since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 01 авг. 2011

Ааах, бъдещето. Нищо добро не ни чака, ако се вярва на видео игрите или най-малкото на онези, издавани от Bethesda. Може да ни връхлети ядрен апокалипсис (Fallout), да ни удари природен потоп (Brink), а сега е ред на огромен астероид, който ще превърне в руини човешката цивилизация. От тези руини обаче трябва да стартира прераждането на едно от най-легендарните студия – id Software – и неговият първи оригинален продукт за повече от десетилетие, наречен Rage.
 
Старата школа в ново амплоа

Момчетата, които практически самостоятелно измислиха жанра „шутър от първо лице“ днес са улегнали мъже над 40-те със спокойни лица и само леко посребрените коси на Тим Уилиц и компания показват, че през главите им са минали доста неща, а натрупаният опит не може да се сравнява с нищо друго. Именно тези хора решиха да излязат от самоналоженото изгнание и още веднъж да се отдадат на предизвикателството да създадат уникална игра.

В основата на Rage обаче сякаш няма нищо чак толкова уникално. Светът отново е на ръба на унищожение и за да запазят зрънцето живот, оцелелите заравят хиляди животоподдържащи капсули под земята. Нашият герой се намира именно в една от тях, то когато най-сетне успява да се освободи от нея, на повърхността го очаква едно разпокъсано общество, мутанти, опасни места и други традиционни проблеми, които по принцип съпътстват краха на всяка цивилизация.

Първоначалните реклами на Rage се опитваха да ни представят игра, която смело смесва най-различни жанрове: от FPS през ролеви игри до рейсинг. След като успяхме да видим поредица от демонстрации през последните няколко месеца, сега можем да кажем, че крайният продукт по всяка вероятност няма да бъде толкова иновативен, що се отнася до комбинирането на различните жанрове. „Това е екшън и шутър, а не рейсър“, бърза да ни увери и Джейсън Ким, старши продуцент на Rage. На практика това означава, че бащите на FPS жанра ще се съсредоточат върху онова, което умеят да правят най-добре. Налице са и определени RPG елементи, които навяват сравнения с Borderlands, но не бива да бъркате Rage с FPS/RPG кръстоска. Да, някои оръжия и екипировки ще могат да се ъпгрейдват по няколко пъти, но и дума не може да става за развитие на самите герои, техните статистики и умения.

На разхода из новия свят

Друга заблуда, която се тиражираше често се отнасяше до света на Rage. Той е огромен, но не е изцяло отворен. Причината за това е чисто дизайнерско решение от страна на id Software. „Изследването на картата не е онова, което определя играта“, казва Джейсън Ким и обяснява, че той и екипът не са искали да използват отворен свят съвсем съзнателно. Причината, както се досещате, е че много често игрите от подобен тип попадат в капана на безсмисленото лутане и загубата на реална цел и усещане за напредване в историята. В Rage може да посещавате няколко поселища, които служат за отправни точки към следващите приключение. В тези места ще може да продавате излишната си екипировка, да се сдобивате с нови оръжия и муниции и да приемате странични куестове. Но след като приключите с управлението на инвентара, задължително се насочвате към следващото място, където започва скриптирано приключение. „Без зарибяваща система за прогрес, която да кара играчите да се движат напред понятието „отворен свят“ ще стане прекалено опростено“, твърдят в id Software и лично аз съм напълно съгласен с тях.

За щастие разнообразието е залегнало в самата основа на Rage, така че онези, които обичат да се отклоняват от отъпканата пътека няма да останат разочаровани. Така например може да получите автомобилни състезания в пустошта, които да ви занимават доста дълго. „Възможно е да минете всички състезания и това ще ви отнеме толкова време, колко би ви струвало да стигнете до средата на сингъл кампанията“, загатва за дълбочината на рейсинг елемента Ким. Но продуцентът на Rage веднага бърза да добави: „Шофирането е начин за придвижване от точка А до точка Б, то не е ядрото на геймплея“.

Оръдията на занаята

В наше време не е достатъчно само да направиш добър шутър, но и да дадеш на играчите възможно най-интересните оръжия, с които да се забавляват. В това отношение Rage стои на границата между традиционното и иновативното. Някои от джаджите, които имаме на разположение, наистина са забавни като например портативното бъги, които може да натъпкате с експлозиви и да подкарате директно към укритието на врага. Или пък мобилната оръдейна установка, която поставена на стратегическо място става изключително полезен съюзник в престрелките. И едното, и другото сме виждали в последните Call of Duty игри, но там това бяха приоритети на мултиплейъра, докато тук говорим за сингъл кампанията. Добавете механизиран „паяк“, който настъпва към врага, стреля и отвлича вниманието, както и възможността да си сглобите няколко съвсем нови оръжия и със сигурност ще имате с какво да се забавлявате.

От друга страна болшинството от арсенала на Rage продължава да бъде съставен от добре и до болка познати ни оръжия. Тук няма да открием новаторските оръжия от Bulletstorm или магнитното оръдие от Red Faction: Armageddon. Имаме на разположение пистолети, помпи, снайпери и автомати, които сме свикнали да виждаме във всяка FPS игра от Doom насам. Но пък имайки предвид, че Doom е рожба именно на id Software, на тях им е повече от разрешено да конструират арсенала си както намерят за добре.

Постапокалиптична визия

Колкото и да не ни се иска да го признаем, графиката на всяка игра неминуемо представлява важна част от крайното ни мнение за нея. И ако тази есен всички говорят за Battlefield 3 и новата версия на Frostbite, със сигурност Rage и неговия енджин id Tech 5 са другият най-сериозен кандидат за отличие в този аспект. Играта наистина изглежда превъзходно, независимо дали я наблюдавате на монитора си или на вашия HD телевизор. За разлика от много заглавия, които използват рециклирани текстури отново и отново, тук целият огромен свят е уникален, което на практика означава, че няма да срещнете две места, които да изглеждат еднакво. На всичкото отгоре честотата на опресняването на кадрите не страда въпреки обширните пространства и в резултат кадрите в секунда са повече от достатъчно, за да видим Rage в пълния й блясък.

Има ли място за критика?

На този етап, разбира се, всичко е в сферата не спекулациите, защото докато не видим огромната игра (ХВОХ360 версията й ще бъде на впечатляващите 3 диска, колкото отне и L.A. Noire), не можем да изказваме крайни мнения. Въпреки това от показаните демонстрации личат и някои проблемни области. Така например скриптираните мисии изглеждат по-линейни, отколкото ли се понравило на някои. Обикновено те се състоят от преминаване през няколко красиви местности, престрелка, преминаване през няколко сгради, нова престрелка и финален бос. Няколкото показани босове бяха описани от критиците като „гъби за куршуми“, които не изискват никаква по-специална тактика освен сляпото им обсипване с олово докато животът им не бъде изцеден. Дори изстрелваната от един от тях лепкава мрежа, която временно обездвижва героя, не принуждава играчите да предприемат по-различни мерки. Друга проблемна област е АI-то не враговете, които не се държат особено впечатляващо и понякога не реагира на маневрите на играча. 

За добро или лошо октомври наближава, а с него и датата на излизането на Rage. След като играта вече бе забавена веднъж, id Software едва ли ще има оправдание, ако я отложи повторно или изкара на пазара недовършен продукт. Да не забравяме, че последните две игри, издавани от Bethesda – Brink и Hunted – също се оказаха доста посредствени. Налице са някои злокобни знамения, но вярата в опита на id Software е по-силна. Трябва да бъде, нали?!

Автор: Иво Цеков

Прочетете още нещо