Stronghold Crusader II

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 05 окт. 2014

Егати замъка, щом аз съм му архитект

Аз ще съм първият, който ще признае, че на мен не би трябвало да бъде поверявано строителството на замък. Най-малкото, ще направя всички стени във формата на сърп и чук – не защото съм комунист, а за да объркам археолозите хиляда години напред в бъдещето. Освен това, изграждането на замъци е къртовски труд. Веднага, щом построиш някой, той или потъва в някое блато (понеже крайно хитро си го построил върху блато), или минава някой маниак с катапулт и го срутва. И трябва да започнеш всичко отначало…

В Stronghold Crusader II поне можем да се зарадваме на обстоятелството, че няма блата. Цялото нещо, както може да се предположи от заглавието, се развива по време на кръстоносните походи, по-конкретно на третия (Crusade 3: With a Vengeance) с участието на Ричард Първи. Историята си я знаете от, ами, историята, така че самата игра не се впуска в детайлни обяснения кой срещу кого за какво се бори, очаква се тези неща да си ги знаете. Външният ефект от времето и локацията е, че ще водите битки в жълто-зеленикави пустини и тук-там оазисчета.

Геймплеят в Stronghold серията винаги е бил измамно прост – вие имате замък и противникът ви има замък. Трябва да влезете в неговия с група добре въоръжени мъже и да убиете противниковия лорд, преди врагът да успее да докопа вашия. Колко сложно може да бъде?

Is it just me, or…

Както се оказва впоследствие – много. Може да бъде много сложно. Нека си го кажем направо – Stronghold Crusader II е адски, адски трудна игра. Преди да излезе, авторите ни обещаваха плавно повишаване на трудността, заедно с подобряването на вашите умения. Това е лъжа. Играта ще ви хвърли направо в дълбокото, под което разбирайте – ще ви натика с главата надолу в кладенец и ще ви държи главата, докато не спрат да излизат балончета въздух. Ще ви качи на ядрена подводница, ще ви закара в Марианската падина и ще ви хвърли към дъното с оловни ботуши, така че дори местните рибни обитатели с по шест очи, три челюсти и гнуснички фосфоресциращи израстъци да си кажат „брей, този наистина е хвърлен много надълбоко”.

Може би изпадам в крайност и играта реално може и да не е толкова сложна, колкото я описвам, а просто съм бил разглезен от всички съвременни игри, които ви предлагат победата на сребърен поднос. Със сигурност механиките на игра са достатъчно логични, така че да не са откровено нечестни спрямо играча. Поне на пръв поглед, задачата ви не изглежда чак толкова проблемна – всички сгради се строят на секундата, войниците също се появяват веднага, стига да имате необходимите ресурси. Именно от последното произлизат основните главоболия.

Защото, както бързо ще се убедите, основното занимание в Stronghold Crusader II не е строенето на замъци – това е само дейността, която правите в свободното си време, за да разпуснете. Не, основната ви задача е управлението на икономиката – трябва да съберете достатъчно камъни и дърва, така че да имате достатъчно за сгради; да натрупате толкова храна, че поданиците ви да не гладуват (че и настояват да е разнообразна, гадовете); и да поддържате достатъчно голямо население в замъка си, така че да има кой да превърнете във войник и не на последно място – кой да плаща данъците. В зависимост от различни обстоятелства, градът ви може да бъде привлекателен за хората (при което постепенно ще се пълни с търсещи работа селяни) или отблъскващ, ако например няма какво да се яде (при което същите тези пейзани ще се разотидат).

На бойното поле

Що се отнася до сингълплейъра, в играта има няколко обучаващи кампании (точно така са си наречени, за да не очаквате някакви чудеса от тях), както и множество разнообразни skirmish-и: битки между вас и компютърен противник, при които всеки започва от нулата. Докато кампаниите са що-годе поносими и могат да оставят у играча впечатление, че бързият екшън не е сред силните страни на Stronghold Crusader II, то skirmish-ите са съвсем друга бира. Там ще бъдете газени, мачкани, потъпкани и така нататък от противник, който строи по-бързо от вас, събира армия по-бързо от вас и общо взето знае какво трябва да се направи много преди вие изобщо да сте разбрали, че сесията е заредила и вече сте в играта. Подгответе се за много опити, провали и нови опити (следвани от провали), докато най-накрая не успеете да преминете напред. Тези битки обаче все пак ви подготвят за играта в мрежа, където едва ли ще можете да се надявате противникът да ви пощади.

Говорейки за битките, както е казал великият пълководец Тактикус по въпроса за големите, добре въоръжени замъци – бъдете вътре. Ако тази опция по някаква причина не е възможна, имате огромен арсенал от бойци, с които да нагазите врага си. Те варират от сравнително стандартните единици на Кръстоносците – рицари, боздуганлии, стрелци и т.н., до доста по-интересните арабски войници, като асасините (могат да се катерят по стени), робовладелци, хвърлячи на запалителни бомби и тренирани шимпанзета. Може и да съм си измислил някои от тях.

В играта има и пясъчник, в който да си строите замъци на воля, без никой да се опитва да ви изоре. Препоръчително е да отделите известно време там, за да не правите елементарни грешки по време на основната игра, като например да изхарчите целия си камък за строеж на внушителна крепост, с кули и всичко както си трябва… и да се усетите, че сте забравили да сложите стълби. Случи се, ъъъ, на един приятел, не на мен.

Техническата част

Голямата новост в заглавието е преминаването към 3D – първата игра от серията, която прави този скок, доколкото ми е известно. Графиката е прилична, като за стратегия, единствено пейзажите са леко еднообразни и писват бързо. Ако си видял една пустиня, си ги видял всичките. Звуците обаче са доста дразнещи, особено виковете на различните единици – можеш да чуеш пешак да се дере нечленоразделно в ушите ти само ограничен брой пъти, преди да изключиш изцяло аудиото от играта и да си пуснеш нещо по-малко натоварващо, писъци на харпии например.

Stronghold Crusader II е една приятна стратегия, която най-вероятно ще бъде оценена по достойнство от феновете на жанра. Този път авторите от Firefly са решили да издадат играта сами, така че на теория могат да създават ново съдържание много по-бързо и качествено, без някой костюмар да им наднича иззад рамото. Пожелаваме им успех.

Автор: Пламен Димитров

Прочетете още нещо