World of WarCraft: Mists of Pandaria – финал

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 04 окт. 2012

След като прекосихме новите територии, достигнахме до финалното 90-то ниво и покорихме подземията на Пандария, време е да видим какво предлага новият клас – монахът! И разбира се, противоречивото допълнение към света на WoW – пандарените.

Малко ми е странно как повечето хора нямат нищо против да играят с волоподобните таурени още от зората на играта, а се противят на тези сладки дундави създания, които, освен всичко останало, от години са част и от lore-то на играта. Те обаче изпускат едно от най-готините расови умения – шамар, който приспива противника за 4 секунди.

Така или иначе, веднъж щом оформите своя пандарен и го кръстите с подобаващо смешно име, ще бъдете пренесени в

пищния свят на Странстващия остров,

който се намира на гърба на… гигантска костенурка! Именно тук древната мечата раса е живяла години наред.

Талантът на Blizzard си проличава още в първите минути – от майсторски оформената стартова зона, която по нищо не отстъпва на Пандария, през забавните куестове и мобове, някои от които дори ви се катерят по главата, до качествените и изключително гъвкавите анимации на пандарените, които само показват колко остарели са тези на старите раси в играта. Достатъчно е само да скочите веднъж, за да се убедите в думите ми.

Както може би знаете, пандарените са единствената неутрална раса в света на WoW. Веднъж щом достигнат 10-то ниво, те имат възможността да изберат дали да застанат на страната на Ордата или на тази на Алианса. Решение, добре познато на ветераните, но този път – органично вплетено в самия геймплей, за което Blizzard заслужава специална похвала.

Що се отнася до монаха,

това е клас (недостъпен единствено за гоблините и уоргените), който, за всеобщо щастие, може да изпълнява и трите главни роли в една група – DPS, лечител и танк. Основният ресурс, необходим за неговите умения, е т.нар. „чи”. Разбира се, той ще се нуждае и от мана и от енергия, в зависимост от това как предпочетете да играете с него.

Каквото и да си говорим, играта с монаха е меко казано забавна. Ако сте доволни от това, което друидът предоставя, значи ще обикнете монаха на мига. Той налага своите противници както с ръце и ритници, така и с оръжието си. Същинска нинджа, особено ако решите да играете като Windwalker (DPS). Монасите също така носят cloth и leather, което ги прави и първият танков клас от този тип, който няма умението за промяна на формата в мечка, подобно на носещият кожа друид.

По отношение на дизайна на уменията, всичко изглежда наистина добре. Като танк ще бомбардирате мобовете с бъчви с алкохол, за да натрупате агро, а впоследствие – ще ги подпалите с огнен дъх! Ако решите да сте DPS, ще трябва да имате предвид, че позицията ви спрямо противника почти винаги е от значение. Ако сте отзад, вашият Blackout Kick ще ви донесе бонус демидж, а ако сте отпред – бонус лекуващ ефект.

При талантите също откриваме множество интересни умения, които допълнително обогатяват монаха, правят го по-бърз, осигуряват по-добра възвръщаемост на „ресурсите”, които използва, и дори може да превърне Roll умението в своеобразна тропедо атака, която хем наранява, хем лекува.

Въобще, монахът е отлично извинение да преминете през света на WoW отново, особено ако не сте сред най-големите фенове на ендгейм съдържанието и обичате доброто старо приключенстване.

Веднъж щом достигнете 90-то ниво, ще може да се включите и в т.нар. сценарии

Малки инстанции, предназначени за до 3-ма души, които, освен всичко останало, не изискват задължително присъствие на танк и лечител. За разлика от тези в бетата, сегашните изглеждат доста по-предизвикателни и включват изпълнението на поредица от задачи и битка с бос, което ще доведе до получаването на награда, по-добра от тази в обикновените куестове. И разбира се, до бързото и лесно снабдяване със злато и Justice точки.

Влизането в сценариите е елементарно и се осъществява през популярния Dungeon Finder и, поне за мен, представляват доста по-приятно изживяване от стандартните инстанции. Може би това се дължи на факта, че 3-man подземията в LotRO са сред любимите ми, ми не знам. Така или иначе идеята да се предлага съдържание и за по-малки групи от хора е добре дошла. Още повече – тук не се налага да чакате и дълго време, за да се сформира група.

Би било чудесно обаче, ако след време Blizzard добави и сценарии за хора с по-нисък левъл и същевременно ни даде по-голяма причина да влизаме в тези за макс левъл и да ги прочистваме по-често, подобно на стандартните инстанции. На този етап след 2-3 изигравания не знам кой ще си губи времето с тях, тъй като самите инстанции за петима са доста по-възнаграждаващи.

В края на краищата, стигаме и до едно от най-необичайте попълнения в целия експанжън –

системата с битки между петовете

Някога тези същества бяха най-обикновена форма на фукане. Днес, те могат да превърнати в свирепи воини, които да се борят с други техни подобия. Общо взето – може да си хванете пет, да го обучите и да го развиете както намерите за добре, а след това – да го хвърлите на арената, където да води походови двубои.

Колкото и да звучи странно, тази система всъщност е забавна. Съществата, които може да си уловите, могат лесно да се проследяват по картата. А и всяко притежава уникални атаки. С течение на времето петът ще научава нови умения, с които да нанася повече щети, да блокира ударите и т.н.

Разбира се, никой не ви задължава да взимате участие в подобни битки. Но ако се нуждаете от глътка свеж въздух след безспирното фармене на репутация, Justice точки и злато, вече знаете къде да се насочите.

Ако PvE елементът не ви допада,

винаги може да се насочите и към PvP битките. В случая – Mists of Pandaria добавя две нови бойни полета. В Silvershard Mines два екипа от по 10 човека се борят за контрол над няколко минни колички, които доставят ресурси на собственика им. Те могат да бъдат забавяни или отклонявани от пътя си с различни ръчки. Общо взето – тук ще откриете изненадващо високо ниво на тактика. В Temple of Kotmogu пък играчите се борят за контрол над няколко артефакта, които увеличават щетите, които този, който ги носи, нанася или получава.

В заключение – след всичко казано до момента, очевидно е, че Mists of Pandaria отговаря изцяло на високите изисквания, които имаме към игрите на Blizzard. Личи си обаче, че WoW е старо куче, а Mists of Pandaria е просто още от старото. Лошо няма. Ако търсите нещо ново и наистина новаторско, тук просто няма да го откриете. От друга страна обаче, очаква ви същият солиден и забавен геймплей, какъвто WoW винаги е притежавала. Този път – гарниран с азиатски привкус.

Автор: Владимир Тодоров

Прочетете още нещо