Castlevania: Lords of Shadow 2

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 25 февр. 2014

Като конзолна поредица, 2D Castlevania игрите завинаги ще останат в геймърския пантеон с иновативен геймплей, който дори е кръстник на цял поджанр – т.нар. metroidvania игри. Навлизането на серията в триизмерното пространство с PS2 ексклузивите Lament of Innocence и Curse of Darkness също бе приветствано, защото Konami успя да запази онова, което прави играта велика и да го пресъздаде в 3D. За съжаление, когато японската компания прехвърли задълженията на западен разработчик – испанците от Mercury Steam – Castlevania бързо загърби собствените си традиции, за да се превърне в слабичко копие на God of War. Първата Lords of Shadow дразнеше с изкуствена дължина, откраднати от Shadow of the Colossus босове  и постна бойна система, която често остава Гейбриъл на милостта на враговете, но поне таеше обещанието, че с повече труд и оригиналност продължението може да се превърне в нещо стойностно.

За съжаление единственото, което Lords of Shadow носи е разочарование

Историята в играта не е нищо повече от извинение за битките и в това няма нищо лошо, стига хак-енд-слаш елементът да бе реализиран по-качествено. Вместо това тромавата бойна система от оригинала присъства и тук. Въпреки че сте в ролята на самия Дракула, Принцът на мрака се оказва доста придирчив относно това кога иска и може да блокира вражески атаки. В резултат ситуация след ситуация може да се кълнете, че сте натиснали правилния бутон, но героят ви упорито отказва да се подчини и в резултат дори смешни на външен вид врагове се оказват способни да пробият защитата ви. Битките в Lords of Shadow 2 изобщо нямат онази гъвкавост и плавно преливане, които наблюдаваме в поредици като God of War и Arkham; вместо това сте принудени да търпите отново и отново атаки, които не могат да се блокират в отчаян опит все пак да успеете с блока, за да развиете контратака. Най-често това не става и голямата част от битките се свеждат до бясно натискане на бутоните за лека и по-силна атака. На всичкото отгоре коя атака на врага може да се блокира и коя не изглежда се решава на случаен принцип, което в никакъв случай не ви помага.

Стелт. Какъв стелт?!

Без абсолютно никаква причина в определени моменти Lords of Shadow 2 решава да ви даде да си поемете глътка въздух и да потиснете раздразнението от битките със… стелт елементи. Това става с въвеждането на един враг, наречен Golgoth Guard, който по някаква неведома причина не може да бъде убит. В същото време тази гадина е въоръжена с гранатомет, който стреля с невероятна прецизност и може да ви убие с едно попадение. Така вместо да нахлуете с гръм и трясък, както подобава на един могъщ властелин, вие сте принудени да се криете в сенките, да изучавате маршрута на патрула и да се катерите по стени, лишени от всякаква грация. Решаването на тези стелт ситуации става все по-трудно с напредването на играта, а опитите в пъзелите да се впрегнат силите на Дракула са тотално опропастени – използвайте прилеп, за да разсеете пазачите, после плъхове, за да отворите врата или да се промъкнете през шахта и… това е.

Куха черупка

Очевидно е, че в Lords of Shadow 2 са отишли както известни пари, така и искрени усилия. За съжаление те не могат да скрият това, че под лъскавата обвивка се крие прекалено малко качествен геймплей. Въпреки потенциала си, самият Дракула е кух и безличен герой, а озвучението на Робърт Карлайл тотално не успява да вдъхне нужното за образа му присъствие. Сценаристите на играта се опитват да разкажат една сериозна и тъжна история за уморения Принц на мрака, който е готов да замени вечния живот за покоя на отвъдното, но всичко се разпада под собствената си тежест. Ако искате забавен хак-енд-слаш, винаги може да пробвате DmC, ако ви трябва брутална игра, God of War: Ascension е първият ви избор; ако търсите мрачен свят с готини стелт елементи и умело вплетени умения, Dishonored върши перфектна работа. Castlevania: Lords of Shadow 2 се опитва да изкопира всяка от тези игри, но единственото, в което успява е да ви разочарова. И то доста предвид очевидния потенциал,  а това винаги е по-лошото, отколкото да видите една игра, която чисто и просто е слаба.

Автор: Филип Станиславов

Прочетете още нещо