Subnautica: Below Zero

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Открих оригиналната Subnautica сравнително скоро и тя промени изцяло мнението ми за сървайвъл игрите. Като първо – играта е изцяло сингълплейър и няма никаква опасност някой нолайфър – про-геймър, извинявам се – да дойде и да ми открадне складираните зелки. Второ, в нея е забъркана особена форма на хорър – не такъв, който разчита на зъбати, космати, пипалести чудовища, а доста по-хитър. Самотата на цяла планета, светещи очи в тъмнината, и не на последно място – дълбокият океан, от който може и да не изплувате – всичко това създава една особена атмосфера, каквато рядко се среща във видеоигра.

Subnautica: Below Zero е нещо като продължение, но не точно. Не съвсем втора част, но не и просто експаншън, тя е малко по-малка като мащаб от оригинала, но не му отстъпва по амбиция. Да започнем с отговор на въпроса – ще можете ли да играете Below Zero, ако никога не сте играли оригиналната Subnautica? Технически ще можете, но не е препоръчително – настоящото заглавие стъпва върху сюжета и механиките на първото и от една страна смята за даденост, че знаете предисторията на случващото се, а от друга пропуска голяма част от туториалите, защото предполага, че знаете какво да правите. За целите на това ревю също допускам, че имате поне известна представа що е то Subnautica и има спойлери за нейния сюжет.

Изигралите оригинала обаче веднага ще се почувстват в свои води,

ще ме извинявате за играта на думи. Действието в играта се развива около две години след събитията в оригинала, в който нашият персонаж успя да се измъкне от мистериозната покрита с вода планета 4546В. Достигайки обратно в цивилизацията, той разказва за приключенията си на своя работодател – корпорацията Alterra, която веднага осъзнава важността на планетата и изпраща екип да я изследва. В Below Zero вече не управлявате ням персонаж, а влизате в ролята на Робин Айю, учен-изследовател. Тя пристига на 4546В, за да разбере какво се е случило със сестра й, която е била част от изследователския екип и е загинала при мистериозни обстоятелства. Отново ще трябва да оцелявате във враждебна околна среда, използвайки само подръчни материали, но в Below Zero атмосферата е с една идея по-приятелска. Първо на първо, вече не сте безпомощен корабокрушенец, който не може да осъзнае какво му се е случило – героинята ни сама е избрала да дойде на планетата. Така историята добре се навръзва с геймплея, тъй като ако знаете основните механики така или иначе ще ви е по-спокойно.

По време на сюжета бързо ще ви стане ясно, че за разлика от преди, сега не сте сами на планетата. Ще изследвате изоставени бази на Alterra и ще четете и слушате диалози на вече оттеглилия се изследователски екип, един от чиито членове заподозрях в наличието на български корени. Отново ще се сблъскате с мистериите на отдавна изчезнала извънземна цивилизация – безименна в оригинала, а тук наречена Архитектите – и ще се изправите пред опасността на супер-смъртоносната бактерия караа, за която вашият герой намери лекарство в първата част.

Действието в Below Zero се развива в друг регион

на планетата спрямо първата игра, наречен Сектор Нула. Докато в оригиналната Subnautica практически целият свят, с изключение на два острова, беше потопен под вода, то в Сектора ще трябва да изследвате и големи пространства на сушата. Секторът явно се намира някъде в полярните части на планетата, тъй като всичко над земята е покрито с лед, а температурите често са смразяващи. Това обстоятелство вкарва първата по-сериозна нова механика – студа. Освен нуждата от храна и вода и въздух, когато сте под водата, вече има и четвърти показател, който трябва да следите, когато сте над повърхността – на открито телесната ви температура ще спада постоянно и ако стигне до нула, героинята ви замръзва и играта приключва. Разбира се, има редица начини да се предпазите. Донякъде контраинтуитивно, един от основните методи е да се потопите във водата, където температурата винаги е над нулата. Така че, забравете какво ви е казала баба ви и ако ви е студено веднага побързайте да се намокрите целите.

По-сериозното участие на сушата означава, че ще се срещнете с много нови животински видове. Сред безопасните са местният еквивалент на пингвините, наречен пенгуинг, и техните малки, наречени пенглинг. Те са забавни, трълести и сладурести, докато не се загледате малко по-детайлно в тях и не осъзнаете, че горната им част не е просто конусовидната им глава, а доста стряскащата им уста. Сред по-хищните пък ще се натъкнете на косматите Snow Stalker-и, а по-нататък – и на спиращите дъха Ледени Червеи.

Сред водните животни също има доста промени,

като за щастие авторите не ги е домързяло и са преизползвали само малка част от съществата от оригиналната игра. Сред първите, които ще забележите, са морските маймуни – дружелюбни русалки, които могат да ви откраднат инструмента, който държите, но много по-често ще ви носят подарък. Разбира се, океанът е пълен и със същества, които не ви мислят доброто. Различните местности на морското дъно, така наречените “биоми”, също са основно нови и все така зашеметяващи визуално.

За да се справите с всичко това ще имате нужда от ресурси, които са практически без промяна спрямо оригинала – отново ще събирате титаний, кварц, олово и т.н., за да правите все по-софистицирани инструменти, машини и постройки. Все пак някои от познатите рецепти са разбъркани, така че да не можете да действате наизуст – например схемата за правене на батерии е променена, защото една от съставките й от оригинала не се намира в Сектор Нула. Инструментите ви са общо взето същите, но имате и няколко нови, най-ценният сред които е детекторът за ресурси. Той ще ви заведе до избран от вас ресурс и така ще ви спести част от мъките на търсенето, макар че на моменти е леко бъгав и ме водеше към несъществуващи минерали. Така и не разбрах дали това е бъг в играта и минералите са се появили под картата, или е някаква особеност на инструмента.

Сред по-големите машини,

ветераните от оригинала ще разпознаят само Скаридения костюм – водолазният екзоскелет, който ви осигурява кислород, възможност да копаете минерали и ви защитава от по-нелюбезните риби. Останалите две превозни средства от оригинала – пъргавата подводница Seamoth и гигантската подвижна база Cyclops – ги е хванала липсата. Те обаче са заменени от нещо доста интересно – модулната система Seatruck. В основата си, той е мини-подводница, подобна на Seamoth-а, но към него могат да се закачат допълнително модули, които са като отделни стаи и изпълняват специфични функции. Един модул автоматично лови риби, друг е оборудван с шкафчета за съхранение на неща, а трети носи Prawn Suit-a. Ако закачите всичките един за друг, ще постигнете нещо подобно на Cyclops-a. За съжаление има уловка – всеки допълнителен модул забавя скоростта на движение на камиона и накачулен с всички възможни модули той е тромав като зле мотивиран хипопотам.

Това, разбира се, е доста неприятно, когато ви преследва някой левиатан, така че в кабината на камиона има една ръчка. Ако я дръпнете, всички модули се разкачат и кабината си връща бързината. Така можете временно да ги изоставите, за да избягате от нещо, а после да дойдете да си ги приберете.

Лично на мен обаче не ми се наложи да ползвам тази функция нито веднъж. Дори най-големите същества не са способни да унищожат камиона с един удар, което ви дава достатъчно време да излезете и да го поправите. Всъщност това е една от критиките ми към играта – дори огромните Shadow Leviathan-и не са особен проблем, защото главно ви лигавят, но не нанасят достатъчно щети, че да ви застрашат особено. Към края на играта стават особено дразнещи, защото се прицелват във вас от другата страна на гигантска пещера, но освен че ви досаждат за малко нямат друг сериозен негативен ефект.

На суша също разполагате с машини –

антигравитационната шейна Snowfox, с която да се придвижвате из ледовете и която ви пази от студа, но при положение, че Скаридения костюм може да излиза и на твърда земя и е дори по-маневрен, поне аз не видях особен смисъл от нея. Една друга машинка е далеч по-интересна и забавна за употреба – можете да си създадете роботизиран пенглинг-шпионин. Той се управлява с дистанционно и може да влиза по тесни места, иначе недостижими за героинята. Spy Pengling-ът е от ключово значение за историята на играта, така че със сигурност ще си направите един.

При постройките, които можете да изграждате под или над водата, има няколко интересни промени. Вече ще можете да строите голяма мултифункционална стая, която побира повече неща и която доста помага за справяне с клаустрофобията, която иначе би могла да ви обземе в стандартната база в Subnautica. И голямата, и по-малката мултифункционални стаи вече могат да имат стъклен покрив, през който да се любувате на околностите. Интересна е също и новата командна стая, която ви показва най-различни статистики за базата.

Що се отнася до света на играта като цяло,

вече ще станете свидетели на климатични ефекти, като снежни бури, дъжд, светкавици и т.н. Нощта пък не е задължително да е непрогледно тъмна, благодарение на аурора ефекта и други нощни явления. Забелязва се, че авторите са се опитали да оправят pop-in проблема с бавно зареждащи текстури и модели – не са се справили на 100%, но се забелязва известно подобрение. Вече е по-малко вероятно да се врежете с пълна скорост в скала, която все още не се е появила в света, докато сте се приближавали към нея.

Най-сериозното предизвикателство в Subnautica винаги е било да разберете накъде трябва да ходите по-нататък. Below Zero се опитва да ви даде повече насоки, както чрез директни маркери (отново няма карта), така и чрез по-тънки подсказки. Въпреки това все пак ми се струва, че авторите отново прекаляват със способността и желанието ми да запомня географията на мрачни пещери. Накъде трябваше да тръгна сега – наляво към ръбатия светещ кристал или надясно към другия ръбат светещ кристал? Разбира се, изследването на територии е огромна част от геймплея, така че не мога да ги виня твърде много.

Subnautica Below Zero e едно страхотно продължение на една страхотна игра. Усеща се като завършена история, така че да не останете с впечатлението, че играете просто пълнеж, но и същевременно загатва за нещо по-голямо на хоризонта. Ако има нещо, за което да съжалявам, то е че авторите от Unknown Worlds са малко студио и вероятно ще получим следващата част след години. А дотогава – хвърлете се в дълбокото, няма да съжалявате.

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x