Deadpool

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Въпреки че се е появявал в половин дузина игри и бе представени (относително кратко и безлично) от Райън Рейнолдс на големия екран, досега Deadpool не бе заслужил място за самостоятелна изява. Сега това се променя с появата на едноименната игра на High Moon Studios – студиото, създало приличните конзолни заглавия Darkwatch и Robert Ludlum’s The Bourne Conspiracy, след което пък се преквалифицира в главен доставчик на игри с марката Transformers. Този път на базираното в Сан Диего, щата Калифорния студио отново се отваря възможност да работи с лиценз и да подготви подобаващ дебют на Deadpool в главна роля.

Имайки предвид, че прякорът на Deadpool е “Устатият наемник”, едва ли някой е очаквал, че играта няма да предложи хумористични сцени и дори директен контакт с геймърите. Въпреки че не стига до това, което Eat Lead направи преди време, голямата част от играта представлява хитроумна смесица от забележки, коментари и монолози на главният герой, който не се свени да се обръща директно и към управляващия го играч. Началото на Deadpool заварва наемникът, замислен над идеята за собствена видео игра. Когато той не остава удовлетворен от предложеният му сценарий,

Deadpool се заема да създаде собствено приключение

Хубавото е, че освен самият наемник по-нататък в играта се появяват други познати персонажи като Wolverine, Cable, Death и Mister Sinister.

Самият герой на Marvel е колоритен, но до голяма степен атрактивността му тук се дължи и на умелото превъплъщение на вездесъщия Нолан Норт, който е оставил на страна титулярният си ангажимент към Naughty Dog, за да вдъхне живот в Deadpool. И го прави блестящо – репликите, тонът и отношението на Норт очевидно са на много високо ниво и пасват отлично на наемника. Няма да е преувеличено ако кажем, че една от малкото причини да искате да останете с Deadpool до края е за да се насладите на озвучението на Mr. Uncharted.

Казвам “една от малкото”, защото с изключение на силното представяне на Нолан Норт играта не се отличава с почти нищо друго. От всяка сцена или кадър на Deadpool лъха усещането за стандартно екшън приключение, каквото със сигурност сте играли тази година, макар и под различно име. Присъстват задължителните оръжия и пистолети, които може да ъпгрейдвате с т.нар. DP точки, които пък се натрупват с изпълнението на прецизни комбо удари. ОСвен това арсеналът на Deadpool се допълва от различни помощни джаджи като мини и гранати, както и възможността да се телепортира, за да избягва атаки. Последната пък е в рязък контраст със странното ограничение при придвижването из нивата, заради което понякога не може да преодолеете дори очевидно малки предмети.

В душата на всеки един екшън е бойната система,

но за съжаление тук тя бързо се превръща в безцелно блъскането по бутоните в опит да сломите враговете. Монотонността на тази дейност периодично се прекъсва от телепортирането, но Deadpool така и не поема риска да  подмами играчите с по-сложни комбинации и гъвкава бойна система, подобна на някои силни игри от жанра. Наличието на огнестрелни оръжия със сигурност е добре дошло, предвид че повечето комикс герои не ги използват. Нещата тук също са достатъчно прости: отключвате нови модели, увеличавате демиджа и добавяте нови комбо изпълнения. Подобно на системата, позната ни още от Medal of Honor: Airborne, тук отключвате новите неща само като използвате продължително даденото оръжие, така че ако искате да имате повече възможности за битка ще трябва да отделите време на няколко оръжия.

Предвидимостта на схватките се разчупва от периодични платформинг секции, които обаче не са достатъчно чести или добре развити, за да донесат нужното разнообразие. Причините за това са две – от една страна заплахата от смърт реално не съществува, тъй като Deadpool просто се материализира обратно на мястото, където е направил погрешното движение, а от друга камерата просто не иска да ви съдейства. Интелигентната камера и точното й управление са просто задължителни за всяка игра с платформинг елементи, но тук определено има какво да се желае.

Периодично камерата скрива наемника от погледа ви,

което е еднакво неприятно както когато се готвите за скок, така и когато сте в битка. Друг път пък тя остава странно статична точно когато ви е необходима по-добра гледна точка и се налага да правите промени в движение и в напрегнати моменти. Накрая графиката на играта също не е нещо, което ще запомните. Освен чисто посредствената естетичност правят впечатление някои текстури с ужасно ниска резолюция и периодичните спадове в кадрите в секунда, които говорят за недостатъчно оптимизация.

Deadpool не е лоша игра, тя просто не е достатъчно атрактивна, за да достигне стандартите на главния си герой. На фундаментално ниво битките и платформинга функционират дотолкова доколкото натискането на бутона произвежда съответното действие. Нещата обаче спират до там, загатвайки за това, че ако в играта бяха вложени повече усилия, време и може би най-важното – ентусиазъм – резултатът щеше да е различен. Кампанията е доста къса и няма да ви отнеме повече от 5-6 часа, за да видите финалните надписи. Когато това се случи Устатият наемник отдавна ще е изчерпал целият си арсенал от удари и ъпгрейди, така че единственото което ще ви държи пред екрана навярно ще бъде Нолан Норт, който дава всичко от себе си. Deadpool най-сетне има собствена игра, но засега чакането за истински пробив продължава.

Автор: Александър Рангелов

Прочетете още нещо