Fallout 4

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 12 ное. 2015

Някъде след като вече сте прекарали десетина часа в света на Fallout 4, играта ви поднася един доста емоционален и динамичен момент – въоръжени с картечница и на борда на хеликоптер най-сетне пренасяте битката на територията на врага. Подобни сцени присъстват редовно в шутърите от първо лице, но в една игра като Fallout 4, която залага на доста по-различен геймплей, идеята е наистина атрактивна и грабва вниманието ви.

Именно в този момент сякаш нещо прищраква и Fallout 4 наистина се разкрива в цялата си дигитална прелест. Не че ви трябват десетина часа, за да усетите динамиката на играта, тъй като преди това ще срещнете и други силни моменти – от получаването на първата си броня, която вече може да се ъпгрейдва, а не е просто поредния предмет в инвентара, през първата и незабравима среща с Deathclaw до спасяването на заложник под свистенето на куршумите. Всички тези елементи са страхотни и са само част от всичко, което Fallout 4 може да ви предложи.
Причината, поради която обаче споменавам въпросната сцена с хеликоптера е, че именно в този момент човек осъзнава, че наистина не знае какво още може да види в тази игра. Дори когато оставите над 200 часа във Fallout 3 или Fallout: New Vegas, едва ли сте очаквали историята да ви отведе на борда на боен хеликоптер, а тук го получавате относително бързо. Светът на Fallout 4 не е толкова красив, колкото този в The Witcher 3 например, но самото усещане за мащаб е невероятно, а когато погледнете всичко отвисоко не може да се удивите от това приключение, в чиито център сте самите вие.

Преместването на действието от Вашингтон в Бостън води до появата на нов герой с история, която е доста по-интересна от всичко, станало във Vault 101. Кампанията започва 200 години преди детонирането на онези прословута бомба и първите часове ви дават чудесна представа за този уникален ретро-футуристичен свят, какъвто можем пък да имаме през 2077 г. Доста мощният редактор позволява да създадете двойка персонажи с изключителни подробности, променяйки всичко от косата и цвета на кожата до тялото и размера на ушите. Цялата сценка е представена като интерактивен момент, в края на който избирате вашия герой, макар че ако не сте доволни, може да го промените преди края на пролога.

Докато шетате у дома в очакване нещо да се случи, вашият домашен робот Codsworth ще ви повика, за да видите какво прави невръстния ви син. В този момент роботът може да се обърне към вас по име и Bethesda наистина се е постарала, давайки избор между почти 1000 популярни имена.

Очевидно обаче, лошото тепърва предстои и когато бомбите започнат да валят се оказвате принудени да търсите подслон със семейството си във Vault 111. Без да издаваме реални елементи от сюжета, когато най-сетне може да напуснете бомбоубежището, всичко навън е променено, семейството ли липсва и оттук насетне историята се завърта около опитите ви да ги откриете.

Това обаче не означава, че нещата са толкова прости, тъй като както може да си представите, този постапокалиптичен свят е пълен със стотици неща, които бихте искали да видите и направите преди да стигнете до основния проблем. Лошото е, че по този начин иначе емоционалната история се разкъсва значително, подобно на това, което видяхме и в новата Rise of the Tomb Raider. Истината е, че отвореният свят и хубавите истории доста трудно се спогаждат, особено когато между две сюжетни сцени може да има 20-30 часа, „прахосани“ в странични куестове. Разбира се, може да се постараете да следвате само основната сюжетна линия, едва след което да се захванете с всичко останало, но това едва ли е начинът, по който мнозинството геймъри ще подходят. В резултат е доста лесно да забравите, че вашият герой е притеснен до полуда родител, който търси детето си.

Е, страничните сюжетни линии с Brotherhood of Steel и останалите фракции се опитват да свържат случващото се с главната история, така че дори когато правите нещо съвсем друго, да се чувствате сякаш развивате и основната история. Тя обаче неминуемо остава на заден план, докато решавате поредната детективска мистерия или пък отървавате някое поселище от инвазия на мутанти. На теория може да направите всичко това сами, но в хода на играта се появяват няколко спътници, като са започне от вярната ви немска овчарка. Само не очаквайте кой знае колко по отношение на интелекта им, тъй като дейността им се ограничава до това да стоят на едно място и да стрелят по неща. В битки ползата от тях не е много голяма, но в други ситуации може да се възползвате – някои отварят странични куестове, други отключват заключени помещения и хакват компютри, а пък кучето ви намира муниции и заровени съкровища в стила на Fable.

Светът на Fallout 4 е огромен и пълен с живот. По грамадната карта редовно преминават търговски каравани, често се натъквате на различни поселища, които може да освободите и управлявате. Когато го направите – най-често след като спасите хората от някаква надвиснала над тях опасност – получавате достъп до работилницата там. От нея може да изработвате най-различни предмети и екипировка, които иначе срещате в света на играта, както и цели сгради, което пък придава стратегически елемент на геймплея. Така може да построите цели стражеви кули, електроцентрали и дори терминали. На свой ред, те могат да се ъптлейдват и да се разрастват, а не трябва да забравяте и нуждите от вода, храна, легла и защита на обитателите, за да бъдат те доволни. Гледайки как стратегическата мрежа бавно се разраства определено дава усещане за това, че сте свършили нещо добро, да не говорим, че по този начин отключвате и други функции като снабдителни маршрути между отделните градове.

Системата за изработка (или казано просто, крафтинг) е доста комплексна и заменя т.нар. blueprints от предните игри с нова система за ъпгрейд и модове на няколко нива. Така например, вашият слаб самоделен пистолет постепенно може да се превърне в дългобойна пушка с голям калибър, при това снабдена с приставки като заглушител или сензор за нощно виждане. Броят на модификациите наистина е огромен, макар че по-добрите изискват много и специфични ресурси. Практически всяко нещо, което вземете, може да се ползва за нещо.

Един от елементите, които със сигурност е подобрен, при това доста, са битките. Не на последно място, това се дължи на привличането на един от дизайнерите на Bungie, чиято задача е била да оптимизира именно престрелките, така че ролевата игра да се усеща повече като шутър. В резултат куршумите все по-често отиват там, където искате, макар че това си е RPG и в резултат множество други фактори и изчисления също влияят на изхода от ситуацията. V.A.T.S. системата е значително по-добра и забавя времето, докато избирате целите си вместо направо да го спре. Хубаво е, че престрелките са по-изпипани, тъй като тяхната трудност периодично скача и е добре, че имате на разположение една солидна система, от която да може да се възползвате. Причина за тази неравномерна на моменти трудност е фактът, че не може да видите нивото на врага докато не извади оръжието си и така като нищо може да се натъкнете на някой, който да ви унищожи набързо. Понякога подобни нежелани срещи наистина са доста нечестни дори на Normal, затова не забравяйте да се записвате редовно.

Визуално, Fallout 4 върви на границата между грозноватото и приемливото, с периодични проблясъци тук-там. От разстояние светът изглежда добре, но когато се загледате отблизо, обвивката започва да се пропуква – телата на убитите врагове се заклещват, живите пък понякога необяснимо се забиват в някоя стена и отказват да се движат, аудиото се натрупва едно върху друго (диалози, озвучение, радио и разговори на NPC създават истинска какафония понякога). Независимо дали е честно или не, сравнението на презентацията във Fallout 4 с други скорошни високобюджетни игри като The Witcher 3, Halo 5: Guardians, Until Dawn и др. никога не е в полза на труда на Bethesda. Независимо от жанрове, студия и издатели, очевидно е, че новото поколение вече постави определени стандарти и Fallout 4 изобщо не се доближава до тях като графика и оптимизация. Ясно е, че амбициите на създателите ѝ са по-големи от реалните възможности, което е странно заключение за ААА проект, тъй като обикновено сме свикнали да казваме подобни неща за игри с по-ограничен бюджет. Един западен сайт определи Fallout 4 като „страхотна ААА бюджетна игра“ и колкото и странно да звучи, това всъщност доста точно описва крайния продукт.

Да, Fallout 4 не е съвършена, а на моменти е и доста грубичка… и въпреки това ще се връщате отново и отново към нея. Тук има толкова много неща, които да откриете и направите и във времето, когато не сте пред екрана продължавате да мислите за това с кой куест да се захванете, с кого да се съюзите и да се опитвате да отгатнете какво ви очаква след това. И това показва магията на постапокалиптичната вселена по най-добрия възможен начин.

Автор: Филип Станиславов

Прочетете още нещо