IL-2 Sturmovik: Cliffs of Dover

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 20 апр. 2011

Безспорно една от хубавите черти на РС гейминга е разнообразието от жанрове, на което той се радва. Благодарение на общодостъпните технически средства най-различни по размер студия могат да се занимават с най-различни по тематика игри. Естествено, шутърите и екшъните от трето лице, както и ролевите игри например, са доста по-доходоносни проекти, но сред милионите РС геймъри има достатъчно фенове на други по-специфични жанрове.
 
Като авиосимулаторите например

Не че в това има нещо лошо, просто пълнокръвната симулация на управлението на летателна машина, при това не в мирно време, а в епицентъра на въздушни боеве, не е лъжица за всяка уста. Il-2 Sturmovik обаче е точно такава поредица и от 2011 г. тя радва най-вече РС геймърите. Предпоследната игра с подзаглавие Birds of Prey представляваше конзолния дебют на серията и също се прие много добре. За Cliffs of Dover студиото Maddox Games отново предпочете да се съсредоточи върху една платформа. Лошото обаче е, че усилията явно не са били достатъчно.

На теория нещата не са никак зле. Il-2 Sturmovik: Cliffs of Dover се явява духовният наследник (една модерна тенденция при игрите напоследък) на Il-2 Sturmovik:1946, която противно на годината в заглавието си всъщност излезе през 2007-ма. Cliffs of Dover също бе обявена доста отдавна, при това със съвсем различно заглавие – Storm of War: Battle of Britain. Издателите обещаваха доста нововъведения като нови самолети, сред които такива, които може да управлявате (включително британски, немски и италиански), както и въздушни NPC-та под формата на до 13 самолета, пилотирани от AI-то на играта. Да не говорим за специално колекционерско издание на играта, включващо – забележете – подробна карта с план за бягство, 150-странични пилотски инструкции и документ, наречен “Pilot’s Notes on the Spitfire I Airplane”, какъвто са получавали английските пилоти по време на историческата Битка за Британия.

Полет нависоко…

Едва ли е нужно да споменавам, че Cliffs of Dover е по-специфична игра. Забравете за кратката летателна мисия в CoD: Black Ops, това е авиосимулатор, който има точно определена аудитория и изисква доста повече време, за да го опознаете, овладеете и в крайна сметка харесате. За съжаление играта е типичен пример за проект, в който много неща могат да се объркат и го правят.

Колебания в графиката, технически бъгове, недоизпипана кампания – всичко това е част от пилотската действителност в Cliffs of Dover. Дали защото се гони опасно близък краен срок, дали защото студиото не е разполагало с достатъчно ресурси или просто защото разработчиците не са проявили достатъчно усърдие, но геймплеят е белязан от такива неприятни несъответствия. В крайна сметка нито един от тези проблеми не е фатален, така че да пречи на самото изиграване на играта, но просто няма как да харесате подобно изпълнение.

От самото начало стават очевидни проблемите с графиката и оптимизацията на играта. При нормалните РС игри е естествено да очаквате висока производителност, когато машината ви отговаря или дори надминава зададените изисквания. Не и тук. Когато стартирате играта (защото не е изключено тя да крашне, опитвайки се да започнете своята летателна кариера), Cliffs of Dover изглежда крайно неоптимизирана, дори при повече от добра системна конфигурация. Дори при чисто небе и само един самолет във въздуха се забелязва непостоянен фреймрейт, като кадрите в секунда могат да паднат рязко във всеки един момент, което сериозно забавя играта. Не си и помисляйте, че Low Settings настройките ще ви спасят, тъй като очевидно се касае не за повреда във вашия телевизор (или в случая монитор), а за някакъв изначален проблем. Създателите на играта обещаваха грандиозни мултиплейър битки с повече от 100 участника, но по всяка вероятност такъв огромен брой самолети ще натежи толкова много, че ще откаже и най-големия ентусиаст.

… и падане от същата височина

Чисто визуално Cliffs of Dover също предизвиква смесени чувства. Пилотската кабина е пресъздадена страхотно, а моделите на самолетите са изпипани до последния детайл. От друга страна, експлозиите са неубедителни, околната среда е бледа и еднообразна, а в постройките липсват особени детайли. Разбира се, когато един боец пилотира изтребителя си в разгара на поредната въздушна схватка, подобни подробности сигурно му се струват маловажни. Но в 2011 г. няма как да не ги отбележим.

Ядрото на играта са двете кампании, по една за Кралските военновъздушни сили и за Луфтвафе. Проблемът е, че те с нищо не ви карат да съпреживеете случващото се в бурните години на Втората световна война. Изкуственият интелект често ви поставя в невъзможни ситуации, задачите, които трябва да изпълните не винаги са ясно определени, а на всичкото отгоре кампанията с RAF свърша по меко казано странен начин.

Il-2 Sturmovik: Cliffs of Dover спада към онези игри, които може да наречете с израза „диамант в боклука”. Тя е предназначена само за строго определен кръг геймъри, които съчетават страстта си към откритите въздушни пространства с любовта си към съвременната история. Ако не принадлежите към тях може би е най-добре изобщо да не посягате към играта, тъй като тя ще ви остави неприятно изненадани. Ако сте фенове на жанра, а и на поредицата (което е доста логично), то тогава се заредете със солидна доза търпение, която да ви пренесе над техническите проблеми, с които Cliffs of Dover е изпълнена. За щастие авторите на играта са наясно с бъговете и вече обявиха, че ще направят всичко възможно, за да ги изгладят с един или няколко пача. След известно време и след задължително закърпване Cliffs of Dover може наистина да се превърне в още по-стойностно заглавие, особено ако бъдат развити мултиплейъра и кустомизираното съдържание. Засега Il-2 Sturmovik: Cliffs of Dover трябва да се предлага единствено с етикета „Само за маниаци”.

Автор: Филип Станиславов

Прочетете още нещо