since 1998
  • Играй си играта, човече!

(Благодарим на MadLight за предоставеното прес копие на играта)

Тези, които четат моите ревюта, сигурно са забелязали, че имам пристрастия към инди игрите. Има ред причини, и това че компаниите създаващи ААА заглавия тънат в тотална повтаряемост и безидейност е само една от тях. Все пак, докато пиша тези редове, светът е луднал по претоплената и поизтупана от праха версия на Дебило 2. И това е малко тъжно (не че не си я купих на рилийз дейт, в момента вдигам нива на сорката и плача).

Но докато големите играчи пускат римастъри и римейкове, и току нова версия на затънала в еднаквост поредица, то инди разработчиците ни дадоха игри като This War Of Mine, RimWorld, Darkest Dungeon, They are billions, Battle Brothers, Disco Elysium и още, и още. Няма как да не ги харесвам и няма как да не ги подкрепям.

Създадена от само двама души, Seed Of Life не е толкова добра игра и със сигурност няма да се нареди до изброените, но пък има своят чар. Било то и за кратко.

Умиращ свят

Слънцето на планетата Лумия бавно умира, превръщайки красивия някога свят в безжизнена смъртоносна пустиня. Това не стига, но и враждебна извънземна раса се е заела да открадне и малкото останали ресурси. Кофти картинка.

Вие поемата ролята на Кора – авантюристична тийнеджърка, твърдо решена да спаси света си и върне светлината, откривайки Семето на живота – извънземен апарат, способен да съживи умиращото слънце.

Макар и играта да е рекламирана като екшън приключение с пъзели, на практика получавате платформър с малък елемент на мислене – главно откъде и как да минете, защото реалните пъзели са на ниво, което не би затруднило и тъкмо тръгналия на ясла мой син.

Силата на светлината

Малко след началото на играта ще получите специален талисман, който ви помага да използвате няколко специални умения – да се лекувате, да виждате скрити неща в света около вас, да тичате по-бързо и да манипулирате магнитни сили. Всички тези умения изразходват енергия наречена Lumium, която можете да събирате от специални цветя, пръснати из игровия свят.

Всъщност немалка част от не особено дългата игра е посветена точно на събирането и отключването на тези умения. Дизайнът на нивата е така направен, че не можете да продължите без да сте отключили дадено умение – за пример в началото на играта трябва да минете през дълги отрязъци с отровен въздух и вода. Без умението за регенерация на здравето, е просто невъзможно. Също така често ще се налага да използвате специалното зрение, защото единственият път ще са плочки във въздуха, които иначе са невидими…


Веднъж щом намерите правилния път и нужното ви умение, ви предстои доста подскачане, докато стигнете до следващият чекпоинт. И тук идва един от огромните минуси на играта – движението. Първо, вашата героиня е крайно бавна и мудна. Изключително трудно е да не ползвате бързото тичане постоянно, хабейки своята енергия, защото иначе Кора се влачи като сопол. Тук идва второто странно решение – напук на физичните закони, скоковете ви могат да се прекратяват в движение, въпреки всичко което знаем за инерцията. Това е важно, защото често ще се налага да спирате във въздуха за да се приземите на правилната платформа. И тук идва трети голям минус – често физиката на играта не определя добре коя част от дадена платформа или мост е плътна, и през коя можете да пропаднете. Както можете да се досетите, пропадането води до рестартиране на нивото от предишният чекпойнт.

Принципно, бих си затворил очите за всеки от тези минуси поотделно, но взети заедно в игра, която е предимно jump’n’run, те разрушават геймплея.



Чакай, а обещанията за екшън?

Остават неизпълнени. В играта наистина има врагове, но те или ви виждат (рестарт) или не ви и продължавате напред. С други думи, екшън на практика няма.

По интересен начин обаче е решено как ви виждат враговете – около тях има червени кръгове, определящи зоната им, в която могат да ви открият. Влезнете ли в нея, няма значение дали сте приклекнали, скрити зад скала или дърво – вие ще бъдете открити и унищожени. От друга страна, можете просто да си подскачате пред очите на враговете, не сте ли в червената зона, вие сте невидими за тях.

Звук и графика

Няма да си кривя душата, графиката е приятна за окото. Дуото MadLight са изцедили докрай енджина Unity и резултата са красиви, ако и леко еднотипни гледки.

Не мога да кажа същото за озвучаването – всички диалози са озвучени крайно монотонно и с лишен от каквато и да е емоция глас. Ако сте на 30+ години и помните първите видиотеки у нас, филмите в които всички роли бяха дублирани от един единствен човек – нивото в Seed Of Life е подобно. Добрата страна е че историята така или иначе е глуповата, така че можете просто да игнорирате диалозите.

Оценка

Подходих към Seed Of Life без високи очаквания, което може би е причината да не съм особено разочарован. Имайте предвид, че играта е почти неиграема с мишка и клавиатура, така че ако все пак решите да и дадете шанс, подгответе си джойстик.

Играта не е изцяло лоша и е забавна за няколко часа, така че ако сте големи фенове на платформърите и не ви е останало какво друго да играете, може да се замислите.

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x