The Elder Scrolls: Online – видео ревю

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 06 апр. 2014

Ама че работа! Ако преди десетина години, когато все още разцъквах по цели нощи Morrowind някой ми беше казал, че поредицата Elder Scrolls ще стане: а) игра за масите и б) MMORPG, щях да му се изсмея и да го пратя до хладилника да си вземе лед за главоболието. Но ето – след като Oblivion показа на конзолните геймъри що е то качествена ролева игра, а Skyrim се превърна в поп-културен феномен, един от Титаните™ на Геймърския Олимп™ направи първата крачка към нещо, което може да се определи единствено с думата „революция“.

Серията Elder Scrolls от самото си начало е перфектната смесица между екшън от първо лице и хардкор ролева игра – раси, класове, уклони, решения, последствия, свобода на действие. С годините, поредицата внесе редица промени в начина, по който работи една компютърна ролева игра. От динамична система за развитие на героя според уменията, които най-често ползвате, през една от първите хибридни системи за бой, та чак до изработването на един от първите напълно тримерни отворени светове в ролева игра. Ключовата дума в Elder Scrolls игрите е „свобода“. Свобода да идете навсякъде и да вземете всичко. Свобода да направите своето виртуално „аз“ по ваш вкус, без това да повлияе значително на геймплея, както е в игри като Diablo например, където съобразявате пътя на развитието си с това колко щети вкарвате и с какви предмети разполагате.

Именно заради това има някаква логика в преминаването към ММО жанра – къде другаде можете да имате гигантски свят, който да изследвате, при това с приятели. Основното притеснение на феновете на поредицата, в това число и моята не съвсем скромна персона, беше дали The Elder Scrolls: Online няма да изневери на историята на поредицата и да се превърне в типичното, презряно от повечето ролеви маниаци онлайн RPG – изпъстрено с fetch-куестове от типа „иди ми набери десет гъби, пък аз ще ти дам такъв и такъв колан“ и безумно гигантски босове, които изискват събирането на големи групи хора на едно място, за да има някакъв шанс да бъдат победени. Има го и другият момент – в повечето MMO-та воденето на сражения не се извършва напълно в реално време, а по взетата „на заем“ от японските RPG-та „активна“ бойна система, която е хибрид между походова и реалновремева такава и включва таймер за зареждане на всяко едно от уменията ви, в това число ударите с оръжието.

Еволюция с аромат на ММО

Щастлив съм да заявя че играта, която е обект на това ревю, в основата си следва установената Elder Scrolls формула и ММО елементът не просто не пречи и не се натрапва, а до голяма степен помага. Но нека караме поред. Както всяка ролева игра, и тази си има история – тя в случая не е чак толкова заплетена, колкото беше в предните части на поредицата, но на фона на болшинството представители на онлайн ролевия жанр, направо блести. Накратко – цяло хилядолетие преди събитията в Skyrim, дедрическият принц Молаг Бал измъдря пъклен план да слее целият континент Тамриел с царството на мрака Колдхарбър. Вашата цел, разбира се, е да го спрете, като по правилния път ще ви насочва мистичен пророк, когото освобождавате от плен още в първата местност, която всъщност играе и ролята на обучителна мисия. Толкоз! Останалото, както е типично за Elder Scrolls поредицата, разбирате по-късно и нещата се оказват доста по-заплетени, но няма да разкривам повече, за да не ви разваля играта.

Преди изобщо да поемете по прашните друми на Тамриел обаче, ще трябва да си направите герой. Расите в стандартното копие на играта са девет, типични за поредицата, и са разпределени в три враждуващи фракции, като именно от последните зависи в коя зона на света ще започнете своето приключение. Алдмерският доминион включва горски елфи, върховни елфи и коткоподобните кхаджити. Техните герои започват играта на слънчевите острови Самърсет, а основната кауза на фракцията е да възстанови елфическата власт на трона в Имперския град. Дагърфолското съглашение се състои от бретони (хора), редгарди (пак хора, ама по-мургави) и най-красивите орки в игра изобщо. Стартовата им локация, по подразбиране е градът Дагърфол от втората игра в поредицата, а тяхната кауза е мирна търговия – нещо невъзможно в случай, че на Рубинения трон седи представител на вражеска фракция. Последната „групировка“ е Ебонхартският пакт – нестабилно съглашение с цел отбрана, между провинциите Мороуинд, Скайрим и Блек Марш. То включва представители на нордите, тъмните елфи и гущероподобните аргонианци, а стартовата му зона е град Дейвънс Уоч на границата между Мороуинд и Скайрим.

От това представител на коя фракция ще изберете, зависи не само къде ще започнете играта, но и как – всяка от трите има собствена линия от куестове, съобразена с това за какво се бори. Но да преминем на класовете – те са четири на брой и за разлика от предишни игри в поредицата, нямат нищо общо с астрологията. В Elder Scrolls: Online имате избор между драконов рицар, магьосник, познатите от Oblivion нощни остриета и нещо, наречено „тамплиер“. Докато „рицарите“ и „остриетата“ разчитат основно на уменията си в близък бой, другите два класа са загубени без магическите си сили. Това важи в особена сила за магьосниците, тъй като тамплиерите са хибриден клас, способен да използва повечето оръжия и брони в играта. Както знаем обаче, в Elder Scrolls игрите класът определя основно стартовите бонуси на героя ви. Е, в случая не е съвсем така, но за това – по-късно.

Да изтъчеш… герой!

Останалата част от създаването на героя ще ви изуми и вероятно ще ви накара да се смеете с глас. Като нищо можете да си загубите половин-един час само в експериментиране с десетките плъзгачи, от които зависи външния вид на виртуалното ви его. Този елемент от играта е по-развит от всякога и включва неща от сорта „размер на задника“ и интересно представен избор на баланса на телосложението. Можете да украсите човечето си с редица белези, татуировки, гримове и накити, но това не е нищо ново. Когато се нарадвате на редактора на герои, кликате на бутона „Create“ и започвате играта.

Както винаги, в началото сте затворник. Докато все още привиквате към управлението, в килията ви ненадейно се появява проекция на споменатия по-рано пророк, казва ви че светът е в опасност и ви моли да го откриете и освободите. Като всеки уважаващ себе си кандидат-герой, се навивате на секундата и излизате от мрачния зандан, само за да откриете, че в затвора се случва бунт. Илюзията за това се поддържа от множеството тичащи хаотично напред-назад хора, които в действителност са други играчи. Ако сте се чудили какво виждат неигровите персонажи в ролевите игри, когато със заешки подскоци и изваден меч преминете като хала покрай тях, вече можете да разберете от първа ръка.

След като изпсувате няколко пъти и излезете в менюто, за да си настроите контролите, ви очаква разочарование – светът на Elder Scrolls: Online не е толкова интерактивен, колкото в предишни игри от поредицата и вече не можете да взимате всичко, което видите. Това не е болка за умиране и след десетина минути забравяте окончателно за навиците, придобити в Skyrim и Oblivion. Следвате си куеста, научавате се да се биете, освобождавате пророка, който отваря магически портал и хоп – събуждате се в стартовата зона за вашата фракция, а нова проекция на дядката ви казва, че той се е озовал на друго място и когато искате да продължите борбата срещу Молаг Бал, да го намерите за инструкции. От тук нататък съдбата ви е във ваши ръце – имате избор между стотици куестове, издържани в характерния за поредицата стил. Те варират от забавни странични задачи до героични подвизи като прочистването на някоя местност от диви животни, които тероризират местното население. Това не са съвсем типичните за ММО жанра поръчки, което е добре дошла новина за Elder Scrolls феновете. Можете да вземете няколко куеста наведнъж и да превключвате между тях с клавиша „Т“, като на картата и радара ви ще се отбележи къде трябва да идете и какво точно да правите.

При проблеми с координацията

Играта е направена така че и да искате, няма как да се загубите. Винаги ще знаете дали целта ви се намира под или над вас, а на картата са отбелязани дори имената на всички неигрови персонажи, което помага в случай че търсите някой конкретен. Подобно на World of Warcraft можете да разгледате по всяко време всички местности на континента, за да придобиете представа за мащаба на играта. Прави впечатление, че доста от тях са все още недостъпни, което навежда на мисълта че може би ще бъдат добавени в по-късен етап. Максимално опростено и елегантно направено е и общуването с други играчи – заставате до някой и със задържането на бутона “F” ви се появява сферично меню което ви показва опциите за взаимодействие – „шушукане“, добавяне на приятел, покана да изпълнявате куест заедно и т.н. Често ще се случва, докато правите опит да убиете някоя особено упорита гадина, да ви се притекат на помощ случайни минувачи, с които в последствие да си разделите плячката.

Като структура на геймплея, Elder Scrolls: Online е така направена, че имитира сингълплейър изживяването, освен в случаите когато самите вие не пожелаете противното. Въпреки, че подобно на други ММО-та изпълнявате едни и същи куестове заедно с десетки други хора и се случва да се борите за отварянето на един и същи сандък, има моменти важни за сюжета, в които сте сами, дори да има други играчи които да изпълняват същото поръчение. Самите задачки са подробно описани и не ви се разрешава да вземете куест, преди да достигнете нужното ниво на опит. И като го споменах, левелинг системата в играта е подобна на тази в Skyrim – печелите опит от задачките, които изпълнявате, както и от битки, но има и пръснати буквално навсякъде „небесни късчета“, активирането на три от които ви гарантира получаването на една скил точка.

Level Me Up, Scotty!

Когато вдигнете ниво, ще бъдете подканени да разпределите една точка между основните си атрибути – здраве, магия и издържливост. Освен тях, ще можете да вдигате и умения в десетина категории, които веднъж „отворени“ започват да се ъпгрейдват с използването им, подобно на системата в Oblivion. Когато стигнат определен ранг, голяма част от тях могат да мутират, като изборът как точно се пада на вас. Имате и „хотбар“, който за разлика от повечето ММО игри е малък и побира само пет умения, един предмет за консумация и втори комплект въоръжение. Въпросната лента е мъничка и се скрива, когато не ползвате нищо от нея, за да не се натрапва. Като цяло съм много впечатлен от хибридната система на уменията, която Bethesda са използвали за играта – удобна е, и е интуитивна не само за Elder Scrolls ветераните, но и за ММО феновете и дори кежуъл геймърите.

Бойната система е типичната за поредицата реалновремева такава, но с уговорката че отчитането на ударите става по типичния за масовите онлайн ролеви игри начин. С други думи, ако сте се сбили с някоя гадина, има определен радиус, в който може да ви удари дори да не сте й под носа. Така че – избирайте внимателно битките си, защото в противен случай може да се озовете пред синкавия екран, който обозначава смъртта ви и пита дали да ви възкреси на място или до най-близкия wayshrine. Този избор е коварно подвеждащ, тъй като гадините възстановяват здравето си веднага щом ви светят маслото, а от друга страна „пътните кладенци“ често пъти са доста далечко от мястото на безславната ви гибел. Те обаче, веднъж открити, служат за бързо придвижване от местност до местност, така че да не ви се налага да плащате за транспорт или да тичате като изпуснати от лудницата.

Веднъж достигнали около 20-то ниво (от 50 възможни), можете да започнете да се замисляте за пътешествие до Имперския град – столицата на континента Тамриел. Той е отделен изцяло за PvP куестове и събития, тъй като всяка от трите враждуващи фракции в играта се бори да сложи свой представител на Рубинения трон. Не ви съветвам да се пробвате по-рано, и в никакъв случай преди да се екипирате добре, тъй като дори в този ранен етап от развитието на играта, вече има душмани които хапват неопитни играчи за кеф. Bethesda имат решение и на този проблем, разбира се – по желание можете да не се включвате в бойните действия, а да го играете разузнавач или занаятчия – но тогава какъв е смисъла от присъствието ви там?

Луд на шаренко се радва

Да кажем и две думи за аудио-визуалното оформление. The Elder Scrolls: Online определено не е грозна, но не е и Skyrim. Графичният даунгрейд се налага заради ММО елемента и стриймването в реално време на хиляди инструкции към сървърите на играта. Повтарям – това не прави играта грозна и определено визуалната презентация не дразни, макар на моменти да се забелязва забавено зареждане на високорезолюционните версии на текстурите. Случи ми се и да заседна в стена, както и да попадна на цикъл в анимацията, който се случи заради намесата на друг играч в една от битките. Звукът е на високото ниво, което можем да очакваме от Elder Scrolls поредицата, всички реплики на неигровите персонажи са озвучени, музиката не се натрапва, а фоновите звуци са адекватни. Играта не е тежка, но бързият интернет е просто задължителен, защото лагът е най-големият ви враг.

Мисля, че покрих основното – The Elder Scrolls: Online е гигантска игра и е абсурдно да се напише адекватно и пълно ревю едва след три дни геймене. Още повече, че заглавието все пак е представител на ММО жанра, заради което има твърде много вариации както на тема приключенстване, така и по отношение развитието на героите и няма как да се обхване без поне месец подробно изучаване. The Elder Scrolls: Online е нечовешки увлекателна и предлага безобразно голяма свобода на действие и комбинира най-доброто от два привидно несъвместими поджанра на ролевите игри. Затова ако всичко, казано дотук, ви звучи добре и сте почитатели на поредицата или на онлайн ролевите игри като цяло – не се колебайте, хвърляйте се смело в джаза – няма да съжалявате!

Автор: Диян Каролев

Прочетете още нещо