Когато да играеш игри се превръща не просто в професия, а кауза – среща с Дидо Каролев, един от “главните виновници” за “PC Mania 2.0” и гейм дизайнер в Ubisoft Sofia (втора част)

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
Отново Ви срещаме с Дидо, а точно сега е моментът и да разкрием, че тази черно-бяла фотосесия е правена именно за проекта “Лимбо”, а повече за проекта ще научим днес!

В предишната първа част на това интервю ние Ви запознахме с Диян “Дидо” Каролев, който ни сподели не само за себе си, а и любопитни истории “от кухнята” на проекта “PC Mania 2.0”. Но днес нашата среща с Дидо продължава, а той говори дотолкова увлекателно, че вярваме, че най-интересните въпроси и отговори тепърва предстоят. А сега отново даваме думата на Дидо и го поздравяваме сърдечно, защото той има какво още да ни разкаже:

PC Mania: Като някой, който е бил фен на списанието и в един момент е попаднал сред авторския му колектив – как се чувстваше тогава и има ли някакви паметни моменти, които искаш да споделиш?

Беше си епично, особено предвид, че бях пробвал два пъти без успех преди това. Известно време не ми се вярваше, а и когато за първи път говорих с редактора Пламен Димитров, той ми каза че иска да започна именно от “първи април”. Четири дни се чудих дали е било просто гадна шега, но после се оказа чистата истина, както и да е. Иначе паметни моменти много – помня че за Великден направихме една игра с Easter Eggs, скрити в архивните статии в сайта и раздавахме награди на който ги намери. Аз я модерирах, а няколко души ми писаха след това, че сме им оправили вечерта. Помня и когато пратих на Велчо втория брой на е-списанието, а той ми писа SMS със съдържание, което няма да цитирам заради нецензурния му характер, но си личеше че е много, ама много щастлив. Много разговори и с Иво и с Пламен, много бири, много смях. Спомням си и много глупости, които съм натворил от незнание и липса на опит в навигирането на тролове, но всяка от тези случки ми стои като обеца на ухото и съм си взел поука. Макар в действителност ушите ми да не са пробивани никога, в метафоричен аспект са целите във флешове и пиърсинги. Но човек се учи именно като греши, затова не съжалявам дори за тези моменти.

Когато стана дума за “Easter Eggs”, “първи април” и за “Великден”, това ни изниква…

PC Mania: В един момент обаче започваш да се появяваш и на екран – как попадна в NEXT TV? Тук отново можем да си поговорим за Роро, ако искаш.

Това беше странно и неочаквано стечение на обстоятелствата. Вече ти казах как всъщност се запознах с Роро и макар че поддържахме някаква бегла връзка, чак когато започнах да правя разни неща за PC Mania, той се свърза с мен с желание да правим и ние двамата нещо заедно. Седнахме аз, той и Велчо на една маса и така се роди PlayBOX – мини-ревюта на актуални игри в рамките на минутка, които щяха да се излъчват в рекламните блокове на BOX TV, където Роро тъкмо беше започнал работа като програмен директор. Ангажиментът беше за четири такива мини-ревюта месечно, опаковани с логото на PC Mania и това на потенциален спонсор, ако се намери такъв. Това беше през юни или юли, мисля още през 2014. В края на август, и докато още водеше рубриката Парк Live по БНТ, Роро ме дръпна в едно кафе и ми предложи да правя по два материала седмично за новото му предаване – NEXT TV. Навих се и се разбрахме да ме представят като „Дидо от PC Mania” и да си пиша сам бланковете. „Бланк“, между другото, се нарича текстът, който чете водещия на новините преди да се пусне предварително записан видео материал. Стиснахме си ръцете и речено – сторено. Продължавах да си пиша в PC Mania, като половината съдържание се споделяше между сайта и NEXT TV с няколко дни ексклузивност в полза на предаването. От третия му епизод (който се води епизод 2, впрочем – първият е нулев) започнах да се появявам и на екран. Нямах намерение и желание да съм ко-водещ и никога не съм имал самочувствие, че ставам за „лице“, но на предварителната ни седмична среща, в която планирахме следващия епизод на предаването, Роро спомена че ще са ни на гости Спас Крушков и Михаил Лозанов – криейтив директорите на Assassin’s Creed: Rogue. Понеже още от първата игра съм фен на франчайза, изявих желание аз да проведа интервюто. В крайна сметка бяхме двамата със Слави, но след този епизод продуцентът на NEXT TV поиска да започна да се появявам в кадър и да си презентирам сам материалите. Останалото е вече история.

Гостуване в NEXT TV (епизод #2), а участниците са (отляво надясно) – Слави Дюлгеров, Спас Крушков и Михаил Лозанов от студио Ubisoft Sofia, както и самият Дидо Каролев.

PC Mania: Но не оставаш до края в NEXT TV. Много хора те свързват с една друга медия на име ЛИМБО. Разкажи ни повече.

ЛИМБО се роди от вроденото ми чувство за справедливост – чертата на характера ми, която ме е вкарвала в най-много бели през годините. Напуснах NEXT TV по собствено желание заради бърнаут и то чак след редица случки зад кулисите, които ми оставяха горчив вкус в устата. Няма да изброявам конкретни случаи, защото както споменах по-рано, човек трябва да помни хубавото. Катализаторът обаче беше това, че ме изостави целият екип да се оправям сам, когато трябваше да се отразява първия ден от Е3 2015 през нощта. А събитие от такъв мащаб, особено при положение че Роро беше на място и пускаше видео кореспонденции, които трябваше да се приемат, обработват и пускат в сайт и YouTube канал, не е работа за сам човек. На другия ден отпътувах за Бургас, където гледах Godsmack на живо и си казах, че приключвам с гейм медиите. Седмица-две по-късно започнаха да ме търсят хора, които искаха да работят с мен и в крайна сметка ме убедиха да направя нещо свое. Събрах се с още двама души, които имаха повече опит от мен в бизнес и стрийминг и си поставихме три основни правила – всички са равни, на всички се плаща, не връщаме никого. Името го сънувах и в последствие го вързахме с първия кръг на Дантеевия „Ад“, където живеят непокръстените – сред тях всички древни философи, писатели и генерално важни хора, които просто са имали лошия късмет да се родят преди да има такова нещо като „покръстване“. Учудващо, проектът потръгна и макар че беше дупка в джоба ми, менажирането на истинска крос-медия, която си имаше сериозно присъствие във Facebook, Twitch.tv, YouTube и собствен модерен сайт, беше предимно приятно. Има много неща, които успяхме да направим с ЛИМБО, за които съм горд – Джонатан „joXnka“ Саламе успя да сбъде мечтата си за 24/7 стрийм канал – поддържахме го около две седмици с близо 10 стриймъра, нон-стоп. Пускаш по което и да е време и има нещо за гледане. Имахме мърчандайз, което беше истинско приключение за мен и още си пазя първата „пробна“ тениска, която се оказа и единствената правилно отпечатана – с бяло, а не с черно лого. Парите от даренията в стрийм канала пък ходеха за нуждите на стриймърите, а веднъж на месец-два като се посъберяха „в касичката“, ги извеждахме на ресторант и им раздавахме техния дял. С малко обикаляне тук-там успях да стартирам и Project Lazarus – чиято цел е да се дигитализират и архивират всички специализирани български списания за игри. Направихме поредица от доста успешни видео реклами на „Пулсар”. Покрай ЛИМБО отидох и на Gamescom 2016 като официален представител на пресата, помня че тогава ми казаха че поне към онзи момент съм от малкото българи, които са ходили на такова събитие с прес акредитация, а не като бизнес представители. За кратко правехме и онлайн предаване на име „Първият кръг“ в сътрудничество с ForPlay. Грешката ни беше, че го почнахме през август. Един съвет – никога не стартирайте каквото и да е през август – всички са на море и не ги вълнува какво правите чак до средата-края на септември…

Дидо Каролев тук е на Gamescom през 2016 като официален представител на пресата.

PC Mania: Спомена Project Lazarus. Какво те подтикна да предприемеш подобна инициатива и всъщност продължаваш ли да се занимаваш с това?

Project Lazarus се роди като следствие от колекционирането на списанията – покрай PC Mania ми попадаха много други, които хората просто не искаха да изхвърлят. Така изведнъж се озовах с почти пълни колекции от PC Club/Gameplay и Gamers’ Workshop. Открих и много други, за които не знаех до този момент. Катализаторите на решението ми да си купя скенер и да започна да дигитализирам бяха два. Първият – докато събирах, понякога се намираха хора, които искаха брутални суми пари за дадени броеве, които дори не бяха в толкова добро състояние. Случвало се е да плащам по 50 лева за списание от 1999, което след сканиране е трябвало сериозно да ретуширам, за да се разбере какво има по страниците. Тази печалбарщина ме дразнеше много, но също така мисля, че аз съм виновен за нея – моето търсене, обявено във форума на PC Mania и в което обявих цени от 10-20 лева за най-старите списания – е възможно да е довело до засиленото предлагане и тези суми. Та, ако съм прав в това си предположение, май трябва да се сърдя основно на себе си. Другият катализатор – Момчил Милев ми се обади една вечер и дойде с колелото си до БНТ да ми донесе последните два броя на PC Mania, които нямах. Бях безмълвен, не знаех как да му благодаря. Когато се прибрах, загледах пълната колекция и още не ми се вярваше. И след това си казах: „бате, не е честно да я имаш само ти, а някакви хора да изкарват луди кинти от пожълтяла и надраскана хартия“. Така се почна. Отново заради чувството за справедливост. До ден днешен не съм го завършил, но когато ми дойде музата, сканирам по 20-на списания, обработвам, качвам в Issuu и чакам следващия момент, в който ще ми се занимава. Един ден ще успея, обещавам!

Тук напомняме също за инициативата на Дидо в 2.0 за е-списанията и във вид на pdf.

PC Mania: От 2016 насам всъщност работиш в Ubisoft Sofia. Как попадна там, беше ли ти трудно да се адаптираш? Какво е чувството да работиш за толкова голяма гейминг компания, световно призната и доказана и у нас?

„Попадането“ стана по нормалния начин – с кандидатстване, тест, интервю и в крайна сметка – подписване под трудов договор с клауза за неразкриване на тайна (NDA). Това, което ме доведе до решението изобщо да кандидатствам обаче беше, че в БНТ нещата започваха да отиват на юг – менторът ми почина предната година, половината ми колеги напуснаха и отидоха в други телевизии, започнаха да ме юркат да стоя по 12-16 часа дневно на работа, защото „нямам деца, заради които да се прибирам вкъщи“… като цяло, не се чувствах комфортно. Погледнах се в огледалото една сутрин в 3:30, видях брадясал, сърдит и зъл човек с много плътни сиви торбички под очите и си казах, че ми трябва промяна. Случайно ми попадна обява във Facebook, че Ubisoft Sofia търсят Development Tester и без да се замисля, кандидатствах. Адаптацията отне време – първите ми поне три-четири месеца бях все още онзи сърдит и зъл човек, свикнал да работи на много, много бързи обороти и отвикнал да комуникира с никой, които не менажира или не са йерархично под него. Но имах желание да се уча на нови неща, да се предизвиквам и то точно защото ставаше въпрос за Ubisoft Sofia. Чувствах се сякаш боговете са слезли на земята, докоснали са ме по рамото и са ми дали шанс да стана един от тях. А на всичкото отгоре имах и щастието още първият проект, по който работих, да е Assassin’s Creed: Origins. Обичам я тая игра и до ден днешен я познавам от интро до финални надписи наизуст.

PC Mania: Навсякъде в социалните ти профили обаче пише, че си гейм дизайнер. Кога се случи това? Над кои точно игри си работил като такъв?

Не съм сигурен доколкото мога да навляза в детайли, но най-общо – имаме си процедури. Това се случи през юли 2018 и единствената официално обявена и излязла игра, по която съм работил в това си качество, е Assassin’s Creed: Valhalla. Повече, уви, не мога да разкрия…

Още една снимка от Gamescom и през 2016, но този път “на щанда” на Assassin’s Creed!

PC Mania: Като човек, който е бил и „от двете страни на барикадата“ – гейм-журналист и гейм-разработчик, кое ти се струва по-интересно?

Вярвам, че каквото съм научил от едната страна, ми е било полезно от другата. И това важи без значение от къде на къде четеш уравнението. Количеството познания за индустрията и геймърската култура, които съм натрупал през годините, ми помагат в работата, докато разбирането за това как се прави ААА игра ме прави по-добър гейм журналист. Сам си наложих да не се занимавам професионално с това последното, защото в моята глава не е справедливо, но от време на време правя видеа в личния си канал в YouTube и това, да мога да анализирам и от перспективата на разработчик, е безценно. В момента ми отекват думите на един познат, който беше и първият друг човек, с когото можех да си говоря за игри: „Ако харесваш нещо, пробвай да го направиш“. Той говореше за музика тогава, но мисля че важи и за игрите. На мен всичко ми е интересно, стига да не става твърде монотонно. А и девелъпърската работа и създаването на съдържание на тема игри винаги са били достатъчно разнообразни, така че да не ми става скучно. Препоръчвам и двете страни на “барикадата”. В днешно време има достатъчно информация навсякъде, за да се научи човек и да пише и да монтира, че и съвсем сам игра да си направи…

Тук показваме екипа на предаването от “Първият кръг” (фотосът е от месец август 2016), а участниците са (отляво-надясно и от горе-надолу) – Антон “Doomy” Дишков, Александър “Snake” Бакалов, Мария “Марси” Братоева, Георги Петров, Виляна Каролева и Диян “Дидо” Каролев, а най-отзад е плакат на най-култовия Diablo II.

Нашата среща с Дидо Каролев днес е на път да приключи. Благодарим му за този разговор и прекрасните спомени и личности, за които той ни сподели. За финал предоставяме на Дидо възможност да поздрави някого, да анонсира нещо, или просто да сподели свои финални думи:

Искам да благодаря за поканата и изключителното търпение, което прояви лично ти, Дамяне (авторът на това интервю за PC Mania, бел. ред.)! Ако някой е научил нещо от тези вече над четири хиляди думи, това може само да ме радва. А ако някога съм нагрубил, обидил или пренебрегнал някой от четящите – поднасям извиненията си – вероятно поне един от онези метафорични пиърсинги, за които стана въпрос по-рано, носи неговото име. И най-вече – към всички – Играй си играта, човече!

Най-вдъхновяващата и красива снимка обаче оставихме за накрая – спомен на Диян “Дидо” Каролев с Радослав “Роро” Кавалджиев от NEXT TV. Най-хубавият спомен ever!

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
2 Comments
Oldest
Newest Most Voted
Inline Feedbacks
View all comments
Жоро Иванов
Жоро Иванов
1 month ago

много смешно и жалко дърти пергиши като вършат неща за пубертети и се опитват да го нарекат кариера.

Виктор Стамболйски
Виктор Стамболйски
1 month ago

Нито е смешно, нито е жалко. Харесва ли ви или не Дидо Каролев е един от хората спомогнали много за развитието на гейм-журналистиката в България. А в момента работи за един от големите разработчици на игри UbiSoft. Това включва и работа по последните Assassin`s creed игри. Има и собствени проекти като един от тях е да се дигитализират ВСИЧКИ български гейм-списания излизали някога. Та съм убден, че e постигнал доста по-вече от вас.

Last edited 1 month ago by Виктор Стамболйски
2
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x