Spec Ops: The Line

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Spec Ops: The Line на талантливото немско студио Yager е истинско доказателство, че дори дълго забавените игри понякога могат да бъдат поне толкова прилични, колкото са ни обещавали техните автори и издатели преди време. Обявена първо още на Spike TV Video Game Awards през 2009 г., Spec Ops: The Line първоначално се очакваше през миналата година. По някое време дойде неизбежното напоследък отлагане във времето и по-нетърпеливите геймъри дори започнаха да се притесняват, че едва ли някога ще видим играта в завършен вид. Добавете към това и пълната безтегловност, в която бе изпаднала поредицата Spec Ops в средата на миналото десетилетие и току що излязлата на пазара Spec Ops: The Line се превръща в една приятна изненада сама по себе си.

Но можеше и повече

На пръв и безпристрастен поглед между Spec Ops: The Line и хитовата ХВОХ360 поредица Gears of War могат да се направят доста паралели. И двете игри ползват Unreal 3 енджина, и двете са отборни шутъри от трето лице с активен елемент на прикритие, и двете се развиват във враждебна среда, където главните герои – естествено задължителната комбинация от мъжкари – трябва да се справят с многократно превъзхождащ ги числено противник.

За щастие въпреки, че наистина прилича на Gears, Spec Ops: The Line има своя собствена идентичност. Поне донякъде това се дължи на романа, от които студиото черпи вдъхновение за екшъна. Като изключим игри като Dante’s Inferno, Spec Ops: The Line е едно от заглавията, които се опират на някои от най-старите първоизточници – романът Heart of Darkness на Джоузеф Конрад е издаден през 1902 г., а в първоначален вид отделните му части датират още от 1899 г. Разбира се, между пътешествията на Чарлз Марлоу в дебрите на Африка и тези на капитан Мартин Уокър в Дубай има голяма разлика, така че в много отношение историята в Spec Ops: The Line е напълно оригинална.

Нолан Норт. Отново.

Да, Човекът-глас на гейм индустрията Нолън Норт отново е тук, този път в ролята на въпросния капитан Уокър – член на елитните Делта Форс части, изпратен заедно с двамата си подчинени Луго и Адамс в Дубай. Перлата на Персийския залив обаче далеч не е такава, каквато сме свикнали да я виждаме по телевизията. Дубай в света на Spec Ops: The Line е буквално засипан от жестоки пясъчни бури, а в откъснатия от външния свят мегаполис се случват странни неща. Капитан Уокър и екипът му трябва да се доберат до американския полковник Конрад, който е останал в Дубай, за да помага на населението в лицето на страшния катаклизъм. След като известно време от него няма никаква вест, армията засича сигнал, който дава повод на Уокър и екипът му да поемат настоящата мисия.

По-нататък нещата не стават по-ясни. Оказва се, че дори суровите пясъчни бури не са най-лошото нещо, което може да връхлети екипа. Защо полковник Конрад е останал в града и наистина ли мотивите му са такива, за каквито той се опитва да ги представи? Spec Ops: The Line не преоткрива колелото като ни показва една мрачна и безмилостна страна на конфликта, но определено създава интересна атмосфера, дори само защото ни пренася в регион, който традиционно попада в международните новини само поради лоши причини.

Пореднят отборен екшън

В интерес на истината по отношение на геймплея Spec Ops: The Line не поема особени рискове. Формулата на играта е добре изпипана – намерете добро укритие, елиминирайте един-двама врагове, преместете се на друго място и повторете. Геймплеят е фундаментално здрав и въпреки, че до голяма степен копира доказани хитове като Gears и Uncharted, е повече от задоволителен.

Присъствието на двамата ви подчинени носи допълнителен тактически елемент. За разлика от игри като SOCOM и Rainbow Six, тук нямате директен контрол върху движението на Луго и Адамс, но може да им давате насочващи заповеди за това къде да концентрират огъня си. Това е особено полезна функция, тъй като много от терените на престрелките имат по няколко важни точки, които е невъзможно да неутрализирате сами.

По време на разработването на играта, момчетата от Yager неколкократно наблегнаха на ролята на пясъчната стихия в Spec Ops: The Line. Идеята им бе, че подобно на игри като Red Faction (където това бе реализирано относително успешно) и Fracture (където не бе), тук появата на бурите, която е напълно случайна, непрекъснато ще променя облика на терена и ще създава нови възможности за тактическо разположение. Истината е, че спокойно може да изиграете Spec Ops: The Line без да разберете това. Първият път, когато елиминирате прикрил се противник като буквално го удавите в пясък наистина е зрелищно, но подобни сцени са рядкост и практически винаги се свеждат до това да уцелите навреме ясно обозначеното място на екрана. Бурите също не променят значително хода на битката.

Пустинен вятър

Както може да се очаква, не всичко в играта е добро. АІ-то както на вашите спътници, така и на враговете понякога отказва да сработи и в резултат на това ставате свидетел на ситуации и действия, които никога не биха се случили в един военен конфликт.

В крайна сметка поведението на останалите би било приемливо, ако самите вие можете да се доверите стопроцентово на вашия герой. За съжаление Spec Ops: The Line има един немалък проблем в това отношение. Маневрирането е тромаво, не може да се претърколите настрани, а дори когато сте в прикритие най-малкото мръдвате кара героят ви да се изправи в средата на ожесточената престрелка. Липсата на опция за хвърлянето обратно на граната често пъти ще доведе до глупава смърт. Ако допреди това подобни ситуации са само леко раздразнителни, към края на играта, където и трудността прогресивно нараства може да ви се наложи да рестартирате определени сцени отново и отново.

По отношение на история и атмосфера Spec Ops: The Line заслужава похвала. Въпреки че категорично спада към екшън жанра, играта се опитва да разкаже една по-различна, мрачна и графична история в духа на кинокласиката “Апокалипсис сега” или пък мисията No Russian от Modern Warfare 2. Комбинацията между стогодишен роман и изпълнен с политически заряд регион като Близкия изток също е интересна и дръзка. Когато геймплей, визия и озвучение съвпаднат, Spec Ops: The Line наистина работи. В останалите части обаче играта на Yager е поредният екшън от трето лице със система за прикритие и дори свирепите пясъчни бури на Арабския полуостров не могат да скрият това.

Автор: Иво Цеков

Прочетете още нещо