Brink

 since 1998
  • Играй си играта, човече!

Съвременната гейм индустрия е бизнес за много пари. Ето защо няма как да не отчетем, че рекламата има изключително важна роля в нея. Всяко по-голямо заглавие се рекламира дълго преди да излезе на пазара, издателите пускат най-различни трейлъри и тийзъри, които имат една-единствена задача: да ни накарат да разгоним молците от портфейлите си и да си купим поредното произведение на гейм изкуството. Понякога целият хайп е оправдан и играта наистина си заслужава всяка стотинка, цент или друга монетна единица. Друг път обаче между привидния образ и действителността зейва дупка, която може да бъде запълнена само с много оптимизъм и добра воля.

Като в този случай

Съвсем наскоро една друга игра на име Virtua 4 Tennis предизвика известни спорове относно коректността на рекламата. На корицата й доволно се мъдреше надписа Better with Kinect, който уж обещаваше уникално изживяване с новия контролер на Microsoft. Когато обаче хиляди притежатели на въпросния сензор си купиха Virtua Tennis, решени да поиграят малко тенис във всекидневната си, всички те останаха жестоко разочаровани. Защото при все, че е доста читава игра, Virtua Tennis 4 използваше възможностите на Kinect точно толкова, колкото можеха да се приложат и в Mine Sweeper.

Разочароващо, нали?

Нещо подобно се случва и с Brink. Не че Bethesda ни обещаваше да подскачаме пред екраните си с помощта на Kinect, но всеки, който е следил рекламите на шутъра на Splash Damage знае, че очакванията бяха много големи. Уникална игра, която смесва сингъл, ко-оп и мултиплейър – тук. Невероятни възможности за кустомизация на героя – в наличност. Паркур елементи, невиждани във FPS от времето на Mirror’s Edge – имаме ги. Вдъхновяващо приключение, което може да играете както сами, така и с десетки приятели – без това не може.

Вместо това Brink е един миш-маш.

Не защото играта е слаба технически или се дъни безумно в някакво отношение. А защото е пълна с интересни идеи и иновативни концепции, чиято реализация за съжаление в нито един момент не надхвърля чертожната дъска и предварителния процес на разработка.

На теория Brink е преди всичко отборен шутър, базиран на работата в екип и изпълняването на различни основни и второстепенни цели. За разлика от повечето шутъри обаче, в този случай действието се развива в бъдещето, когато родната ни планета за пореден път е съсипана от виртуални катастрофи. За да се спаси, човечеството е създало огромен град, наречен The Ark, който се рее над американския тихоокеански бряг. Не след дълго обаче, градът вече се пръска по шевовете от пренаселеност и конфликтите, които съпътстват всяка демографска криза, не закъсняват.

От една страна имаме Resistance – група улични бунтовници, които са обединили сили, за да се борят срещу неравното според тях разпределение на ресурсите в града. Срещу тях са членовете на Security – организацията, която формално притежава властта в The Ark. Водейки партизанска война по улиците и над тях, двете фракции са оплетени в постоянен конфликт. Още в самото начало на играта трябва да направите избора си коя от фракциите да подкрепите, но това решение е абсолютно безсмислено, що се отнася до оръжията и уменията, които ще придобиете.

Кампания?! Каква кампания?

Въпреки обещанието за самостоятелна сингъл кампания, онези от вас, които посегнат към играта с идеята да прекарат няколко приятни часа насаме с нея, ще останат разочаровани. „Кампанията” представлява няколко мисии за всяка от двете фракции (6 стандартни и два What If сценария), които са толкова набързо сглобени, че едва ли от тях може да се извлече какъвто и да било смисъл. Разбира се, повечето геймъри вероятно са прозрели, че въпреки рекламите, Brink най-вероятно ще наподобява Lost Planet 2 – игра, където сингъл режим присъства, но играта в него е упражнения по краен мазохизъм. Кампанията в Brink спокойно може да се конкурира с тази от Homefront за най-бездарно усилие.

Причината за това е, че освен че липсва смислена история, играта може да ви откаже и със своя безобразно слаб изкуствен интелект. Рядко сме виждали сериозно заглавие, правено с доста пари, което да предлага толкова посредствено АI. Да играеш с ботове по принцип не е интересно (макар че преди време попаднах на едни страхотни ботове за CoD 4: Modern Warfare, които вършеха чудесна работа за тренировки), но в Brink направо е дразнещо. Абсурдно е да координирате отборната си стратегия с AI партньори. Така че, бъдете предупредени – сингълът в играта просто не може да бъде причина да посегнете към нея.

Да отидем онлайн

Както казахме, Brink се опитва да бъде преди всичко отборен онлайн шутър, наподобяващ да речем Team Fortress. В крайна сметка, ако е този аспект е разработен както трябва, може би ще сме в състояние да простим подвеждащите реклами за сингъл кампанията.

Уви, и тук нещата не са особено добри. На разположение в играта са четири класа: Soldier, Medic, Engineer и Operative, които повече или по-малко са стандартни за онлайн шутърите. Определени задачи могат да бъдат изпълнявани само от някой конкретен клас, като например Soldier е единственият, който може да взривява затворени врати, а Operative – да хаква вражеските компютри. Ясно е, че Brink поставя ударение на кооперативната игра и изглежда доста по-различно от Call of Duty, да речем. Това е нещо положително, защото ако разполагате с няколко приятели, с които да играете, подобна механика може да бъде доста освежаваща.

И на моменти е.

Когато отборът играе съсредоточено, нещата вървят. Наличието на различни класове със специфични възможности и умения налага и по-различна стратегия – вместо да тичате и да стреляте по всичко, което се движи, без да ви пука особено къде са съотборниците ви, тук задължително трябва да се движите в комплект с няколко души, помагайки се и решавайки задачите пред вас.

Но веднага отиваме на следващия проблем. Един от най-важните елементи на всеки онлайн шутър е дизайнът на картите. Създайте правилния баланс между отворени пространства за маневри, стратегически точки за контрол и позиции за снайпери и имате победител. Това обаче няма да бъде Brink. Споунвате се, пробягвате половината карта, стигате до една тясна точка, където са се наблъскали всички от вашия и противниковия отбор… и ви убиват. Респоун и отначало. Not cool, както казваше героят на Бен Стилър във филма „Старски и Хъч”. Сложете към това и някои грешни технически мултиплейър решения като мачмейкинга, онлайн лаг, неоптимизирана визия и изкуственото усещане за оръжията и оценката на играта отива с още един пункт надолу.

Много шум се вдигна около възможностите за кустомизация на героите, които се измерват в числа с много нули. На теория тук няма лъжа, защото благодарение на различните характеристики и някои по-дребни нюанси, Brink предлага уникално количество персонажи, всеки от които може да бъде вашия. И да, ако героят ви е едър, той наистина може да работи с тежки оръжия, но пък е по-тромав при паркура. Но какво от това?! Половината от опциите за кустомизация в Brink са ненужни, а другата половина са адски готини, но не е създадена правилната среда за тяхното прилагане.

Има игри, които са лоши. Те са с безумно слабо AI, остаряла графика или просто са правени с малко пари. Brink не е лоша игра. Тя е разочароваща игра. За да бъде едно заглавие разочароващо, то трябва да черпи обилно потенциал, който да пропилява с шепи. В играта на Splash Damage се случва и едното, и другото.

Автор: Иво Цеков

Прочетете още нещо