За кампанията “Чети във влака” на БДЖ и интервю с младия автор на книги-игри Борис Воденичаров

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
Тук показваме изглед от сайта на БДЖ, където и от скоро съществува и секция за книги-игри, където виждаме също творби на Ал Торо, освен и тази на нашия гост

Да, така е, хора сме и често пътуваме. И обикновено, особено тия от нас, които нямат свои коли, се придвижваме във влака и от едно място до друго. И именно с цел да не скучаем, докато пътуваме във влака, от БДЖ ни спретнаха една страхотна инициатива, която се казва “Чети във влака”. Но тук идва въпросът КАКВО да четем, а то книги и без това има доста… И тук от БДЖ пак ни отговарят, че няма нужда, а и след целият останал багаж във вагона, да мъкнем и книги на хартия. Защото и за тази цел от БДЖ имат великолепното решение да се зачетат именно електронни книги и така, и някак си, времето в пътуване да мине гладко и неусетно. Но нали ние в онлайн списанието PC Mania сме фенове на игри, ще Ви предложим нещо и съвсем различно – четете ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ-ИГРИ във влака. Че то има ли такива, ще попитате Вие, а и къде да ги търсим? И отново, да, в сайта на БДЖ има и такива интерактивни забавления, в случая на pdf или epub. В опит да Ви срещнем днес и да Ви запознаем с един такъв автор в сайта на БДЖ, който съвсем сам е написал и публикувал своя електронна книга-игра, е и това днешно интервю. А сега даваме думата на писателят на книги-игри Борис Воденичаров, който се включва за нас в сайта на PC Mania от далечен Лондон, макар и на един самолет път вместо във влак:

Борис Воденичаров, който именно днес и за нас в PC Mania се щракна за спомен от UK

PC Mania: Борис, здравей и нашите сърдечни поздрави до теб в Лондон, от където ти не просто живееш и работиш, а дори и пишеш книги-игри! Нека сега обаче да се спрем с теб именно на инициативата за книги-игри в сайта на БДЖ и под слогана “Чети във влака”. Ти лично как разбра за нея и защо ти беше важно да участваш? Това, че вече си бил написал своята електронна игра на epub “30 мин. в Бъдещето” имаше ли значение също? Ако искаш, и държиш, първо се представи също с няколко думи? Как се запозна с „жанра книги-игри“ и защо, и в крайна сметка, реши да пропишеш в този “жанр”?

Борис Воденичаров: За инициативата “Чети във влака” разбрах от Ал Торо, който беше публикувал вече няколко свои книги игри към сайта на БДЖ и относно инициативата. Държа да отбележа, че е доста трудно да създадеш читав продукт и дори да е наречен книга-игра, всъщност това е нещо много повече и от двете думи взети заедно. Това е един и изцяло нов жанр в писането изобщо, който тепърва ще се развива през годините. В България е важно да се споделят безплатни книги, включително и книги-игри. Засега само няколко човека го правим, но виждам и добри примери като книгата-игра на хартия “Петия принц: Разрушител”, която беше пусната на една много промоционална цена и така повече хора можеха да си я закупят. За мен книгите игри поднасят една уникална палитра от гледни точки, при това можем да четем само това, което ни харесва и да игнорираме останалите. Ако читателя е любопитен, той може да разбере още повече като прочете книгата-игра отново и отново…

PC Mania: Да, съгласни сме напълно и възможностите на този интерактивен и игрови жанр са на практика безкрайни, така е! И, все пак, разкажи ни сега и с няколко думи именно за твоята книга “30 мин. в Бъдещето”, която ти успя да анонсираш при БДЖ и именно на Epub?

Борис Воденичаров: Моята книга игра беше написана с цел безплатно разпространение, като имах голямото желание да стане лесно достъпна, но от сайта, който ползвах навремето, имаше нужда от много тромава регистрация (а това много спъва тегленето!), затова решението на БДЖ беше именно онова нещо, което търсих. Кликваш на един линк, сваляш и четеш. Бързо, лесно – и интересно! А нека сега да кажа и за мен самият. Моето име е Борис Воденичаров, от десет години съм емигрант по неволя в Англия, но работят активно за да мога да се завърна обратно в България. Интересувам се от книги-игри, още от времената на “В лабиринта на времето” и “Огнена пустиня” на Колин-Нарви. Имах щастието да видя как се развиват компютърните книги игри и книгите-игри по едно и също време. Искал съм да направя свои компютърни игри, но за тях се изисква екип и бюджет, а за книгата-игра се иска идея, щипка талант, тетрадка и химикал или компютър и можеш да напишеш велико приключение, за което може да се говори с години подобно на Боговете на Футбола на Майкъл, Сонора на Уейн и Блонд, или Котарака на Ал Торо, макар и от по-новите времена…

Тук показваме най-после корицата на книгата-игра на Борис, която се казва “30 минути в Бъдещето” и обръщаме изрично внимание на посочения рейтинг “16+”

PC Mania: На какви най-странни места си писал твоите книги досега?

Борис Воденичаров: Пише книги игри като терапия още времето преди мобилните телефони, когато се чоплеха семки, или се решаваха кръстословици. Писал съм във влака (БДЖ), метрото, в самолет – когато съм давал наряди в казармата, докато играя Heroes 3 с приятели и изобщо на всякакви странни места, на които можеш да се сетиш. “30 мин. в Бъдещето” беше писана, примерно, докато имах часове в колежа и университета. Учителите си мислеха, че си водя бележки на български за техния предмет и разделянето на епизоди помагаше, тъй като си мислеха, че това е някаква иновативна система за разделяне на информацията (смее се).

PC Mania: Както казах, на сайта на БДЖ, четем и за други книги-игри, такива също на Александър “Ал Торо” Торофиев, за който ти вече спомена, благодарим му тук и изрично, и също вече публикувани на хартия и преди това. Но точно твоята игра, Борисе, е напълно уникална, защото всъщност никога досега не е излизала на хартия, а вече получи толкова добри отзиви. Сега отчитам, че книгата на Торо “Спасението на Аврея” също отговаря по този критерий, но идеята ми беше, че всички тези хубави и стойностни книги-игри, защо един ден не ги видим и на хартия, вместо само на epub или онлайн в сайтовете? Ти мислил ли си така и за своята?

Борис Воденичаров: Определено ще ги видим на хартия, Ян, и бъди сигурен (смее се). “Спасението на Аврея” на Торо ми показа, че не съм само аз “лудия”, който ще напише нещо такова и ще иска да е безплатно. Благодаря и аз, и на свой ред, на Ал Торо, за добрия пример. Мисля, че, да, ще си издам книгата-игра с доста снимки и илюстрации на хартия. За съжаление електронните файлове не можеха да подържат подобни изображение и затова имаме и най-вече главно текст. Отделно мисля, че в България трябва да има повече подвързани книги-игри, при това в някакъв уеднаквен формат, който да може лесно да влиза в библиотеката и колекцията да изглежда монолитна и напълно изрядно подредена!

PC Mania: Не можем да не споменем и чудесната корица на “30 мин. в Бъдещето”, дело на талантливия българския художник Христо Радоев. Когато пристъпихте в колаборация с Ицо, той прочете ли цялата книга чинно от началото до края, или ти просто му обясни или щрихира какво точно да нарисува на нейната прекрасна корица? Общо-взето, дали всичко и най-важното е включено в корицата, или ти лично, имаше други идеи?

Борис Воденичаров: Той чете началните 50 епизода, за да добие представа – защото корицата обрисуват точно това начало. Отделно беше много важно да се отървем от ужасяващото потваряне на символистика при писането на книги за времената на диктатурата на пролетариата (социализма). Казах му “да няма никакви чукове, звезди, сърпове и други нещица”, които се срещат при почти всяко издание, което пише за соца. Отделно един екстрасенс ми каза, че вижда книгата ми игра публикувана (имах някой съмнения за нея тогава) и я вижда с корица в черно и синьо. Идеята ми хареса, освен това не исках да има нищо общо със соц символиката и му казах да направи всичко и само в тези два цвята.

PC Mania: Борко, сподели ни сега, ако желаеш, повече за художника ти?

Борис Воденичаров: Господин Радоев е моят художник, който с най-малко усилия и трудности направи корица и в завидно качество. Аз му обясних за кушетката, шлема, учения и мазето. Обясних за кабелите и прочее, и го оставих да бъде художник, след като ми прати три скици, одобрих едната и той после я направи дигитална. Корицата му за мен е една от най-добрите такива за книги-игри през последните десет години, защото Ицо успя да хване точно идеята, която и аз самият желаех да пресъздам. Едно юношеско приключение, което е една палитра от емоции, която човек най – силно усеща докато е именно млад. Всичко е тъмно, после имаме синьо – точно като в менталното пътешествие в Бъдещето. Мишката, която гледа всичко с интерес ми стана любимка, защото е чисто като художествена идея, която ни дава една скрита усмивка и намигване към читателя…

Тук указваме още една книга-игра на Epub, която излезе почти веднага с другата през 2020 година – потърсете си и също безплатно в Интернет и “Мемоарите на Краля”…

PC Mania: Нека сега да ни споделиш, Борко, не само за електронните книги-игри на епъб, а за “интерактивният жанр” като цяло? Колко път извървя той, от “старата” към “новата вълна” и дали, и всъщност, при твое нов епъб в сайта на БДЖ, ние вече не си говорим за “трета вълна” и един съвсем и неочакван начин, по който СЪЩО могат да се четат книги-игри. В крайна сметка, “форматът” има ли чак такова значение лично за теб?

Борис Воденичаров: Ян, Ян, приятелю мой, имаме доста да почакаме… за “Третата вълна” и дигитализацията… Първо, много хора чисто физически отказват да четат епъб, второ някои устройства – и противно на всички наши тестове – не можаха да отворят файловете, трето оказа се, че ако я бях напечатал, повече хора щяха да си я купят за десет лева, примерно, и да я прочетат на хартия, но не и в самия дигитален вариант. Според мен, човешкият мозък в случая ни играе шега. Става дума за идологизирането на един предмет. Ако имаме любима книга, тя за нас е колос и гигант, и стои подобно на Библията в една църква, на почетно място. Докато един файл, чисто и просто се губи сред останалите такива ,и когато си мислим за него е сложно да си го представим в детайл, докато книга-игра на хартия има корица, хартия, интересен предпечат, картинки и, ако щеш – и миризма! Сега като стана дума за “миризма”, се сещам, че и “Краят на Коридата” на индивида ММ миришеше ужасяващо на евтино мастило, докато книгите-игри на Астрала от онова време пък миришеха доста приятно… Така, че дигитализацията, Яне, може и да се състои, но след десетина години…

PC Mania: Добре де, Борко, КАКВО е нужно, за да имаме всички “Трета вълна”? Ти лично от Лондон знаеш ли рецептата за това?

Борис Воденичаров: За да има една истинска “Трета вълна” ни трябват поне 4-5 и при това много сериозни и ангажирани писатели, което да пишат поне две книги-игри годишно и с 150 000 думи всяка. Ако този минимум не се изпълни, ще имаме книги-игри, но ще е по-скоро фенщина, а не събитие!

PC Mania: Има ли нещо общо сериалът на БНТ “Порталът” с твоята книга-игра на Epub “30 мин. в Бъдещето”, която сега излиза в сайта на БДЖ?

Борис Воденичаров: Знаеш ли, Ян, когато едно велико откритие като лазерът бива патентован, по това време е имало не един, а цели два патента и от две различни държави с разлика две седмици, както и независимо един от друг. Оказва се, че една е идеята за пътува през пространството и всеки, който е настроен към нея, може да я възпроизведе. Аз започнах да тази моя игра още преди шест години и я публикувах ПРЕДИ този сериал да излезе. Забавно е колко съвпадения има в двете идеи, но ако моята книга-игра бъде направена на сериал, тя би била доста по-интересна, защото аз всячески съм се старал да избегна всички стандартни клишета за пътуване в Бъдещето и “сюжетите”, с които всъщност “черпи с шепи” онзи сериал…

PC Mania: Разкажи ни повече защо точно “социализъм” и “пътуване във времето”, а не “фентъзи” или “фантастика” избра за твоята първа книга?

Борис Воденичаров: Аз пиша и фентъзи, но там още не му е дошъл моментът… Защо социализъм? Всъщност, аз съм повлиян от репортажите на Георги Марков… Когато писах книгата си, вече бях прочел всичко по тази тема, до което бях успял да се добера. Ако Захари Стоянов и Иван Вазов описват Възрожденската България, Буров говори за времената на Царството, а Марков за социализма – то никой не говори, както трябва за Прехода и какво се е случило всъщност. Повечето хора, и главно младите, идея нямат какво е диктатурата, какво е нацизмът и хитлеризмът, та и аз реших да направя едно огледало, или поне под формата на една история. И точно това мое огледало гледа от Миналото и се отразява в Бъдещето…

Тук пък показваме една просто и отвсякъде задължителна книга по темата, от “Сиела”

PC Mania: Когато си говорим и открито за онези “трудни години”, имаше ли гняв и плам, желание за мъст, омраза, може би, конкретно и в главата ти, а не толкова на белия лист? Изобщо как и лично ти изживя “Прехода”?

Борис Воденичаров: Точно заради този “плам по Прехода” някои хора казаха, че съм написъл книгата-игра пълна с омраза – ненавист към всеки един строй, през който е минала България през последните сто години, плюс ненавист към към човечеството като цяло. А аз просто се опитах да покажа какво би видял един младеж със социалистически морал през времевия прозорец от 2005 до 2025. Затова и написах последната част на книгата в Далечното Бъдеще. Ако четете внимателно, ще видите, колко сме зависими от строя, в който живеем и ако имате разбирането може да си направите някой важни изводи. Отделно мисля, че много хора от набор 1980 до ден днешен идея си нямат какво нещо беше БНА като организация и порядки, и какви характери имаше в армията на Народната Република. Много истории са неразказани, но всяка една случка, която съм описъл там е била напълно реална и наистин се е случила! Може да се каже, че за пръв път в тази книга-игра излизат неща за системата в България и Съветския съюз, които никъде НЕ са развивани в теория до момента!

(Финал) Нашата среща с младия автор и писател на книги-игри Борис Воденичаров (38 годишен) от Лондон вече е на път да приключи. Но кампанията “Чети във влака” на БДЖ продължава и скоро, поне до 1-2 години, няма и не се очаква да спира! Така че нашият съвет в нашето и електронно списание за видео игри PC Mania е отново да посетите сайта на БДЖ и да започнете да играете и четете електронни и интерактивни книги още днес. Защото, уважаеми читатели, самото писано слово е магия, а когато всичко това се съчетае с, да, по-модерните, методи като избор на епизоди, четене от телефона, завладяващ интерфейс и прочее, то тогава насладата е просто гарантирана! Затова четете книги-игри, приятели, а днешният автор при нас е доказателство, че такива истории ще продължат да се пишат и издават, вкл. в още по-съвременни начини…

Бъди здрав, Борис, и до нови и още вълнуващи срещи с теб и твоите следващи и по-нови творби! Успех и на твоята и вече завършена “30 мин. в Бъдещето” и дано чрез сайта и кампанията на БДЖ, книгата ти да успее да достигне и да докосне повече читатели! Искрено ти го пожелаваме от нас в сайта за електронни и видео игри PC Mania!

Снимка от “личния архив” на Борис, когато е бил “на годините на героя си” в книгата, благодарим му за това страхотно интервю и го очакваме отново в Стара Загора и у нас в България, за която и той самият милее и изстрада толкова много през това време…

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x