Cyberpunk 2077

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Започвам този преглед с уточнението, че лично аз никога не бях повлиян от хайпа около тази игра – не я чакам от 2013 г. като нейните най-хардкор фенове, нито съм особен фен на тематиката, така че да й дам или отнема точки за това. Също така, голяма част от теста на играта беше проведен на PlayStation 4 Pro, а тази версия, както вече със сигурност знаете, има големи проблеми от техническо естество. Това разбира се повлия на мнението ми и ще го спомена по-подробно малко по-нататък. Последното уточнение е, че в крайна сметка поисках refund от Sony – ако това ви притеснява, можете да спрете да гледате още тук и да си спестите излишни нерви. Ако искате да разберете причините да го направя, четете нататък.

И така, след като изчистихме всички тези предварителни уговорки, да започнем с отговор на въпроса – какво е Cyberpunk? Освен името на цял жанр научна фантастика, който говори за антиутопично бъдеще, в които хора и машини почти са се слели в едно, по-конкретно това е заглавието на настолна ролева игра, публикувана през далечната 1988 г. Cyberpunk 2077 от друга страна е опитът на CD Projekt Red да я пресъздадат във виртуална среда. Компанията е окрилена от феноменалния успех на предишната си игра The Witcher 3 и има привързаността и доверието на огромното мнозинство от феновете си; те притежават и магазина GOG.com, един от най-големите канали за дистрибуция на игри по интернет, така че не може да се каже, че страдат от липса на средства; студиото си партнира като консултант с Майк Пондсмит, авторът на настолното RPG, което гарантира автентичността на цялото начинание; в проекта участва Киану Рийвс, един от малкото холивудски актьори, успели да останат земни и да не се замесят в някакъв скандал, който също се радва на любовта на почитателите си. Какво може да се обърка?

Това, което се обърква е, че играта е застигната от проклятието на 2020 г. Проблемите около нейния старт за съжаление ще са свързани с името й още дълго време. Първо, по някаква необяснима причина, играта си навлича гнева на западните гейминг медии, с обвинения, че е расистка и се подиграва с транссексуалните хора. Това са вече стандартни обвинения в западните гейм-журналистически среди, употребявани също толкова често, колкото да ти кажат “добър ден”. Майк Пондсмит е чернокож, между другото. CD Projekt Red следва да кажат на тези свои “фенове” да си гледат работата и да ги отсвирят, но CD Projekt Red не го правят, защото вече не са малко полско студио, а голяма, модерна западна компания, с американски, британски и други мениджъри, които наистина се връзват на тези дивотии и предпочитат да се оправдават пред хора, които никога няма да ги харесат и за които никое извинение не е достатъчно.

Разбира се, после идва и пандемията и CD Projekt Red, както много други, са принудени да работят дистанционно. Студиото си навлича отново гнева на фенове и журналисти, след като става ясно, че изисква от служителите си извънреден труд – така наречения “crunch” – на теория доброволен, но на практика се досещате как стоят нещата. Крънча принципно е стандартен за последните месеци преди старта на голямо заглавие, но в последно време геймърите (с право) са настроени все по-зле към лошите условия на труд на разработчиците. Работата по играта върви мудно и тя е отложена няколко пъти – вероятно знаете всичко това, така че няма да навлизам в подробности, но в крайна сметка CD Projekt Red решават, че ще пуснат играта на 10-ти декември, ако ще земята да пропадне.

 

Уви, земята пропада.

 

Това, което следва, е един от най-кофти реализираните стартове в историята на гейминга за последните няколко години. CD Projekt Red не дават нито едно ревю копие за конзоли на никой в целия свят. На хората, получили предварителни копия за ревю за РС, им е забранено да използват собствени кадри – да, чухте правилно, в официални ревюта е позволено да се ползват само кадри от трейлърите на играта. Скоро става ясно защо – играта изглежда и се държи добре единствено на сравнително мощен настолен компютър. Горе-долу окей е положението и на конзоли от следващо поколение – PlayStation 5 и Xbox Series X. За настоящото конзолно поколение обаче, ситуацията е драматична – графиката изглежда зле и често можете да видите моделите на персонажите и обектите около вас да се зареждат пред очите ви – особено неприятно е кола да се материализира пред вас, докато карате с висока скорост по улица. Производителността често е под всякаква критика, а за капак изобилстват най-разнородни бъгове, част от които правят невъзможно да продължите напред.

Тук ще обърна внимание на най-очеизвадния въпрос – съществуването на играта за конзоли от настоящо поколение. Умишлено казвам “настоящо”, защото покрай всички останали проблеми наличността на конзолите PS5 и Series X е изключително ограничена и в момента е практически невъзможно да се сдобиеш с такава. През последните дни се наслушах на хора, казващи нещо от рода на “Ха-ха, тея конзолни мишки очакват игра от 2020 г. да върви на хардуер от 2013 г…. Хъ-хъ, платил преди 7 години 800 лв и вече иска всичко да му върви гладко…” Първо на първо: да, това е цялата идея на конзолите – определена гаранция, че всичко, което се продава за тях, ще върви горе-долу нормално. Със същия успех CD Projekt Red можеха да пуснат играта за PlayStation 3, където да върви с два кадъра в секунда и да използват същото оправдание. Да пуснеш игра на пълна цена за хардуер, който не може да я издържи, граничи с измама. Второ на второ, настоящото поколение поддържа без проблеми други доста визуално взискателни игри, като Horizon Zero Dawn и Red Dead Redemption 2. От любопитство взех на заем акаунта на приятел и пуснах GOG версията на играта на компютър – еми хора, тя върви също толкова добре, ако не и по-добре, на доста по-стар процесор и RAM, отколкото наличните в PS4 Pro. Така че въпросът не е просто до хардуер – играта очевидно не е оптимизирана правилно за конзоли.

Това фиаско донесе големи проблеми на CD Projekt Red, които към момента са далеч от края си. Компанията веднага се извини на феновете си и каза, че всеки може да поиска да му бъдат върнати парите – изявление, което явно не беше съгласувано със Sony и Microsoft, които от своя страна отказаха да връщат пари, спрямо стандартните си политики. Интересното дойде седмица след старта на играта, на 17-ти декември, когато от Sony обявиха, че не само ще връщат парите на всеки, който го поиска, но и премахват играта от PlayStation Store за PS4 и PS5. Това е абсолютно безпрецедентно за Sony, особено в предпразничния сезон, особено за заглавие от такъв калибър. Sony са известни с бариерите, които поставят пред това да си получите парите обратно, почти до степен “кръв повръщам, пари не връщам”. Подозирам, че японците в момента са супер разгневени на поляците, които ще берат сериозни ядове от това.

Но стига толкова за тези проблеми – да допуснем, че имате достатъчно сериозен геймърски компютър и да поговорим и за самата игра, а? Между другото знаехте ли, че “PC Master Race” мемето се роди по повод на друга игра на CD Projekt Red? Както и да е.

 

Cyberpunk 2077 е екшън ролева игра с отворен свят от първо лице. Действието в нея се развива в и около емблематичния за този сетинг град Night City, който чисто формално е част от Съединените Щати, но на практика е контролиран от няколко глобални мегакорпорации. Във вселената на Cyberpunk, човечеството е много по-различно от днес – импланти от всякакъв тип се смятат за напълно нормални и това да смениш очите си с камери, от китката ти да излиза кабел или да пъхаш чипове във врата си не впечатлява никого. Хората са се слели с машините до такава степен, че е трудно да се определи границата между двете – някои обитатели на този свят са заменили толкова много от органите си, че приличат повече на роботи, отколкото на човеци. Пример за това е и нашият главен герой, наречен просто V. V може да е не просто жена или мъж от произволна раса – можем да изберем мъжко тяло с женски глас, женско тяло с мъжки гениталии и изобщо всякаква комбинация, за която можете да се досетите. В духа на истинския прогресивизъм, ще превключвам между мъжки и женски род, когато говоря за него/нея. Отделно, можем да изберем една от три предистории за V – номад, гангстер или корпоративен играч.

V има пет основни показателя – Тяло, Рефлекси, Технически умения, Интелект и “Cool”, всяко от които има няколко дървета с умения. Всеки показател стартира от минимум три и може да бъде покачван най-много до двадесет. Като се има предвид, че максималното достижимо ниво е 50-то, това означава, че няма да можете да вдигнете на макс всички показатели на героя си. Освен точки за показателите ще получавате и точки за умения (наричани в играта perk-ове).

 

В инвентара си имате място за до три оръжия и определен брой дрехи, които да ви служат като броня. Напълно в крак с естетиката на играта, скоро V ще заприлича на коледна елха, с напълно не-пасващи си шапка, очила, ботуши и т.н. Предметите варират от обикновени, пред редки до епични и легендарни, удобно разграничени по цветове на наименованията. Отделно има и оръжия, наречени iconic, които не са задължително по-силни от останалите, но могат да бъдат подобрявани постоянно, така че да отговарят на нивото на героинята ви. Освен оръжията и дрехите ще намирате всевъзможни боклуци: пепелници, карти за игра – прибирайте ги всичките. В играта няма концепция за кражба – ако нещо може да бъде добавено в инвентара, взимайте го, полицията или потенциалния му собственик няма да ви преследват. Повечето предмети имат тежест и можете да носите до определен брой килограми, но управлението на инвентара всъщност е лесно – почти всичко може да бъде разглобено на резервни части още в инвентара, а из Night City често се намират автоматични терминали, които служат като търговци и където можете да се разтоварите от излишната плячка. Парите в играта са така наречените евродолари, или едита. Ще ви трябват доста от тях, защото някои от кибернетичните подобрения, с които можете да се сдобиете, са изключително скъпи.

Говорейки за кибер подобрения, те са цял отделен инвентар, където да се оборудвате с предмети, но там сами ще можете да сменяте само дребни модификации, за големите подобрения трябва да отидете при специален кибердоктор. Тези подобрения варират от подсилен скелет, който ви позволява да носите повече предмети, през “горила” ръце, които увеличават силата ви, до всевъзможни промени по нервната, кръвоносната и други системи по тялото ви. Ако все пак предпочитате, с изключение на началните кибернетики, които получавате като част от историята, можете да минете цялата игра без да модифицирате героя си по никакъв начин.

Парите ви ще идват от най-различни задачи, разпръснати из Night City. Те са разделени на няколко вида – най-простите са обикновени сборища на бандити, които можете да разтурите по заръка на полицията, през по-сериозни контракти, които ще получавате по телефона, до мисиите от основната история. Точки опит също ще получавате от мисии, но не само – точки носят както убитите противници, така и хакнатите камери, разглобените за скрап предмети и какво ли още не. Хакването също е основна механика в играта – благодарение на роботизираните си очи, можете да прониквате в различни системи, само като ги погледнете. Така например можете да изключите камера за наблюдение от разстояние, така че да не ви засече, или пък да включите телевизор, който да разсее противници, докато се промъквате зад тях. Често хаковете се използват и в битка, като един от любимите ми е да рестартирате очите на противника си, ослепявайки го временно. Естествено, противниковите хакери могат да правят същото и на вас, така че внимавайте.

Из града ще се придвижвате пеша или с автомобил, който можете да повикате при вас с едно натискане на бутон, подобно на Roach от Witcher 3. Чрез багажника му имате достъп до пространство за съхранение на предмети, така че да разтоварите инвентара си от неща, които не искате да носите, но и не искате да разглобите или продадете. Друга възможност за придвижване е чрез fast-travel между различни терминали в града – отново подобно на Witcher 3 не можете да пътувате просто откъдето и да е.

 

Историята е една от силните страни на играта – мисиите от основния сюжет са дълги, но изпълнени със съдържание. Играта ви потапя във вселена, в която корпорациите са Господ – директорът на една от тях неиронично бива наричан Императорът. Високоразвитите технологии повдигат интересни теми относно това какво означава да си човек и какво означава да си жив.

Трябва да спомена обаче, че въпреки, че играта се рекламира като RPG, по същество тя изобщо не е такава. Забравете за дълги диалози, при които всеки избор има съществено значение. Реално, повечето от тях нямат. От време на време в диалозите ще се появяват опции, свързани с избраната от вас предистория за V или с някой от неговите показатели – високи нива на Технически умения отключват възможност да кажете нещо за системата на човека, с когото разговаряте например, но те почти никога не са от съществено значение. Дразнещото е, че някои избори при диалозите СА от съществено значение, но няма как да разберете кои. Играта на практика е екшън-адвенчър с RPG елементи, но в никакъв случай не бих могъл да я нарека ролева игра.

Също така, играта често е мързелива в презентацията си, що се отнася до мисии, които не са от основната история. Ако най-простите задачи са от типа “иди еди-къде-си и избий всички там”, то средно сложните са “иди еди-къде-си, избий всички там, и вземи определен предмет от рафта” – тоест, не много по-разказвателни. Тези мисии са пълни с различни файлове, които можете да вземете и вътре да прочетете в детайли какво точно се случва, но това не е необходимо. Не, че няма да попаднете на някои много интересни персонажи, такива определено има: монах, който смята всички кибернетични модификации за грях, баща и син, ръководещи заедно студио за извратени клипове, близнаци, успели през импланти да обединят съзнанията си, така че да са един човек в две тела – това са само малка част от запомнящите се образи, които ще срещнете. Но повечето от тях за съжаление са просто част от “иди и избий” цикъла.

 

Уви голяма част от играта извън основните мисии за мен се усещаше просто като скачане от маркер на маркер по картата, за да разчистя дребен гангстерски проблем или да пребия някой, от който да сваля осем страници обяснения кой е и за какво се бори. Може би изпускам нещо, но това не е особено интригуващо.

Битките са забавни и също са силна черта на играта. Оръжията могат да са различни видове, например огнестрелните имат разновидност Power, при която изстрелите рикошират от стени, или Tech, при които куршумите се самонасочват към враговете ви. Ако пък се промъкнете незабелязани зад враговете си, можете да ги издебнете и да ги убиете с едно движение, или да ги обезвредите, без да ги убивате. На мен обаче ми се стори, че от промъкването често няма смисъл – враговете имат почти свръхестествени способности да ви забелязват, а и предметите за лекуване са изобилни, ако влезете в престрелка. Но ако все пак предпочитате stealth подхода, има такава опция. Разбира се, фактът че оръжията често се генерират на случаен принцип може да ви даде неочаквано предимство – аз например се сдобих с една епична палка, която се оказа толкова мощна, че обезсмисли повечето ми огнестрелни оръжия.

За съжаление, както вече споменах, играта изобилства от всякакви бъгове, които не са специфични за платформата и могат да се появят дори на най-мощния компютър. Можете лесно да намерите видеа с компилации по темата – бъговете варират от дребни, забавни или безобидни, като това предметите ти да имат 0 DPS или определени части на интерфейса да не зареждат, през умерено досадни, като това полицаи да се появяват буквално пред вас в затворена стая, когато ви преследват, и стигат до счупващи играта, като аз лично попаднах на поне един, който ме принуди да започна мисия от началото, защото беше невъзможно да продължа.

Разбира се, всичко това не изчерпва напълно изживяването, което предлага Cyberpunk 2077. Играта определено има потенциал да е качествена, но за съжаление не е такава в момента. И ако не съм склонен да направя изключение за Bethesda или EA, когато се издънят, няма как с чиста съвест да направя същото изключение за CD Projekt Red. Да, те са едно много симпатично студио и да, вероятно ще оправят нещата с пачове, но човек рядко има възможност да направи първо впечатление втори път. Да, когато се появи, Witcher 3 също имаше проблеми, но не чак такива. Да, Skyrim и до днес има бъгове, но не чак такива. Ако не мога да си позволя да не разкритикувам Fallout 76, не мога да си позволя да не разкритикувам и Cyberpunk 2077. Ето защо поисках refund. Което не означава, че не можете да се забавлявате с играта. Сигурно и аз някой ден ще го направя – след около година, на друга машина.

 

Иронията е, че една от основните идеи на cyberpunk жанра е как корпорациите изглеждат миловидни и загрижени, а всъщност са студени, безчувствени и способни без угризения да разбият сърцата на феновете си. Може би можем да извлечем някаква поука от това.

Автор: Terwell

Прочетете още нещо