Watch_Dogs – видео ревю

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Мигът настъпи! Време е да свалим картите и да проверим дали „набедената за хит“, както я нарече наскоро колегата Цеков, игра с объркващото заглавие Watch_Dogs наистина струва толкова, колкото се фукат от Ubisoft. За протокола – публична тайна в развлекателната индустрия е, че когато французите се спукват толкова много да рекламират някое свое предстоящо заглавие, то обикновено се оказва средна хубост. Искате примери? Splinter Cell: Conviction и Assassin’s Creed III как ви звучат? И двете са слаби, зле оптимизирани и позорящи името на предшествениците си. Това не ги прави лоши игри – напротив, просто не бяха на нивото на заглавията, заради които половината геймъри си ги купиха с предварителна поръчка, а и мащабните рекламни кампании на Ubisoft напомпаха излишно много очакванията към тях. Случаят с Watch_Dogs обаче е различен – тук не говорим за продължение на вече утвърдил се франчайз, а за евентуалното начало на изцяло нов такъв.

И така, оценката на PC Mania за предварително прехваления нов супер-турбо-дупер-мега-ултра-алфа-и-омега-и-боже-господи хит на френското студио е четири и половина звезди. Watch_Dogs е игра без собствена идентичност, чието действие се развива в паралелна вселена, която претендира за достоверност, макар всъщност да е максимално далеч от истината. Все пак кампанията на Ubisoft проработи, признавам, и ме накара да търся в продължение на пет дни нещо, за което да се хвана, само и само да съм обективен и да не наругая заглавието от чиста проба раздразнение – всички мразим реклами, нали така? Изиграх я цялата, ама както се казваше в един виц – с отвращение. Готово – край на ревюто, стига ви толкова. Нали за това дойдохте? Де да можех да се отърва толкова лесно… ама хайде, щом така любезно питате, ще се обоснова в детайли…

Кючек асорти

Като за начало – да изясним следното – Watch_Dogs не е лоша игра, не е провал, но в никакъв случай не е и хитът, който ни повтаряха с месеци, че ще бъде. Тя е просто една добра игра, която като всички други, си има добри и лоши страни. Положителното е, че добрите са повече, както показва и поставената оценка. Малко е спорно какъв точно жанр е, обаче. Watch_Dogs е игра с отворен свят, която се усеща като GTA IV – да, точно така – не GTA V, а добрата стара „четворка“. Има, разбира се, геймплейни заемки от Assassin’s Creed, доразвиване на някои идеи залегнали в основата на Splinter Cell: Blacklist и Far Cry 3, взети са назаем крафтинг системата от The Last of Us и недъгавото управление на превозните средства от Sleeping Dogs. С две думи – кючек асорти, ще ме прощавате за израза. Дори да приемем, че тези механики са вече фундаментални за игрите с отворен свят, единственото което остава… е един смартфон!

Единственото ви извинение да не знаете каква е историята на Watch_Dogs е да сте живели под някой камък през последната година. Все пак, ето я в резюме – вие сте Ейдън Пиърс, хакер на свободна практика, който върши мръсната работа на големите риби в занаята. Действието се развива във футуристична версия на известния с престъпното си минало и постоянни ветрове град Чикаго, в която всеки аспект от управлението на метрополиса е свързан с централна операционна система, до която нашият човек има достъп през личния си смартфон. Драмата се развива още в първите три минути на невъзможното да се пропусне интро и показва как нашето момче „гризва дръвцето“ по време на нещо като банков обир, заради болните амбиции на ментора си. Така Ейдън се озовава на мушката на едни хора, с които по принцип никой не трябва да си има работа и му пращат наемен убиец. Куршумът, предназначен за него обаче попада погрешка в племеницата му и както можете да се сетите, на сцената излиза мотивът за отмъщение и достигане до дъното на цялата история. Тъжното е, че подобно на Assassin’s Creed III, сюжетът се заплита и започва да заинтригува чак към края си.

Тъч-скрийн, брато!

Основата на геймплея се върти около мобилното ви устройство. То е снабдено с цяла купчина апликации, за които ще ви разкажа по-нататък. Най-важната особеност на малката машинка е че с нейна помощ можете да се връзвате към CtOS, както се нарича операционната система на града и да хаквате разни неща. С натискането на един бутон на клавиатурата или джойпада, Ейдън си го вади от джоба (хи-хи) и получава някакво основно инфо за минувачите наоколо – всеки от тях може да бъде сканиран и да разберете с какво се занимава, какви мангизи изкарва и тук-там по някой любопитен факт за него или нея, например че редовно гледа гей порно сайтове или че е чичо му е гласувал за Обама. Но, за самите хакове – част от хората използват мобилно банкиране, благодарение на което можете да си прехвърлите парите от сметките им към вашата и да отидете да си ги изтеглите от близкия банкомат след това.

Други пък водят разговори или пишат текстови съобщения, които предвещават случването на някакво престъпление. Понеже нашият човек освен хакерче е и „виджиланте“, тоест се прави на полицай без да има легално правото на това, когато откриете предпоставки за злодеяние, имате опцията да изтичате и да го предотвратите, за което получавате точки опит и усмивка по радиото. Другите хакове са свързани със самия град – в началото можете да сменяте цвета на светофарите, с което да предизвиквате верижни катастрофи, да гледате „през очите“ на всяка охранителна и уеб камера и да се хаквате всичко, което те виждат. Останалите гъзарийки – като това да упражнявате контрол над надземната железница, да вдигате и сваляте мостовете или да взривявате подземните тръби, се отключват с натрупване на опит и разпределянето на скил точки в подобно на това от The Witcher 2 дърво на уменията.

Мисиите в разделената на пет акта кампания, а и повечето от страничните занимавки са доста еднообразни и неоригинални – „иди там и убий този“, „иди до другото място и хакни това“, „карай кола през чекпойнти докато изтече времето“ и тям подобни издевателства над нервите на играещия. Повечето задачки са разделени на части и аха-аха да решите че сте стигнали следващата, се оказва че има още. Играта ви дава илюзията, че имате свобода да минавате мисиите както си пожелаете, но има строги стелт поръчения, в които всяка грешка или опит за Рамбовско изпълнение води до мигновена смърт и зареждане на последния чекпойнт, който в болшинството от случаите е в началото на мисията. Самият начин, по който се играе с Ейдън, е взет едно към едно от Splinter Cell: Blacklist с тази разлика, че системата за прикриване е обновена, така че да можете да се криете където искате, а не само по ъглите. Респективно, стрелянето с каквото и да е оръжие е бавно и дървено – играх Watch_Dogs на РС и забелязах, че на всичкото отгоре има някаква форма на auto-aim, който не може да се изключва.

// H4ckz0r5 & 7h3 C17y

Градът е голям, жив и много красив, особено през нощта – това няма как да го отрека. Според Ubisoft е максимално достоверна репрезентация на днешно Чикаго, но няма как да знам – ако един ден ида, ще ви кажа. В него се разхождат около стотина различни модела обикновени граждани, а има и статични такива, които ден и нощ си седят на едно и също място и правят едно и също нещо – поне пет пъти минах през една задна уличка, в която двама влюбени се натискаха и ме пращаха да вървя по дяволите, в случай че се приближа твърде много. Попаднах и на един сладур, който през цялата кампания стоя пред една и съща къща и си говореше по телефона. След като открих тази дупка в изкуствения интелект, повървях след една баба, която се оказа че обикаля едни и същи две улици на „осморки“ – като пчеличка. Освен хората обаче, по улиците на виртуалното Чикаго има и превозни средства – леки автомобили, боклукчийски камиони, мотори и каквото още се сетите. За разлика от повечето игри с отворен свят, в тази не е нужно да крадете возило, а можете да си поръчате кола „под наем“, която ви бива доставена в съседната пресечка. Когато все пак задигнете някоя четириколка, Ейдън пребърква съдържанието на жабката и вече може да си поръчва съотвеното возило за без пари – малко като с оръжията във Far Cry 3.

Това е първата игра след L.A. Noire, в която виждам газенето на цивилни да се наказва – в случая ви пада репутацията – елемент, който така и не разбрах с каква цел е вкаран. Когато издърпате някой от личния му автомобил, има сериозен шанс той да се обади в полицията и операционната система на града да започне да сканира околността, за да ви намери. Ако прекъснете обаждането навреме или успеете да избягате от радиуса на скенерите, няма да имате проблеми. В противен случай обаче ви чака дълга и мъчителна гонка с полицията – освен ако не се сетите да не карате само по асфалтираните пътища а да минете „през просото“, с други думи – през някое дворче. Куките са достатъчно тъпи, за да не ви последват. В игровия свят ще намирате различни по род и вид „чаркове“ – парчета електроника, системни ключове и други такива „хай-тек“ чудесии. Тяхното приложение е следното – с отваряне на радиалното меню от което си избирате оръжията, можете да сътворите една от четири джаджи, стига да имате необходимите ресурси. Те включват мини-радио с което да разсейвате вразите, уред за дистанционно спиране на тока, малки минички с които да залагате капани и така наречените „заглушаващи монети“, с които блокирате комуникациите в определен радиус.

Залъгалки

Освен основните мисии, градът е тъпкан до козирката със странични занимания – те варират от игра на шах и „тука има, тука няма“ до надпиване и нелегални игри на покер. За да видите всички места за подобни развлечения на напълно триизмерната карта, а и за да можете да хаквате определени неща в даден район, първо трябва да се вържете към съответната станция на CtOS и след това да активирате по три радио кули във всеки квартал. Първото действие е най-често свързано с мини-игра на Pipe Dream – подобно на хакването в добрия стар BioShock, а второто е свързано с доста паркур и поне според мен минава за някаква форма на пъзел. Освен гореспоменатите начини за убиване на време, на смартфона си имате инсталирани две игри с добавена реалност и четири „дигитални пътешествия“. Първите две включват стрелба по 8-битови извънземни нашественици и събиране на ръбести монетки за определено време.

Вторите, виж, са по-интересни и поне според мен са в пъти по-забавни от основната част на Watch_Dogs – а това е доста тъжно. Когато си харесате „дигитално пътешествие“, Ейдън изпада в нещо като мини-кома, „влиза в матрицата“ или както щете го наречете и ви се зарежда играта. Една от тях е клонинг на класиката Carmageddon, в който посредством бронирано и накичено с шипове возило трябва да газите „демони“ с горящи глави в центъра на Чикаго и да събирате душите им. В друга пък сте надрусано хипи, което трябва да скача по гигантски цветя, които растат между небостъргачите – идеята е подобна на тази на Temple Run и Subway Surfers. Има и стелт-игра, в която в града е настанал пълен мрак и по улиците обикалят лошковци с фенери на главите, от които трябва да се криете и да възстановявате малко по малко захранването. Последното „пътешествие“ ви поверява управлението на „паешки танк“, с който имате за цел единствено да сеете разруха и лично на мен най-много ми допадна.

Истината е в онлайн-а

Оценката на Watch_Dogs щеше да е по-ниска, ако не беше мултиплейърът. Той се отключва след като минете първите две мисии на първи акт и включва няколко различни режима. Hacking е подобен на Wanted от Assassin’s Creed – в него трябва да се скриете от друг играч, който има за цел да открадне файл от смартфона ви или самите вие да откриете кой е приносителят на въпросния и да му го гепите. В Decryption две групи играчи имат за цел да достигнат първи до даден файл и да го дешифрират – изперкала версия на Capture the Flag, която ми напомни повече мачовете в GTA Online, отколкото нещо друго. Има онлайн състезания с автомобили – те обаче не са нищо особено, като се има предвид недъгавото управление на четириколките. Най-якото в мултито безспорно е „мобилното предизвикателство“ – през апликацията за Android и iOS устройства, която придружава играта, ваш приятел може да ви зададе начална и крайна точка и всячески да се опита да ви попречи да достигнете финала в реално време, от смартфона или таблета си. Изживяването е невероятно и го препоръчвам с две ръце!

По отношение на графиката, Watch_Dogs е изненадващо добре оптимизирана и на максимални настройки се доближава доста до онова първо демо, което видяхме преди две години на Е3. Новият енджин е сглобен от парчета от тези на Assassin’s Creed и Far Cry, заради което можете да очаквате свръх реалистични вода и растителност. Текстурите са на ниво, отраженията са запленяващи (макар нереалистични) и за пет дни не попаднах на каквито и да е графични бъгове – което определено е приятна изненада! Заглавието хвърчи дори на конфигурации под минималните изисквания и поне във визуално отношение други кусури не мога да му намеря, освен тоталната липса на динамични сенки и косите на хората – няма такава слама, просто! Звукът, виж, е друга бира. Колкото и да харесвам да слушам рок музика, подборът на парчета за радиото в играта е безумен – положителното е, че може да се изключва. Извън песните по време на шофиране, някакво смислено музикално оформление не чух. Войс актингът е на средно ниво, тоест нито ще ви впечатли, нито ще ви издразни въпреки че Ейдън е по-неутрален и безинтересен като личност дори от индианеца Конър.

Свърши се! Алилуя!

И така – Watch_Dogs е вече факт. И е просто една добра игра – нищо повече, нищо по-малко. Въпреки претенциите си, тя все пак се оказа „набедена за хит“ и макар да си има кусури, е заглавие, от което можете да извадите 30-40 часа геймплей и с което да се забавлявате искрено на моменти. А нали това е основната идея на гейменето – забавление?

Бележка: Тази статия отразява личното мнение на автора. В 13-тата поред редакция на статията, добавяме второ мнение от наш потребител. То е редактирано само по отношение на граматика и правопис – останалото е такова, каквото ни е изпратено.

Автор: Диян Каролев

Прочетете още нещо