DmC Devil May Cry

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Пет издадени игри, една HD колекция, четири платформи и над десет милиона продадени бройки – това е кратката равносметка на поредицата Devil May Cry до момента. Една велика поредица, водеща началото си от вездесъщата PlayStation 2 сега е възродена с нов имидж, но под атрактивната визия DmC си остава игра в най-добрите традиции на поредицата. Нека видим защо.
 
Ново студио, нова история

Забравете готическия свят на предходните Devil May Cry игри. DmC ни пренася в един доста актуален свят, където обществото умишлено се държи в неведение, а банкерите, корпорациите и набедените за знаменитости са коренът на всички злини. От ъглите на улиците дебнат камери, които записват всяко движение, а по телевизията непрекъснато текат пропагандни послания. Всичко това обаче е само фасада, зад която се крие дори още по-голям ужас – кралят на демоните Мундус. Данте и Върджил отново имат за задача да спрат пъкления му план да превърне земята в пустош от безволеви души, но пътят на двамата синове на Спарда няма да е лек, а персоналните и емоционални моменти са много.

Като за начало Данте е доста различен от онзи герой, който познаваме от поредицата. Той е, вироглав и арогантен младок и като цяло очевидно предпочита да прекарва времето си в компанията на жени със съмнителна ценностна система и склонност към забавления в малките часове на нощта. Много се изписа за новата визия, която Ninja Theory даде на Данте, но след дузина часове с DmC смело можем да заявим, че този дързък ход определено е успешен. Когато видите как любимите на Данте пистолети Ebony и Ivory висят на една улична лампа, увити с лилав сутиен, или ще се възхитите на новата концепция, или ще я намразите. Дано да е първото, защото модерният прочит на Devil May Cry определено е добро решение. 

Един разнообразен геймплей

Геймплеят в DmC се състои от страхотни масови бойни сцени, съчетани с доста умело въведени платформинг елементи, а изследването на нивата допълва останалите две. Въпросният платформинг е интересен и до голяма степен придвижването в пространството става интуитивно, след като веднъж вече сте свикнали с управлението и това кога кой камшик да използвате и как да се задържите възможно най-дълго във въздуха. На свой ред изследването на нивата само по себе си не е задължително, но определено помага, тъй като DmC може да се похвали със завидно допълнително сдържания. Освен да откривате различни предмети, да освобождавате души, да събирате ключове и да отключвате концептуални картинки и екстри, може да попаднете и на тайни мисии, които ви носят допълнителни бонуси. Тайните мисии не са новост за поредицата, но определено са забавни и представляват най-различни задачи като тази да елиминирате всички противници за определено време или пък да стигнете до финала на дадена платформинг секция. Освен това всяко нещо, което правите по време на мисията играе роля за крайната оценка на нивото – времето, за което сте го минали, точките стил от битките, откритите допълнителни предмети и др. повишават резултата, докато ако умрете или използвате предмет за възстановяване на живота ще загубите точки. На базата на резултата получавате краен рейтинг и възможност да направите ъпгрейди. 

Хак-енд-слаш до припадък

Поредицата Devil May Cry винаги е била известна със своята комплексна бойна механика, която позволява на майсторите на геймпада да извлекат максимума от многобройните комбо удари, които имат на разположение. DmC не е изключение от това и почти от самото начало разкрива пред играча един богат каталог от оръжия, удари и умения, с които да си пробивате път през пълчищата демони. Освен стандартния меч Rebellion и двойката пистолети Ebony и Ivory Дента добавя към арсенала си една мощна секира за тежки атаки, една коса, с която държите на разстояние враговете си и чифт здрави ръкавици за близък ръкопашен бой. Прибавете към тях и два камшика, с които може да придърпвате противниците към себе си, да се доближавате до тях или пък да сваляте щитовете им и получавате повече от достатъчно, за да се развихрите.

Всяко едно от тези оръжия може да се ъпгрейдва с нови комбота, а най-хубавото е, че ако се окаже, че даден ъпгрейд не е по вкуса ви, винаги може да се откажете от него и да похарчите точките си за ъпгрейд другаде. Един пример – лично аз винаги съм бил почитател на пистолетите на Данте, но е ясно, че тяхната роля в играта е спомагателна. След като увеличих до край демиджа им, отключих едно комбо, което позволява да обсипете враговете с дъжд от куршуми докато падате след скок. След няколко минути игра обаче ми стана ясно, че тази атака е полезна преди всичко когато се биете с група врагове, тъй като нямате реален контрол върху стрелбата. Прецених, че няма да мога да я използвам пълноценно и използвах най-близката възможност, за да прехвърля скъпоценната си точка в друго умение.

Визията е уникална

Unreal 3 определено вече е бледа сянка на това, което бе и с развитието на останалите енджини пълното му пенсиониране сигурно е въпрос на време. Въпреки това той си остава един от най-популярните и използвани енджини и за пореден път показва, че в ръцете на добри дизайнери и художници може да бъде мощен визуален инструмент. Очевидно в екипа на Ninja Theory има доста такива, тъй като DmC изглежда доста добре. Така както зеленото бе цвета на красивия постапокалиптичен свят на Enslaved, тук преобладаващата част от сцените са наситени в червено, но тук-там може да се види и цялата пъстра палитра, които художниците на студиото са използвали. Без да блести във визуално отношение, DmC има една солидна визия, която се допълва от доста добър авторски саундтрак, напълно подходящ за музикално оформление на атрактивните схватки.

Негативите – има ли ги изобщо?

Доста трудно е да бъдем критични към игра като DmC, тъй като почти на всяка крачка от пътуването на Данте може да се възхитите на нещо ново и интересно. Все пак ето няколко забележки, които попадат по-скоро в графа „препоръки“, отколкото представляват реални проблеми.
От една страна на моменти не е изключено да загубите ориентация в нивото, тъй като липсва карта и ясен указател накъде трябва да се насочите. Освен това изобилието от комбота и възможности за атака понякога може да стане прекалено комплексно и за да бъдете максимално улеснени в управлението задължително трябва да ползвате геймпад. На моменти сценарият като че ли прекалява с обидите и грубите шеги, а това със сигурност няма да се понрави на всеки.

Това, което обаче е най-жалко всъщност не е свързано с проблеми в играта, а точно обратното – с нейното качество. Devil May Cry е класическа поредица вече няколко конзолни поколения и заслужава да бъде възродена подобаващо. Проблемът е, че този случай показва колко е трудно да пробиеш с нещо оригинално в една индустрия, доминирана от продължения и закостенели норми, които толерират няколко комерсиални заглавия и студия. Ninja Theory ще остане в историята като едно от най-талантливите и недооценени студия на това конзолно поколение. Както Heavenly Sword, така и Enslaved: Odyssey to the West представляваха оригинални, безкрайно стилни и увлекателни заглавия, които така и не успяха да спечелят комерсиално признание. Въпреки своята далновидност що се отнася до поредици, Sony дори се отказа да финансира потенциалното продължение на Heavenly Sword именно защото оригиналът не се продаваше добре (резултат от 79 пункта в Metacritic явно е бил твърде малък). И така принудено да търси сигурност и финансова стабилност, студиото се продаде на Capcom. DmC е страхотна игра, но лично аз не спирам да мисля колко добър щеше да бъде нов авторски и оригинален проект от страна на Ninja Theory. Това обаче е само пожелание, а реалността е, че Данте се завърна и изглежда готов да доминира хак-енд-слаш жанра само така, както може той.

Поне до излизането на God of War: Ascension.

Автор: Иво Цеков

Прочетете още нещо