Hearthstone: Heroes of WarCraft – PCM2.0

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Още един рунд и си лягам. Паля цигара. Играта избира поредния противник. Часовника ме гледа с укор, 3:42 сутринта е. Този път игра срещу hunter. Изгубих. Още един рунд и си лягам. Недопушената цигара, нелепо запалена на криво, лежи край своите вече мъртви събратя…Не съм се зарибявал така по игра от среднощните сесии в multiplayer-а на Call of Duty 2 (по дяволите, това ме кара да се чувствам стар). Още един рунд и си лягам…

Hearthstone: Heroes of WarCraft на прословутите Blizzard е от т.нар. игри с карти. По всички показатели се следва класическия принцип на Blizzard: играта е лесна за усвояване и трудна за усъвършенстване. На бойното поле се срещат два героя (класа), като целта е да свалиш противниковото здраве от 30 на 0. Избора от герои е доволно голям: druid, hunter, mage, paladin, priest, rogue, shaman, warlock, warrior. Участието в двубой ви дава опит, чрез който героят вдига ниво. Вдигането на няколко нива отключва нови карти. Не се безпокойте, до вдигането на десето ниво ще разполагате с всички основни карти на съответния клас. Класовете се различават както по своето специално умение, така и по набор от карти, които могат да бъдат поставени само в тестето на съответния герой. Всяко тесте съдържа 30 карти, които избирате сами преди да влезеш в битка. Различните герои предполагат и различен стил на игра, но не е задължително да го използвате. Да речем за уменията на rogue е характерна необходимостта от combo, т.е. да си изиграл поне още една карта, преди да изиграеш умението.

В тестето си можете да поставите до две копия от една и съща карта. Картите се делят в 5 групи, според своята рядкост: базисни, често срещани, редки, епични и легендарни. Трябва да се отбележи, че няма карта, срещу която да няма десетки противодействия, независимо от нейната сила. Всяка карта спада към една от трите категории: оръжия, магии и minions. Оръжията позволяват героят да атакува самостоятелно противника или негов minion. В раздел магии попадат карти с огромно разнообразие от ефекти: някои нанасят директни щети, други дават временно или постоянно подобрение на твой minion, лекуват собствения герой и т.н. Към магиите спадат и едни по-различни карти – traps. Те биват изиграни в твоя рунд, но вземат участие едва след изпълнението на съответно условие – например, след като противник призове minion, автоматично му се нанасят щети.

Minion-ите са основния метод за причиняване на щети върху противника. След призоваването на “слуга”, той трябва да престои на бойното поле поне един рунд, преди да може да атакува. Всеки един от тях има два показателя: точки атака и точки живот, които вземат участие при сблъсък с противников minion или самия противник. Принципът е елементарен – точките атака се изваждат от точките живот – нищо ново под слънцето. Някои от minion-ите имат и специално умение. Едни притежават taunt т.е. противника е длъжен да премахне първо тях, други притежават специален battlecry, който се задейства при самото им изиграване или charge – minion, който може да атакува без да чака следващия рунд… отново разнообразието е голямо и позволява огромно експериментиране. Експериментиране – да, навярно това е ключовата дума в тази игра. Съществуват десетки комбинации от minions и различни ефекти, подходящи за всяка една ситуация. В същото време не съществуват minions или магии, против които да няма противодействие.

Всяка карта има своята стойност в така наречените mana crystals, които определят колко карти и на каква стойност можеш да изиграеш в един рунд. При първия рунд ти се дава 1 кристал, независимо дали го използваш или не, във втори рунд ще имаш 2 кристала и т. н. Естествено, съществуват и карти, имащи ефект и върху това. Едни прибавят допълнителни мана кристали в по-ранен рунд, докато други позволяват изиграването на по-силна карта, но за сметка на това в следващия рунд ще получиш по-малко кристали (последният похват е характерен най-вече за shaman-а).

5:11 В далечината петел се учи да кукурига, нещо не му се получава. Препълненият пепелник изглежда като таралеж – жертва на модерното изкуство. Днес не съм на работа, какво като съм прекарал нощта в игра? Хм, жената пак ще ме гледа на кръв. Нищо, винаги има още една… игра.

Имате три възможни начина за провеждане на битка. От една страна съществуват задължителните сблъсъци с AI-то на играта, състезателните мачове с други играчи, победите в които те изкачват в ранговата стълбица, и Арена. Битки с други играчи могат да се проведат и само за удоволствие, без загубата в тях да влияе върху твоето класиране. Съществуват 25 ранга за изкачване, а над тях е легендарния ранг, който от своя страна също има степени. За да се изкачиш в следващият ранг са ти необходими определен брой победи. До двадесето ниво загубите не ти влияят, но след това започват да ти вземат звезди (представляващи твоите победи) и се налага да наваксваш.

По-интересна е Арената. Там последователно ти се предоставя да избираш една от три произволни карти, дори самият ти да ги нямаш в своята колекция. При 12 победи или 3 загуби излизаш от арената. Колкото повече победи направиш, толкова по-голяма е наградата. В този режим най-силно си личи колко е важен факторът „късмет” и доколко добре познавате различните класове. Лишени от възможността да играете с добре познато си тесте, се налага да се замисляте с една идея повече коя карта ще ви е необходима и коя – не.

Често награда от арената включва и т.нар. arcane dust. Този ресурс можете да получите и след унищожаването на повечето карти. Неговото предназначение е в crafting системата на играта. Събираш необходимото количество arcane dust и просто създаваш картата, която искаш. Но тук има уловка. Размяната не е 1 към 1. Обикновено трябват 3 или 4 обикновени карти, за да създадете само една от същата категория.

Луд на шарено се радва, та така и тук. Графиката е приятна, решена в типичния за WarCraft стил. В четирите ъгъла на бойното поле са поставени обекти, с които можете да си взаимодействате, докато чакате противника да направи своя ход. Може би тук трябва да спомена и т.нар. „златни карти”. Всяка карта в играта има своя „златен” аналог. По същество това са същите карти – еднакви статистики и ефекти. Разликата е в златния кант на картата и анимираното изображение върху нея. Освен за престиж, имат и по-практична роля. Златните карти могат да бъдат унищожени за повече arcane dust, от своите „обикновени” събратя. Ако успееш да направиш 500 победи с един и същ клас се отключва негова „златна” версия – отново това е просто анимация, без отношение към gameplay-а.

Долитащите от колонките мелодии са приятни и изиграните minions правят (понякога) забавни коментари, но всички те бързо омръзват. Може би това е единственият минус в играта. Все пак, накрая дискографията на Machinae Supremacy влезе в работа и нещата си дойдоха на мястото.

Бизнес моделът на играта също е добре направен (да, това е игра на Blizzard, чак да не повярва човек). Както за победи, така и за изпълнението на ежедневни задачи, играта ви награждава с in-game gold. От своя страна валутата може да бъде използвана за закупуването на пакет с 5 произволни карти или пропуск до арената.

В крайна сметка това е много добра игра. Правилата са прости и бързи за усвояване. Лека е, върви добре дори на по-стари машини. Огромно разнообразие от стратегии, комбинации и възможности. Дори героите са относително добре балансирани. И най-важното – не можеш си напълниш тестето с легендарни карти и да очакваш победа. Тук Blizzard правят онова, в което са най-добри. Вземат една вече разработена идея, усъвършенстват я и предлагат продукт със завидно качество.

6:43 Див женски крясък разнася трите ми имена в сумрака. Според древно индианско поверие това е предвестник на неприятности. Така де, ако успее да ме събуди.

———————————————————–

От много време се туткахме да направим статия за тази игра, но Георги Митев ни изпревари. Това е поредната статия, създадена от читател, която публикуваме като част от новата PC Mania 2.0.

Искаш да публикуваме и твоята статия? Възможно е! Всички подробности ще намериш в обновените правила тук.

Автор: PCM 2.0

Прочетете още нещо