Call of Duty: Ghosts

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Времето, когато Call of Duty бе просто един непретенциозен шутър в плеядата FPS игри на пазара изглежда сякаш принадлежи на друга епоха. Днес е трудно да повярваме, че само преди няколко години появата на играта не предизвикваше масови истерии, продажбите й не генерираха стотици милиони, а под натруфената външност всъщност се криеше прилично заглавие. Сега обаче Call of Duty е всичко това и още много – Activision успя да създаде в нейно лице едно комерсиално чудовище, чиито понякога сериозни недостатъци буквално биват закрити от добре смазаната маркетингова машина, която всяка година гони нови рекорди.

Не че Call of Duty е лоша поредица или Ghosts е лоша игра

Просто ако човек погледне състоянието на гейм индустрията с трезво око с лекота ще може да преброи десетина далеч по-добри игри, както и няколко многократно по-стойностни шутъра. Това обаче няма значение, защото и тази година класациите за най-продавани игри ще се оглавят от CoD: Ghosts. По същество играта отново остава вярна на тази формула, която я крепи вече толкова издания и не се взема съвсем на сериозно. Всъщност си личи,  че след последвалите проблеми около студиото, момчетата от Infinity Ward са направили крачка назад, за да осмислят добре какво прави Call of Duty такава, какво работи и какво не. Резултатът е едно познато, но достатъчно забавно заглавие, което със сигурност ще се играе онлайн доста време напред.

И все пак кампанията

Подобно на Battlefield 4, Ghosts също настоява да запълни част от оптичния носител със сингъл кампания. След кратко въведение играта стартира с безспорно впечатляваща гледка. Нивото ODIN, което най-сетне ни показва макар и за кратко как би изглеждала Call of Duty в Космоса, ви пренася в околоземна орбита. Гледката как Слънцето се отразява в космическата станция и в каската на скафандъра на вашия партньор е невероятно красива. Тя е реализирана чудесно на всяка една платформа и ви кара наистина да се замислите за това каква визуална революция ни чака в следващото поколение.

Двадесетина минути по-късно и вече се запознавате с новия си приятел – при това четирикрак. Това е немската овчарка Райли, която е призвана да изиграе доста интересна роля в играта. Райли не е безпомощно пале, за чието оцеляване трябва да се тревожите непрекъснато; той е машина за убиване, която може да командвате в изпълнение на тактическите задачи. Така например може да го изпратите да атакува врага докато вашето внимание е съсредоточено другаде, а най-силните моменти идват, когато получите директен контрол върху кучето. С помощта на камера и предавател буквално влизате в неговата кожа и настъпва момента, в който да се възползвате максимално от стелт уменията на четириногото. Промъкването във високата трева и дебненето на неподозиращи врагове е по-забавно отколкото може да си представите и единствено е жалко, че присъствието на Райли е относително кратко. Тази механика не е революционна – недооценената конзолна игра Dead to Rights: Retribution я предложи преди три години – но тук наистина е на място.

Изключение е сцената, когато самият Райли е ранен и трябва да го пренесете през бойното поле (спомняте ли си как капитан Прайс ви изправи пред подобна задача в Чернобил?). Това нямаше да е проблем, ако героят ви бе с още една ръка, но поставянето на кучето на земята, прицелването и повторното му вдигане под дъжд от куршуми правят тази задача един от най-неприятните епизоди в Ghosts. Докато врагът ви обстрелва с куршуми и гранати последното нещо, което искате да гледате са анимациите за вдигане и пускане на кучето.

За честта на Ghosts трябва да отбележим, че играта 

не престава да ви предлага различни ситуации 

и почти винаги се случва нещо ново, което да разчупи монотонността на до болка познатия геймплей. В един момент може да се изправите срещу хеликоптери с гранатомет, друг път да управлявате снайпер от разстояние, след което пък трябва да се спуснете по фасадата на небостъргач, за да елиминирате няколко врагове през прозорците. Една от най-атрактивните, макар и иначе нелогични сцени настъпва към края, когато във ваши ръце попада управлението на един танк. Машината се движи със 70-80 километра и се върти със скорости, които физически и технологично на този етап навярно са невъзможни, но това няма значение, тъй като усещането е доста атрактивно. Обстрелването на вражески позиции и общото разрушение, което танкът под ваш контрол причинява, създават експлозивна атмосфера, подхождаща на заглавие от такъв калибър.

Историята, разбира се, е клиширана и нелогична , но комбинацията от силна графика, изненадващо добро музикално оформление и фактът, че всеки посегнал към Call of Duty заглавие трябва предварително да се е отказал от търсенето на смисъл, помагат да прекарате няколкото часа без да започнете да си задавате прекалено много неудобни въпроси. Ако обаче го направите със сигурност ще откриете неща, които търпят критика. След разнообразието и бързата скорост на действието, които Black Ops 2 предложи, тук отново ще се налага най-вече да притичвате от укритие към укритие, да избягвате безкрайния дъжд от гранати и изобщо да играете Call of Duty такава, каквато я познаваме от години.

Каквито и критики и похвали да търпи кампанията обаче,

всеки е наясно с това, че мултиплейърът е крал и това е единствената валидна причина поради която някой би посегнал към Call of Duty: Ghosts. По всичко личи, че преструктурирането в Infinity Ward им е дало възможност на студиото да погледне на този режим през една по-свежа перспектива. Black Ops на Treyarch до голяма степен просто заемаше идеи от Modern Warfare 2, а Modern Warfare 3 и Black Ops 2 бяха на практика едни и същи…

Ghosts подхожда доста по-различно, осмисляйки внимателно кое работи и кое не, опитвайки се да поправи много от проблемите, на които ставахме свидетели през еволюцията на поредицата.

Прави впечатление, че вместо да отключвате оръжия, пъркове и екипировка с всяко качено ниво, можете да ги купувате, стига да имате достатъчно точки. Да, все още печелите пъркове при достигането на нов ранг, но сега вече не е нужно да чакате, за да ползвате онези, които са от важно значение за героя ви. Това на практика изравнява положението между новите и старите играчи.

Пърковете са разделени на 7 категории – Speed, Handling, Stealth, Awareness, Resistance, Equipment и Elite. Във всяка една откриваме по 5 пърка, което прави общо 35. Всеки един може да бъде закупен индивидуално по всяко време срещу съответните точки (от 1 до 5). Имате възможност да „екипирате“ пъркове, струващи сумарно не повече от 12 точки. Т.е. можете да ползвате 10 наведнъж, стига те да са от най-евтините, или 4 от по-скъпите. 

Що се отнася до картите, някои следват традиционната формула на поредицата с три възможни подхода (Freight и Octane). Има и някои, които са наистина изключителни, като Whiterun и Stonehaven. При тях се усеща далеч по-органичния подход към околната среда. Те са и сред най-красивите в поредицата въобще. 

Голяма част от оръжията пък са нови за поредицата

M4A1, M16, SCAR и TAR вече не могат да бъдат открити. За сметка на това Remington R5 и  the Honey Badger – са две нови попълнения, които имат потенциала да се превърнат в изключително популярни оръжия. Първото е напълно автоматично, с висок обхват и нанасящо много щети. То е чудесна алтернатива на M16. Honey Badger обаче е, със своя фиксиран стабилизатор, е отлично за боеве от близки или средни дистанции. То е нещо средно между SMG и автомат.

Откриваме и множество нова екипировка. I.E.D (Improvised Explosive Devices) са особено полезни експлозиви – хвърлете ги към която и да е повърхност и те ще с залепят към нея. Веднъж щом някой се доближи до тях, те ще избухнат – особено полезни са в Blitz, Grind и Domination, където враговете трябва да се доближават до стационарни позиции, за да трупат точки. 

Сред режимите откриваме

добре познатите ни от MW3 Team Deathmatch, Free-for-All, Domination and Search и Destroy. Има и нови попълнения като Search and Rescue – тук можете да съживите свой съотборник, ако успеете да вземете личния му знак преди врага. Grind пък е нов режим, базиран на dog-tag-овете, подобен на Kill Confirmed. Тук обаче трябва да трупате личните знаци, за да печелите точки за вашия екип. Infected от Modern Warfare 3 също се завръща в Ghosts – тук един произволен играч е „заразен“, а неговата цел е да мушка другите. По този начин ги заразява и те стават част от неговия екип, борещ се срещу геймъри с двуцевки.

Що се отнася до Hunted, тук стартирате с ограничен брой ресурси и трябва да се биете за боеприпаси, пускани на произволни места по картата. Всяко ново оръжие е само с един пълнител, така че трябва да сте особено внимателни, когато атакувате врага.

Онези играчи, които не са заинтересувани от отборната онлайн игра, ще останат доволни от „Squads“ – тук те ще могат да се изправят срещу особено умен изкуствен интелект. Wargame и Squad Assault в частност са за онези геймъри, които харесват CoD, но нямат желание да играят онлайн мултиплейър с непознати. В Wargame се присъединявате към отбор от петима контролирани от компютъра съотборника и се изправяте срещу екип от ботове. Идеята е да се наподоби колкото се може повече онлайн мултиплейъра, но без да се включват досадни и крещящи тинейджъри с микрофони.

В Squad Assault можете да играете с петима ваши приятели срещу изкуствен интелект – отличен режим за клановете, които искат да тестват своите тактики.

Режимът Extinction пък е своеобразен отговор на Infinity Ward на популярните зомби предизвикателства

В него могат да играят двама души в локална мрежа или екип от четирима онлайн. Тук сте натоварени със задачата да се борите с вълни от извънземни противници, опитвайки се междувременно да унищожите техните леговища в четири кратера. Успеете ли да се преборите с всичко това, трябва да се върнете до стартовата позиция за евакуация, докато ви преследват всевъзможни смъртоносни агресори. 

Общо взето Extinction предоставя едно наистина напрегнато изживяване. Тук отборната игра е от ключово значение, така че внимателно подбирайте хората, с които смятате да се впуснете в това предизвикателство.

В заключение – 

Call of Duty: Ghosts изобилства от съдържание. Това е може би най-добрата игра от поредицата след Modern Warfare 2, особено по отношение на мултиплейър режима.

Автор: Петър Йорданов, Филип Станиславов

Прочетете още нещо