Dark Souls: Prepare to Die Edition

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 26 авг. 2012

PC версията на Dark Souls може и да е калпава, но подобно на своя предшественик Demon’s Souls, механиката на игра е все така убийствено добра. Поемете си дълбоко дъх, инсталирайте двата фикса – един за резолюцията и един за курсора, въоръжете се с геймпад и много търпение, и се пригответе да влезете в един пропит с мрак и зло фентъзи свят, от който просто няма да се измъкнете. Поне не и живи.

Ако масата игри на пазара ви хващат за ръчичка

и се стараят да ви улеснят максимално, само и само за да не ви откажат след поредния неуспешен опит да минете някое ниво, то Dark Souls ще започне да ви налага по главата още в първите минути и няма да престане, докато не изстиска и последната ви капчица сила, нерви и здрав разум. В добрия смисъл на думата.

Самото начало е достатъчно красноречиво. Буквално броени минути, след като сте направили първите си стъпки извън своята килия, ще се изправите срещу 20 пъти по-голям от вас демон, който е способен да ви смачка на мига. Единственото ви спасение е да бягате (освен ако по случайност не сте избрали като Gift предмет бомбите). Засега. Не си мислете обаче, че няма да ви се наложи да се изправите пред него малко по-късно…

Dark Souls е една игра на предизвикателства

В нея няма нищо лесно. Всяка крачка, която правите, всеки противник, срещу когото се изправяте, ще изпитва уменията ви, ще тестват способностите ви на геймър. Успеете ли да преодолеете препятствието на среща си, чувството за успех и евентуално последвалата награда, ще ви предостави истинско чувство на удовлетворение. Умрете ли, ще бъдете сериозно наказани.

Представете си един огромен отворен свят, който в основата си е изключително враждебен. Нямате карта, нито пък стрекла, сочеща пътя ви, като единственото ви убежище от чудовищата са огнищата – своеобразни чекпойнтове. Тук може да си починете, да възстановите кръвта и магиите си, да напълните колбичките си за здраве, да ъпгрейднете евентуално броните и оръжията си, да запазите играта и т.н. В момента, в който използвате огнище обаче, всички противници (с изключение на босовете), ще се съживят. Кофти. Да не говорим, че самите огнища са разпръснати на сравнително дълги разстояния едно от друго и пътят често е дълъг и изтощителен.

А какво се случва, когато умрете?

Връщате се на последното огнище… и всички противници по пътя ви са се появили отново. Всички предмети, които сте използвали (например бомби и други подобни), не се възстановяват. Напротив – ако преди да умрете сте имали 2, а при първоначалния запис в огнището – 10, ще имате отново 2. Съжалявам. Нещо повече – всички натрупани души и човечност (двете валути в играта – за тях малко по-късно), също са изгубени. Единственият начин да си ги върнете, е като отидете до трупа си. А пътят до него, разбира се, е осеян с противници и ако умрете отново, ще загубите предната партида.

Какво ви остава да правите? Да умирате колкото се може по-малко. А това е изключително трудно. Ще умрете, когато скелетът насреща ви притисне в стената и ви посече с меча си. Ще умрете, когато направите една погрешна крачка в страни и се изсипете в пропастта като чувал с картофи. Ще умрете, когато огромен камък се изтърколи на пътя ви и ви направи на кайма. Ще умрете, когато гигантско чудовище ви погълне. Няма начин. Единственият шанс да оцелеете – физически и психически – е като се поучите от грешките си. Не го ли направите, ще съжалявате. Ако се хвърлите с главата напред отново, може и да ви се наложи да преигравате един и същи отрязък с часове. Когато най-накрая обаче надделеете, чувството за постижение е наистина страхотно. И именно в това се крие и извратеният чар на Dark Souls.

Цялото това мъчение обаче е подплатено със солидна геймплей механика

Вашият герой в никакъв случай не е безпомощен. Той е точно толкова ловък, колкото сте и вие самите. Още в самото начало ще може да си го оформите така, както пожелаете – визия, клас (възможностите са доста – Warrior, Knight, Wanderer, Thief, Bandit, Hunter, Sorcerer, Pyromancer, Cleric и Deprived), бонус предмет (Gift) и прочее. Важно е да се отбележи, че изборът на клас е важен само в самото начало – той предопределя началната ви екипировка и статистики. С изключение на някои уникални способности, в по-късен етап вашият герой може да носи всяка броня или предмет, стига да сте качили достатъчно съответната статистика.

Веднъж щом се гмурнете в света на Dark Souls, излизане няма. Всеки убит противник ви носи души – количеството зависи до голяма степен от това колко силен е той. Впоследствие може да ги използвате, за да подобрявате своите най-разнообразни статистики.

Човечността пък е друг, доста по-рядък ресурс. Той ви позволява да преминете от първоначалната форма на немъртъв, с която започвате играта, в човек. В първия случай са налични известни ограничения. Например не може да наклажда огън край огнищата и по този начин да увеличава броя на колбичките с кръв. Нито пък да вика други играчи на помощ (онлайн елементът е сравнително здраво застъпен). Когато сте немъртъв обаче, не може да бъдете нападани от други играчи. Когато станете човек пък, може да правите всичко това. А умрете ли, ставате отново немъртъв.

Човечността не е просто ресурс, който ви променя формата. Напротив – той може да се акумулира и колкото повече е, толкова по-голям е шансът да откриете ценни предмети. Тя дори подобрява отделни ваши резистенции. Задържането й в себе си обаче, я излага на риск подобно на душите. Така че внимавайте.

Що се отнася до бойната система,

тя безспорно е сърцето на Dark Souls. Героят ви може да парира и блокира, да избира дали да борави с меча с една или две ръце, да носи боздуган в едната и огнена магия в другата и т.н. Той е и не по-малко ловък – може да избягва удари, да изпълнява различни комбинации от атаки (например да ритне някого или да скочи срещу него и да замахне) и т.н. И всичко това трябва да се използва максимално във всяка една ситуация, в която попаднете. Трудността на Dark Souls не трябва да се възприема като неин недостатък. Напротив – тя е в центъра на нейната философия. Да, на моменти може и да бъде твърде садистична. Но удовлетворението сред поредната изтощителна битка, а впоследствие – намирането на ценна броня, която да ви направи по-здрави, е несравнимо.

А за какво всъщност се борите?

Фактът, че споменавам сюжета едва сега, не е случаен. Историята в Dark Souls е изтласкана в периферията – в буквалния смисъл на думата. Огромна част от събитията се загатват. Играта остава на вас да ги интерпретирате. Анимациите са рядкост. Това, което ще научавате за света, е основно от диалози и описания на предмети. От вас зависи да сглобите парченцата от сюжета и да го оформите във вашето съзнание.

И все пак – предистория има. В зародиша на Вселената земята е била все още неоформена. Драконите са царували над света. Появили се обаче Лордовете на Огъня обаче, наред с човешката раса. Мракът започнал да отстъпва на светлината. Четири мощни същества – Нито, първият сред мъртвите, вещицата Изалит и нейните дъщери на хаоса, Гвин – лордът на Светлината и неговите верни рицари, както и потайният дребен човек, победили драконите. Настъпила златна ера за човечеството. Ера, известна като Епохата на Огъня. Всяко начало обаче си има и своя край. Огънят започнал бавно да гасне, а мракът – отново да се прокрадва в света. Точно в този момент вие започвате вашето приключение. В килия. Като немъртъв.

За добро или лошо

Prepare to Die Edition е директен порт. Разликата между конзолната и PC версията не е голяма. Веднъж щом оправите проблемите с резолюцията, скриете курсора и включите геймпада, няма да имате никакви проблеми. Играта е стабилна и не забива. Да, лагва от време на време, но това е проблем, характерен и за конзолното издание.

Е, има и ново съдържание. За да го изиграете, трябва да минете горе-долу половината от Dark Souls. То е все така предизвикателно и включва един от най-трудните босове в играта. Феновете на онлайн режима ще останат доволни и от новата PvP арена в местността – Battle of Stoicism, където може да мерите сили 1v1, 2v2, 4v4 или всеки за себе си.

За финал мога да ви кажа само едно – дайте шанс на Dark Souls: Prepare to Die Edition. Като порт играта заслужава 2 от 6. Като геймплей механика обаче това си е чиста шестица. Каква оценка да й поставя за финал? Труден въпрос, на който едва ли има правилен отговор. Затова оставаме с едно условно 5. Просто е грехота човек да даде по-малко на тази игра, а същевременно е нелепо да оцениш подобна PC версия с по-висока оценка. Какво мислите вие по въпроса?

Автор: Владимир Тодоров

Прочетете още нещо