Daylight – видео ревю

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

О, Daylight! О, Zombie Studios! О, Unreal Engine 4! Признавам, толкова ми се искаше тази игра да е добра… толкова много ми се искаше! И тъй като нищо не е такова, каквото се очакваше, ще започнем това ревю отзад-напред. Daylight е тежка, неоригинална, непоследователна и обидно кратка игра, чийто единствен коз се явява графичната машина, която използва. Но дори това не е както трябва, понеже Unreal Engine 4 със сигурност може много повече и в случая е просто излишен и някак не на място. Единственото практическо приложение на това заглавие е да си направите бенчмарк, за да видите дали машината ви ще се справи с новия „двигател“ на Epic.

В тази връзка, графично играта е престъпно минималистична – действието в нея се развива предимно в затворени пространства и реалистичните светлинни ефекти на енджина, които сме виждали по клипчетата са използвани на много базово ниво. Текстурите са детайлни, ако това има някакво значение за вас, но тъй като през повечето време сте на тъмно, няма да накарат ченето ви да се удари в пода. Играта зарежда много бавно дори на компютър от висок клас, но това е заради предварителното генериране на цялата архитектура. Срещат се много графични бъгове, от най-различен тип и калибър, които в повечето случаи не чупят геймплея, но дразнят на макс. Alt-Tab-ът е забранен, ако искате да се върнете обратно в играта. И това са само част от проблемите на Daylight.

Добре, де, а става ли за игра?

По отношение на геймплея, ако сте играли Slender: The Seven Pages и Outlast, ще се почувствате като у дома си – обикаляте из лабиринт от коридори и затворени врати, като по пътя намирате бележки и изрезки от вестници, които ви разказват историята. Колкото повече от тях събирате, толкова по-близо до вас идва единственият враг в играта – призрачна окървавена вещица, с която ако се изправите лице в лице, ще умрете… от страх. Точно така – гледате я, тя пищи известно време, вашата героиня си изкарва ангелите и припада. Заради това, основната ви дейност ще е да бягате, докато трескаво гледате картата на дисплея на смартфона, който мацката държи в едната си ръка. Положителното и „много разчупено“ е наличието на т.нар. „светещи пръчки“, чиято зеленикава светлина осветява всичко в околността, с което може да се взаимодейства, както и сигнални ракети, с които можете да изгоните вещицата ако се озовете твърде близко до нея.

Нивата се генерират на случаен принцип всеки път и задължително включват едни и същи реквизити – началната стая или зала, определен брой „останки“, както са назовани гореспоменатите бележки, набор от случайни „стряскания“ като падащи картини, внезапни силни звуци и местещи се предмети и най-важното – специални стаи, изпъстрени с йероглифи, от които взимате някакъв предмет, който трябва да занасете до изхода от нивото – врата, маркирана със същите символи. Действието се развива в изоставена болница, която едновременно с това е и затвор, а за историята на мястото и на самата героиня разбирате от „останките“, които събирате. Забелязах, че сюжетът обхваща 130 години, в които местообитанието ви е ту болница, ту затвор, а в един момент е и двете едновременно.

Я резюмирай, и да приключваме…

Daylight се превърта за не повече от два до три часа, и то само ако не можете да се ориентирате по карта или четете подробно всяка една бележка. Сара, както е името на подопечната ви човечка, преминава през няколко основни местности в изоставения комплекс, между които офис етаж, библиотека, затвор, канализация, гора и психиатрично отделение. Управлението е повече от елементарно, но факторът увлекателност хич го няма. Клишираната история, втръсналия до болка „бЕгай, че гадината дебне“ геймплей и минималистичната визуална презентация напук на гъзарския енджин, едва ли ще ви задържат пред екрана за повече от едно преминаване през играта. Ще забележите, че в графа “жанр” съм я писал “приключение” – това е защото не смятам че заслужава да се нарече “сървайвъл хорър” и определянето й като такъв е обида за качествени заглавия като Amnesia и Outlast. Положителното в цялата ситуация е, че заглавието струва едва 14 евромарки в Steam – а можеше да искат пари като за цяла игра.

 

Автор: Диян Каролев

Прочетете още нещо