Kingdoms of Amalur: Reckoning

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 11 февр. 2012

Ако трябва да съм честен, нямах високи очаквания за Kingdoms of Amalur: Reckoning. Бях убеден, че това ще е поредната посредствена ролева игра, че само след час-два ще започна да бълнувам за Dragon Age: Origins, Skyrim, The Witcher… За щастие – сгреших.

Въпреки че Kingdoms of Amalur: Reckoning е първото заглавие на гейм-студиото 38 Studios, то блика от стил, качество и забавен геймплей. Подчертавам изрично, че играта не преоткрива фентъзи ролевия жанр по никакъв начин. Всеки един елемент в нейния механизъм обаче сработва перфектно с останалите части от цялото, като резултатът е един стабилен и чаровен продукт, пропит с магия и забавление.

В мига, в който стартирате Kingdoms of Amalur: Reckoning, ще осъзнаете факта, че

това е игра, създадена от хора, които познават фентъзи жанра до съвършенство

Разполагате с огромен свят, който да изследвате както намерите за добре и ще бъдете изправяни не веднъж и два пъти пред взимането на смислени и важни решения. Нещо повече – играта слага край на болезнената тенденция, на която ставаме свидетели напоследък: отворен свят – тъпа бойна система. Мога съвсем спокойно да заявя, че битките в Reckoning са едни от най-добрите, на които съм попадал в ролева игра от доста време насам.

Фактът, че графиката също е добра, помага до голяма степен за цялостното удоволствие. Ако трябва да я опиша с една дума, ще я нарека „магическа”. Да, не е болезнено детайлна, нито пък кой знае колко реалистична. Като цяло обаче тя извлича най-доброто от визуалния стил на World of WarCraft до такава степен, че за момент ми се прииска да се върна в Азерот и да проверя какво прави моят позабравен 85 lvl undead priest.

В Reckoning вашето приключение започва със смърт

Два гнома завличат безжизненото ви тяло и най-безцеремонно го захвърлят върху купчина трупове. Но мистериозен артефакт на име Кладенецът на душите решава, че вие заслужавате втори шанс и ви съживява. По този начин обаче той променя съдбата на света Амалур и на всички същества, които живеят в него. До каква степен? На вас се пада задачата да разберете.

Както без съмнение сте забелязали – Kingdoms of Amalur: Reckoning не се основава на нито един популярен фентъзи свят. Амалур е изграден буквално от нищото благодарение на фентъзи писателя Робърт Антъни Салватор, известен с романите си по Forgotten Realms и сагата „Войната на Демона”. Крайният резултат е изключително задоволителен и представлява глътка свеж въздух на фона на всички установени и популярни поредици.

Въпреки че във визуално отношение

кустомизацията на героя

не е нещо особено, когато става въпрос за класове, бойни умения и магии, нещата приемат съвършено друг облик. Трите основни архетипи воин/маг/роуг присъстват и тук, но под наименованието Might/Sorcery/Finesse. На пръв поглед нищо особено. Колкото повече напредвате в развитието на вашите умения обаче, толкова повече таро карти ще отключвате. На практика те представляват вашата собствена съдба и снабдяват героя ви с допълнителни бонуси. Искате да сте воин с меч и щит? Няма проблем – изберете картата Brawler и ще получите бонус към щетите, които нанасяте и блокирате. В някакъв момент решавате, че се нуждаете от малко магии. Инвестирайте в дървото Sorcery и ще получите достъп до картата Battlemage, която не само, че трансформира 30 процента от демиджа в мана, но и ви снабдява с магията Blink, която феновете на World of WarCraft ще разпознаят мигновено. Разбира се – подобни кръстоски са възможни и между всички архетипи – Might/Finesse, Sorcery/Finesse и т.н. Дори имате възможност да комбинирате и трите в едно и да се превърнете във Wayfarer, който получава +1 към всички умения, както и 10 процента към всички щети, които нанася, били те меле, далекобойни или магически. Готино, нали?

Всичко това би било безсмислено, ако бойната система не струваше. За щастие обаче

битките са динамични и изключително ефектни

Забравете за характерната тромавост, присъща за повечето игри от жанра. Тук хвърчат магии, юмруци и стрели, обвити в шарени ефекти, достойни за заглавия като God of War. Колкото по-ефективно смесвате различните умения, бойни комбинации (комбота) и заклинания, които притежавате, толкова по-бързо ще запълвате скалата, наречена Съдба. Стигне ли 100 процента, ще може да натиснете X и да влезете в уникалния режим Reckoning, в който леко забавяте времето и ставате в пъти по-силни. Разполагате с няколко секунди, за да избиете противниците си наоколо, да се приближите до един от тях, да натиснете F и да го довършите по един изключително забележителен начин – например да забиете енергийно копие в земята и да го набучите върху него. Разбира се, ще трябва да сте достатъчно бързи и ловки. Играта ще ви подкани да натискате многократно някой бутон – интервал, левия или десния на мишката – което от своя страна ще предопредели бонуса опит, който ще получите от всички избити същества. Просто, но ефектно.

Няма как да не обърнем внимание на факта, че

Reckoning блика от съдържание

В играта откриваме пълнокръвна занаятчийска система, която ще удовлетвори всеки – ще ковете оръжия и брони, ще правите еликсири и ще създавате скъпоценни камъни, които да слагате в съответните сокети. Авторите на играта насърчават експериментирането – в началото може и да не знаете нито една рецепта за алхимия, но с малко повече късмет може да налучкате правилните съставки за Minor Healing Potion и готово.

Същевременно, в зависимост от точките, които сте инвестирали в съответните занаяти, ще може да комбинирате определен брой съставки при създаването на даден предмет. 2, 3, 4… В един момент комбинациите стават наистина безкрайни.

Играта не страда и от липса на второстепенни куестове. Може да загърбите основната история и да прекарате стотици часове в тяхното изпълнение. Тук обаче си проличават и

първите недостатъци на играта

За разлика от Skyrim, където всеки един мини сюжет е сам по себе си интересен, в един момент второстепенните задачи започват да натежават със своето еднообразие и на практика ви принуждават да се върнете към основния сюжет.

Онези от вас пък, които очакват отворен свят в пълния смисъл на думата, ще останат леко разочаровани. Да, Амалур е нещо огромно, но за разлика от Skyrim има известни ограничения и не може да се доберете до всяка една точка в света. Нещо повече – по някаква причина героят ни не може да подскача – т.е. няма как да достигнете до всяко едно място в играта, което ограничава елементът на изследване. Или поне не във всеки един момент. Определени места от света ви позволяват да активирате “Jump” и да скочите от дадена скала – странно дизайнерско решение, което цели да въведе някакъв ред при изследването на света, но което до голяма степен разваля част от добрите впечатления, които Reckoning оставя.

Освен това – макар и озвучени качествено – диалозите с NPC-тата страдат от доста слаба синхронизация между говор и устни, което за игра от 2012 г. е просто недопустимо.

Въпреки тези свои недостатъци обаче Reckoning е си остава интересно и задължително изживяване за всички фенове на ролевите игри тип Skyrim. Разбира се, това не е мултиплейър онлайн светът, който Кърт Шилинг, основател на 38 Studios (виж карето), първоначално се заканва да създаде. През 2009 г., когато закупуват Big Huge Games, които по онова време работят върху солово RPG, Шилинг решава да пусне на пазара и сингълплейър изживяване. Така че всички хвалби по отношение на соловото изпълнение трябва да отидат към Кен Ролстън от Big Huge, който, освен всичко останало, е бил и главен дизайнер на The Elder Scrolls: Morrowind.

И все пак, феновете на MMORPG жанра трябва да знаят, че 38 Studios все още планира масов мултиплейър онлайн игра по света на Амалур. Докато той стане факт обаче, нищо не им пречи да надникнат в това изключително прилично солово изживяване.

Автор: Владимир Тодоров

Прочетете още нещо