since 1998
  • Играй си играта, човече!

От HD римейковете насам при Serious Sam поредицата се оформи нещо като неписано правило, според което около година след излизането на играта се появява DLC, което добавя по три нови нива, действието при които се развива нейде насред оригиналната кампания. Логично, такива бяха очакванията и на доста фенове по отношение на Serious Sam 4. След нейното излизане, обаче, стана ясна творческата криза в Croteam и никой не беше изненадан, когато те обявиха, че нямат планове за разширяване на съдържанието на играта. Затова, когато Serious Sam: Siberian Mayhem бе обявена непосредствено преди излизането си – изненадата бе повсеместна, още повече, че ставаше въпрос не за DLC, а за самостоятелен експанжън, основната част от работата е извършена не от Croteam, а от фенското (руско) студио Timelock Studio. В крайна сметка Serious Sam: Siberian Mayhem се оказва нещо по средата: от една страна имаме типичния подход към сюжета и света на играта, от друга – действието е канонично-неканонично. Какво точно имам предвид – ще обясня в следващите редове.

За да има мир – да освободим Сибир!

За една Serious Sam игра едва ли има по-невдъхновяваща локация за игра от Сибир. Огромна земна маса простираща се от зони с умерен климат, до зони с арктичен климат. Безкрайна тайга – зелено море от иглолистни дървета, с тежки и продължителни зими и кратки, но горещи лета. Никаква цивилизация, освен местни племена, както и градове, възникнали в по-голямата си част в годините на Съветския съюз. Това създава обстановка, която е доста нетипична за Serious Sam игра и крие своите рискове. Да, в Serious Sam 4 също имаше мисии в Русия, но те бяха само две и тъкмо когато ставаха монотонни и скучни – свършват.

Именно между тях се развива и действието на Serious Sam: Siberian Mayhem. Потегляйки от нефтената платформа, Сам попада в необятните простори на Русия и пред него се изправя нелеката задача да прекоси Сибир, в опит да достигне битката в Тунгуска. Насред екшъна е свален и самолета на предателя генерал Бранд, вече покварен от силата на светия Граал, което се превръща в основната ви мисия – да намерите и убиете Бранд.

All aboard ha ha ha ha ha ha ha

По пътя си срещате различни руски образи, които честно казано са ми също толкова неразличими, колкото и отделните врагове в безкрайните орди, срещу които ще се изправите. Единствено по-запомняща се е срещата с Еднооката Олга, за която чувахме по време на радиоемисиите в Serious Sam 4. За съжаление персонажите в Siberian Mayhem страдат от всички недостатъци, от които страдаха и персонажите в оригиналната игра – изнасиления хумор, дървените анимации и т.н. Единствено препратките към различните рок и метъл парчета успяваха да ми докарат лека усмивка…

Освен персонажите, играта страда и от други “генетични болести” на четвъртата част – широките открити пространства. Да, тук молодците от Timelock Studio са се постарали да разчупят отворените пространства, правейки ги не чак толкова големи и не чак толкова отворени навсякъде, като в същото време добавят различни локации, освен дежурните странични мисии. Но те, все пак, са тук и, все пак, ще ви щурмуват с достатъчно празно пространство, в което нищо не се случва. И за да не се изгубите съвсем, всичко е опасано от едни ниски кафеникави храсти, които са съчетани с дежурната невидима стена, която не можете да прекосите. Освен това в по-голямата си част можете да отстъпвате назад неограничено, осигурявайки си достатъчно разстояние и шансове за оцеляване.

Не липсват и задължителните секции – със задължителните превозни средства.

Играта е най-добра там, където най-малко очаквате

Учудващо, но играта е най-добра, не в легендарните широки отворени пространства, а именно обратното – в затворените. Това е първото от многото доказателства, че от Timelock студио разбират класическата формула много по-добре отколкото Croteam. Още в първото ниво ще се сблъскате с дълъг коридор, преминавайки през който ще трябва да се пазите от огнехвъргачки, докато се опитвате да се пазите от напиращите пред вас пълчища. В тези затворени пространства също е използвана щедро и класическата прогресия “влизате в помещение – то се заключва – избивате всичко – продължавате напред“. Нещо повече – Timelock Studio смело са експериментирали с платформи за скоци (известни като “jump pad”-ове или „bouncer”-и), които пък са друг елемент познат от класическите части. Резултатът е една от най-запомнящите се битки в Serious Sam игра. И тъкмо, когато си помислите, че единственото, което липсва на една такава битка, е парчето „Fight05”, само няколко нива по-късно ви очаква изненада, която ме остави невярващ и с почти насълзени от умиление очи. Към силните битки в играта бих добавил още и битката върху леденото езеро, както и тази върху спускащия се надолу в минна шахта асансьор. Широките отворени пространства също предлагат някои интересни добавки – из тях са разпръснати самотни вражески бази, в които има скрити магнитни карти. За да се докопате до тези карти, ще трябва да решавате малки пъзелчета, които се състоят в свързването на тръби – нещо малко в стил “Sigils of Elohim”.

Без значение дали говорим за отворени или затворени пространства – нивата преливат от най-различни тайници, в това число и задължителния снежен човек, който ще ви атакува с ракети, ако направите грешката да навлезете в периметъра му. Определено обаче най-впечатляващите тайни, които ви очакват, са тайните класически нива. Точно така – във всяко ниво има таен вход, който ви отвежда до откъс от някое ниво от First или Second Encounter. Входовете към тях са много добре замаскирани и ще трябва да проявите голяма доза внимание, за да ги забележите. Лично аз се натъкнах само на един таен вход при първото си преиграване, но при следващото ги открих всички. Определено личи вдъхновението от DooM (2016). Има и множество други по-дребни неща, които само истински фен би забелязал – синята мрежа във фона на Netricsa-та, т.нар. “Carrier”-и (летящи врагове, които носят камикадзета) и други такива благинки.

Няколко капки еднообразие в океана от… Еднообразие

Битките от своя страна са разнообразени с няколко нови противника, повечето от които честно казано ми се струват безсмислени. Такива например са Octanian Legionnaire, който освен малко по-различния си дизайн, не забелязах да владее по-различна тактика от Octanian Zealot-a – изчаквате го да нападне и в краткия момент след удара го издебвате в гръб и го сваляте. Спомняте си безкрайните вълни от самоубийствени жаби, нали? Е, за съжаление те не са тук, но има нов враг, който прилича на тях – трикраките Aludran Hopper-и. Освен че скачат, те ви замерят и със своите токсични секрети. Добавили са и още една разновидност на безличните войници, която е също толкова безлична колкото и останалите разновидности. Разликата е, че този войник хвърля гранати. Не че нямаме класически враг, който да прави това. Както казах в началото на параграфа – всички тези врагове са просто излишни и не внасят абсолютно нищо ново…

Единствения нов враг, който е достатъчно сериозен и има собствено присъствие е т.нар. “Draconian Burner” – нова разновидност на пироманяка от Serious Sam 4. Burner-ите обаче ви атакуват с два изключително мощни енергийни лъча, които нанасят умопомрачително количество щети и трябва много да внимавате, щом ги видите на хоризонта.

Очаква ви и финална битка с мутиралия генерал Бранд. За разлика от изключително дървената финална битка в Serious Sam 4, финалния бос в Siberian Mayhem е направо хиперактивен. Движи се активно, бързо и превръща цялото пространство около вас в bullet hell. Protip: стреляйте го, докато умре.

Без значение дали говорим за бос битките или обикновените, в по-голямата си част имат доста сериозен проблем: осветлението. Не говоря за бъгове, а просто за кофти избор на яркост по подразбиране – през по-голямата част от времето ще стреляте в някаква маса от тъмни силуети, като поради недостатъчно доброто осветяване се губи много голяма част от брутализма при разфасоването на враговете. Също така, макар да има нови врагове, те са моделирани и анимирани във все същия дух, в който са и всички останали врагове, появили се в поредицата през последните 20 години т.е. нищо качествено ново. Изключение прави, може би, само финалната бос битка, но една птичка пролет не прави.

Новите оръжия

За да се справите с цялата тази пасмина, ще имате на разположение две (сравнително) нови оръжия. Първото е комбинация между арбалет и Railgun, и носи гръмкото име “Perun”. Ако трябва да съм честен, оръжието си пасва изключително добре в играта и е изключително приятно да се стреля с него, още повече, че играта ви дава и предостатъчно муниции за същото оръжие.

Второто оръжие е огнехвъргачката, с която разполагат и Octanian Burner-ите. Тя използва същите муници, които използва и зеленото лазерно пушкало, а режимът й на стрелба е идентичен с този на алтернативния режим, на лазерната пушка. Тоест, новото оръжие не внася нищо ново, но трябва да призная, че е доста полезно. Тъжното е само, че то идва на мястото на лазерното оръжие, което беше доста добре направено в Serious Sam 4 и липсата му се усеща доста…


Също така, вместо онзи грозен автомат, който имахте в оригиналната игра, тук ще можете на воля да постреляте с AK-74. Въпреки, че имах притеснения, че това би направило играта твърде безлична, истината е, че стрелбата с “Калашника” е доста приятна  – както като анимации, така и като звуци. Въпреки това, обаче, не бих го броил за ново оръжие, тъй като по-скоро е просто смяна на модела – реалното отражение върху геймплея е нулево, тъй като щетите които нанася, са идентични с тези на автомата/томпсъна от оригиналната игра.

Освен оръжията, на разположение ще имате още и познатата от Serious Sam 4 система за ъпгрейди, като тя няма никаква разлика спрямо тази в оригиналната игра. Единствено играта е по-щедра откъм лилавите сфери, които ви даваха точките за ъпгрейди. За разлика от ъпгрейдите, сред вашите джаджи ще откриете две нови.

Ласмаги-джасмаги, сингълплеър-мултиплеър
Музиката беше може би най-безупречният аспект на Serious Sam 4 и затова с огромно удоволствие ушите ми установиха, че музиката в Siberian Mayhem е на същото, ако не и на много по-добро ниво!

Уви, мултиплеърът е на същото ниво, като в Serious Sam 4 – имате единствено кооперативен режим, ограничен до 4-ма играчи. Няма сървайвъл режим, нито кооперативен сървайвъл.

Играта е канонично-неканонична
Може би, сега се чудите как така финалният бос на играта е генерал Бранд, след като той беше жив и здрав в края на Serious Sam 4 (мигове преди да го изстрелят, вързан за балистична ракета в измерението на Ментал). Може би, сега си спомняте, че в Serious Sam 4, Croteam се заиграха с концепцията за алтернативни времеви линии (имате бонус точка от мен, ако вашата игра/филм/книга не включват този бълвоч). Цялото действие в играта всъщност е една алтернативна времева линия, като накрая отново се появява брадатия Сам и отвежда вашия Сам незнайно къде, може би в евентуалното продължение. По този начин, обаче, Croteam си спестяват риска, ако играта не се приеме добре, да се занимават с реткони или рибуути. За техен (а и наш) късмет, обаче, играта е по-добрата версия на Serious Sam 4. Да, тя е изградена върху SS4 формулата, но пичовете от Timelock Studio са я наблъскали до козирката с класически елементи – както геймплейни, така и по отношение на lore-a. Резултатът е това, което Serious Sam 4 трябваше да бъде, в много от аспектите си.

Лично за мен Serious Sam: Siberian Mayhem е една заявка от страна на фенското студио, че отлично разбират и познават всички елементи на класическите части в поредицата и осъзнават каква е ролята на всеки един от тези елементи в цялостния микс, за да се получи едно пълноценно Serious Sam изживяване такова, каквото трябва да бъде. Силно се надявам в бъдещите си Serious Sam проекти Timelock Studio да получат творческата свобода, от която имат нужда в този момент.

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x