since 1998
  • Играй си играта, човече!

Плюсове

  • интересен микс от жанрове
  • интригуваща история
  • издържана стилистично
  • удобна за разцъкване докато правите нещо друго

Минуси

  • нужни са часове grind за какъвто и да е прогрес
  • прекалено базирана на късмета
  • върви само в малък прозорец
  • липса на обяснение за повечето механики в играта

Производител: Four Quarters

Издател: Devolver Digital

Жанр: rpg/deck building/strategy

Платформа: PC

сайт на играта »


Парти Микс


Честно казано, има жанрове които до скоро ми звучеше невъзможно да се смесят. Например loot based rpg с deck building game и rts. С геймплей, който хем е idle и не зависи много от играча, хем иска постоянно да правиш промени. Програмистите от Four Quarters явно ще се опитат да ми променят мнението.

Кръговрат на…живота?

Вие сте безименен войн преживял унищожението на цялата Вселена – да, правилно сте прочели, от нея не е останало практически нищо. Само малък лагерен огън и безкрайно въртящ се в кръг път сред празнотата. Както може да се предположи, това не ви устройва особено, та се заемате с нелеката задача да създадете Вселената наново.

Тръгвайки от лагерният си огън, вашият герой поема на безкрайна обиколка по пътя, като непрекъснато ще срещате чудовища, които трябва да победите. Битките са напълно автоматични и нямате никаква роля в тях, но трябва да следите за плячката която чудовищата ви дават – разнообразни брони, оръжия и дрънкулки, и при всяка възможност да екипирате най-силните от тях. Освен екипировка чудовищата пускат и карти, всяка от които представлява елемент от вселената, който да създадете – гора, планина, блато и най-различни сгради и препятствия. Всяка от картите които изиграете ви дава определени бонуси – ресурси, по-бързо възстановяване на здравето, но и минуси – като сваляне на определени статове когато се биете в близост до нея или периодично появяване на нови видове чудовища.


Звучи ли ви вече сложно? Ресурсите които споменахме ви трябват, за да строите различни сгради около началния лагерен огън – къщи, ферми, алхимични лаборатории и наблюдателни кули, носещи различни бонуси и дори помагащи ви да отключите нови класове герои.


Освен да екипирате най-добрите брони и оръжия, и да подредите правилно своите карти-местности, едно от най-важните решения които стоят пред вас е кога да се откажете от обиколките си. Ако го направите когато сте до лагера си, ще вземете с вас всички спечелени ресурси, ако го направите от друга позиция – половината, а ако умрете някъде по пътя, ще загубите почти всичко. Правилната преценка кога да се откажете ви дава възможност да си починете, да подобрите базата си със събраните ресурси и да се излекувате напълно за да започнете следващата обиколка.

С всяка следващата обиколка, чудовищата ще стават все повече и по-силни, а след като навъртите определен брой “кръгчета” ще бъде призован босът на даденото ниво, който е наистина труден за побеждаване.


Хубавото в играта

Графиката и стилистиката наподобяват най-доброто от 8 битовата ера, като леко ми напомнят за първите части на Castlevania и Final Fantasy. Цветовете са добре подбрани, детайлите достатъчни за създаването на фентъзи-хорър атмосфера.

Добри думи мога да кажа и за музиката и озвучаването, отново близки до най-доброто от вече далечното ми детство.
Различните класове в играта (успях да отключа само три, може би са повече) променят доста геймплея – началният боец, rouge-a и некромансъра имат нужда от коренно различни статове по екипировката си за да бъдат успешни.

Не знам как ви прозвуча на вас описанието на геймплея, но аз успях да загубя изненадващо количество часове, предимно докато уж правех нещо друго (например – да слушам какво ми говори жената), гледайки как човечето ми щъка по картата и екипирайки го с все по-силни предмети. Ако мога да се изразя така – зарибява.

Трябва да спомена и че играта има изненадващо интересна история, която се разкрива малко по малко докато побеждавате врагове, строите нови сгради или понякога – след определено количество умирания. Няма да ви я разкривам, но си струва 🙂

Лошото

Колегите в западните медии се изреждат да ръсят суперлативи за Loop Hero, но аз просто не мога да не спомена нещата които можеха да са по-добре направени.


Нека започнем с безумния grind, който е нужен, за да отключите всяка нова сграда – понякога събирането на ресурси за дори един ъпдейт може да отнеме часове. Това че в играта липсва каквото и да е обяснение кой ресурс откъде идва не помага.

Като говорим за липса на обяснения – това е проблем, който съпътства и враговете, и статовете по екипировката. Въпрос на късмет и шесто чувство е да разберете защо понякога се появява допълнителен гоблин с лък и каква е разликата между deflect, counter, defense и evade.

Друго което малко ме подразни е, че независимо от усилията си не успях да подкарам Loop Hero на пълен екран. Да се чуди човек защо я купувах тази 2080-ка.

За финал – играта е прекалено базирана на чист късмет. Хубаво е да имате план как да изградите своята реалност, но понякога нужната карта с планина не идва и не идва, а шансът да съберете достатъчно добра екипировка, за да победите босовете е малък, водейки до нелепи смърти и загуба на ресурси.

Финална оценка

Въпреки странният си геймплей и редицата проблеми, Loop Hero не е лоша игра. Доста е нишова и не очаквам да стане голям хит, но има своето очарование. А и кой знае – остават няколко седмици до официалният рилийз и може част от проблемите които свалят оценката за мен да бъдат поправени, правейки играта дори по-добра.

Прочетете още нещо

Subscribe
Notify of
guest
1 Comment
Oldest
Newest Most Voted
Inline Feedbacks
View all comments
trackback

[…] (пъзел, NS, PS4, PS5, XO) 11 мартLoop Hero (deck building, ролева, PC) 11 март Прочети ревюто ниLust from Beyond (хорър, PC) 11 мартZack 2: Celestine’s Map (приключение, […]

1
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x