since 1998
  • Играй си играта, човече!

Алтернативна история



В света на Paradise Lost никой не е спечелил втората световна война. Вместо това нацистите са успели да създадат ядрено оръжие преди американците, и в отчаяни усилия да не загубят войната са превърнали цяла Европа в радиационна пустош, обгърната от вечна зима. Вие поемате ролята на 12-годишния Сзимон който тъкмо е изгубил майка си и търси мъжът от снимката – вероятно негов баща, в изоставен нацистски бункер.


Бункерът всъщност е огромна подземна инсталация на пет нива дълбоко под земята, в която цветът на арийската раса – артисти, военни, учени,е трябвало да изчака ефекът от атомните бомбардировки да премине, и след няколко поколения (пффф, вече се изчерпва този план в игрите) да насели отново земята. Нещо ужасно обаче се е случило и бункерът, макар и препълнен с оръжия, технологии и предмети на изкуството, е напълно ненаселен. Поне така си мислим в началото, докато използвайки озвучителната система, с нас не се свързва Ева – момиче, твърдящо че е дошло да краде и сега е затворено в командната зала. Така освобождаването на Ева се превръща в наша втора задача, заедно с откриването на информация за предполагаемият ни баща.



Боса по асфалта вървя си

Макар и Paradise Lost да се продава като куест и adventure, поне според рекламите в GOG, тя всъщност е чистокръвен walker – вие ходите, следвате линейната история и имате почти нулев контрол над случващото се на екрана. С други думи – трудно е да се нарече наистина игра.
За да не съм голословен – освен да ходите много много бавно насам-натам, търсейки път до най-долното ниво на подземната инстлация, вие понякога трябва да натискате някой бутон или да дърпате някоя ръчка. Това е цялата интеракция. Също така в диалозите си с Ева имате право на избор измежду различни реплики, но независимо какво ще изберете, това не се отразява на историята, до самият и край – във финалната сцена имате право на два избора, които леко променят финалната анимация.


И да, честно казано съм разочарован. Бих приел идеята за такъв тип интерактивна история, ако изпълнението беше добро, но то не е.
Вашият герой се влачи наистина бавно, като костенурка-инвалид, голяма част от страничните коридори не водят до нищо, или пък след 10 минути протяжно мотане стигате до един-единствен документ който разяснява малка част от историята. Освен това, въпреки минималното количество интеракции, играта е доста бъгава – на няколко пъти пропаднах през картата, и не веднъж бутоните които трябва да натискам не отчитаха нищо до н-тия на брой опит. Всъщност, ако не бяха бъговете и бавната походка на Шимончо, играта би отнемала не повече от час от началото до края



Малкото плюсове

Paradise Lost използва Unreal Engine 4 доста добре и ще видите няколко наистина красиви гледки. Трябва да се отбележи че дизайнерите са се постарали и освен тесни клаустрофобични коридори, бункерът съдържа и огромни музеи, подземни гори и подобие на плаж и дори няколко почти неземно изглеждащи пеизажа.
Друго нещо което мога да похваля е озвучението – както музиката, така и войс актьорите са много добри, правилно уцелващи нужните емоции и ставащото на екрана.

Ако сте част от елитната група извратеняци (като мен), събиращи трофеи и 100% завършеност на игрите за PS4 и Xbox, то Paradise Lost ще ви допадне. Трябват ви три превъртания за да получите всичко, и общо ще отнемат може би четири часа.

На последно място, макар и предвидима, освен ако не сте напълно девствени в жанра на научната фантастика, историята е приятна и когато стигнах до „добрия“ от трите възможни финала, почувствах мимолетно удовлетворение.

За финал – избягвайте Paradise Lost, освен като част от някой бъндъл или пък ако ви е наистина скучно – мога да ви препоръчам над 50 други заглавия, за които е по-добре да похарчите 12 евро.

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x