Goat Simulator

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 мар. 2014

Игри като обекта на настоящото ревю са рядкост. Живеем в етап от развитието на гейм-индустрията, в който да анимираш как един космически пехотинец преминава през малка стая струва повече от годишния бюджет на централноамериканска държава. Повечето герои, с които играем, са или претръпнали килъри с двадесетгодишен военен опит и тъмно минало, или gritty непукисти, изправени сами срещу света.

 

И изведнъж се появява тази игра. В нея играчът поема контрол над неразрушима бойна машина, изтъкана само от чиста изпепеляваща омраза и задвижвана от вледеняващо зло, а по-конкретно – коза. Призовавам за известно време да забравим обичайните си критерии, по които оценяваме игрите, като графика, звук, история и така нататък и да оставим един факт да попие в съзнанието ни – това е игра, в която управляваме коза. И това е прекрасно!

 

В играта практически няма история. Ти си коза (или може би козел? Никога не съм можел да ги различавам). Това е. Защо си коза, как си станал коза и дали имаш малко, но сплотено козе семейство, в което старият дядо Коз има проблем с хазарта, а малките козлета се борят с израстване в гетото – всичко това няма значение. Единственото, което има значение е, че си на свобода и целият околен свят трябва да бъде стъпкан под стоманените ти копита! Бойната коза е спусната в на пръв поглед идилично предградие, което крие тъмна тайна, която трябва да… не, съвсем обикновено предградие си е, и ако изключим колко престъпно чупливо е всичко в него, си е едно съвсем скучно предградие. Докато не заиграят рогата…

 

По време на играта трябва да запомните само две правила – първо, козата ви е безсмъртна и второ, всичко друго не е. Задачата ви е да всеете колкото е възможно повече хаос около себе си. Огромна част от предметите могат да бъдат блъскани, чупени, взривявани или изстрелвани в орбита с мощен удар на рогата. В тази връзка, управлението на вашата коза не би могло да е по-елементарно – имате копчета за движение, скок и ръгане с глава (headbutt). Има и още някои други неща, но са второстепенни. Какво ще правите в малкото градче зависи изцяло от вас – цел реално няма, но почти всяко действие ви носи точки, които можете да навързвате в комбота, изпълнявайки разрушителните си деяния едно след друго. От време на време се появяват различни задачи, като например „направи 360-градусово превъртане във въздуха”, но те не са задължителни и носят единствено повече точки. Всички предмети се възстановяват в първоначалната си форма след известно време, така че ако в дадена част от градчето ви свършат мишените – насочете се към друга, след малко всичко ще е по старому.

 

Истинското удоволствие в играта идва от разучаването на картата и откриването на различни предмети, които да ръгате с козата си. Това могат да са хора, автомобили, различни части от пейзажа като пейки и лампи и какво ли още не. Можете също да залепвате предмети за невероятно разтегливия език на козата и да сеете разрушения с тях, размятайки ги около себе си. Във всяка местност се случва по нещо – дали ще се провежда митинг, дали семейство кротко ще се взира във вечерята си (не я ядат, гледах ги известно време) или селяк ще дрифти с колата си из царевичака, навсякъде е пълно с различни ситуации, трябва само да ги откриете. Козата между другото, против всякаква логика на физиката, се катери доста добре по отвесни стълби, така че почти няма невъзможни за достигане места.

 

Говорейки за физика, енджинът на играта може да бъде описан само по един начин – идиотски. Но в добрия смисъл на думата! Авторите чистосърдечно си признават, че играта е пълна с бъгове, включително физични, и дори не са си давали труда да ги оправят. По време на разработката са били премахнати основно бъговете, които карат играта да забива. Всички останали, стига да са забавни, са били оставяни съвсем целенасочено. Достатъчно е само да видите как се мята главата на вашата коза, когато се движи близо до стена например, за да разберете за какво иде реч. Дори е много вероятно точно търсенето на най-откачения бъг да се превърне във ваша основна задача по време на играта. Из нивото са пръснати различни бонус предмети, като например ракетна раница, с които да тествате докрай пределите на енджина.

 

Като минус бих отбелязал единствено, че въпреки цялата си щурост, играта все пак може да ви писне сравнително бързо. Градчето, колкото и да е детайлно, е сравнително малко като площ и може да се разгледа за отрицателно време. В далечината се забелязват очертанията на голям град, но до него не може да се стигне – може би в продължението. Така или иначе, след определено време идеята се поизчерпва и поне аз не успявах да задържа интереса си за повече от трийсетина минути на един път. Но след малко винаги се завръщах, защото бяха останали неразбутани пейки, несръгани пешеходци и недооблизани кофи за боклук. Важно е да се отбележи, че играта е интегрирана със Steam Workshop и скоро може би ще завалят модове, допълнения и всякакви други бонуси, които ще решат този проблем.

 

В края на краищата, Goat Simulator успява съвършено да постигне основната си цел – да бъде забавна! Което би трябвало да е основната идея на игрите, но като че ли малко я позабравихме, потопени в блатото от микротранзакции, четвъртити командоси, стрелящи по руснаци и лъскави роботи, съставени от десет милиарда полигона. Авторите от Coffee Stain Studios много добре разбират какво са създали и не се вземат много насериозно, а ни доставят порция чисто забавление, за което трябва да бъдат аплодирани.

Автор: Пламен Димитров

Прочетете още нещо