, обаче, не е историята, а оцеляването.

Всъщност, нека се поправя – основното е разглобяването на разни неща (то самото заглавие си го казва) и сглобяването на други.

Основен инструмент за оцеляване – раницата ви

Нека сме честни – Dysmantle не е типичното сървайвъл заглавие. Вашият герой не огладнява, не боледува, не се наранява. Ако станете жертва на зомбитата или паднете в някоя дупка, играта просто ви връща на предишния чекпойнт и ви дава възможност да си съберете “трупа” и предметите които е носил.

Главната част от играта е събирането на ресурси и създаването на нови предмети, които да ви помогнат. За пример – голяма част от сградите в играта са заключени. За да ги отворите, вие ще се нуждаете от различни видове шперцове, за които пък са ви нужни все повече редки ресурси (като електронни компоненти) и да качите нужното ниво на опит. Други важни за историята неща са скрити зад препятствия, които не можете да разрушите с налични средства – ще ви е нужна брадва, или голям строителен чук. Познахте – първо трябва да съберете нужните за тях части и да качите нужното ниво.

Прогресията към нови инструменти (и ъпдейти на вече наличните) е единственият начин да си набавите ресурси. В началото ви трябва желязо – за да го добиете, трябва да ъпдейтнете няколко нива на началния кози крак, за да можете да разбивате парковите пейки (които дават дърво и желязо). Още няколко ъпдейта и вече можете да разбивате радиаторите в многобройните изоставени домове. Рано или късно, ще стигнете до заветния чук, с който ще можете да си “берете” желязо директно от изоставените навсякъде автомобили. Понякога освен нужния инструмент ще ви трябва и малко въображение – за пример, отне ми известно време да разбера, че гума мога да си набавя от големите макари с кабели, които може да бъдат открити на някой места в играта.

Все пак най-важния помощник на играча е неговата вярна раница – колкото повече я подобрявате, толкова повече събира, правейки досадното тичане до най-близкия лагерен огън, за да се разтоварите, по-рядко преживяване.

Зомбита, не трябваше ли да има зомбита?

Има. Не са особено многобройни, не са особено трудни за убиване (дори по-тунингованите им варианти), по-скоро са досадни отколкото истинско препятствие. Особено изнервящото е, че след всяка почивка около лагерния огън (които трябва да предприемате, за да учите нови пасивни умения и да създавате нови предмети) те възкръсват. Освен ако, нали, не съберете нужните редки материали и не си сглобите джаджа, която пречи на зомбитата да възкръсват в определен регион на картата. Има и десетина боса, под формата на малко по-силни версии на нормалните зомбита, и към края на играта – три големи бойни робота (както ви казах, историята търпи развитие).

Имайки се предвид, че битките не са особено интересни, а сървайвъл елемента не твърде силно застъпен (все пак, има студени и горещи биоми по картата, в които трябва да смените облеклото си) какво ни остава да правим?

Ами, например, да садим зеленчуци, които са нужни за различните готварски рецепти. Когато намерите нова рецепта и я сготвите за пръв път, тя ви дава някакъв перманентен бонус като повече здраве, или по-чести критични удари. Или да ловите риба (която също се ползва за готвенето). В играта има и няколко подземия, в които трябва да решите простички пъзели, за да стигнете до наградата (ресурси). Във втората половина има и опростена версия на tower defence, в която строите защитни кули за да спрете вълни от врагове. И в общи линии – това е.

Оценка

Dysmantle е интересно замислена игра. Харесва ми как фокусът не пада върху унищожението на купчини немъртви, или върху постоянно къркорещия корем на главния герой. Казвайки това, идеята можеше да е развита и по-добре. В момента това постоянно да се сблъсквате с нови и нови “стени”, за чието преодоляване се нуждаете от нов или ъпгрейтнат предмет, рано или късно става досадно. Особено, имайки се предвид че картата е огромна, а и самата история – дълга. Имайки се предвид, че определени ресурси са доста ограничени, а нуждата от тях голяма, понякога времето което трябва да отделите за следващия ъпдейт е прекалено дълго (почти като в Lost Ark, за която ще си поговорим в друга статия).

Графично нещата са симпатични, макар и видимо с просто око – доста инди. Все пак, прави ми впечатление, че всяка изоставена къща, ферма или военна инсталация са изградени и обзаведени с внимание към детайлите, което допринася за атмосферата. Всъщност, понякога ми е почти мъчно да ги унищожа.

Откъм музика и озвучение нещата обаче са повече от постни. Музика има само като фон на стартовото меню, а звуците почти се изчерпват с удари на инструментите ви върху дървени, метални, бетонни и прочие повърхности.

Ако трябва да съм честен, малко не достига на Dysmantle да е добра игра (а конзолната й версия даже получава добри оценки из повечето западни медии). Малко по-разчупен геймлей, малко по-малко фармене на ресурси, може би, една идея по-забавни битки и щеше да е заглавие, което да се помъча да изиграя до финалните надписи.

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x