Dragon Age II

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 15 мар. 2011

Как се прави продължение на ролева игра, която бе перфектна в почти всяко едно отношение? За BioWare отговорът е очевиден – колкото по-опростено и лъскаво, толкова по-добре. Не ме разбирайте погрешно, Dragon Age II е страхотна. Но не може да стъпи и на малкия пръст по дълбочина на геймплея на първата част, което може да подразни някои от по-хардкор феновете на оригинала. Като мен самия…

Както може би знаете, централен герой в историята на втората част е приключенец на име Хоук. Оттук идват и някои от основните разлики спрямо оригинала – не можете да избирате с каква раса да играете. Кажете сбогом на origins историите за произхода на персонажа, които предлагаха по няколко часа различен геймплей в самото начало в зависимост от това дали сте избрали да играете като човек, джудже, елф или маг.

За щастие – все още можете да променяте външния вид на героя си и неговия пол, както и да избирате какъв клас да бъде той – воин, роуг или маг. От всички менюта на играта обаче лъха на конзоли, което със сигурност ще подразни по-придирчивите PC маниаци…

Има какво още да се иска и от самата история

Макар и поднесена по изключително интересен и оригинален начин – посредством разказ за подвизите на Хоук – в самото начало нямате никаква ясна крайна цел. Ако в Dragon Age: Origins над света бе надвиснала една огромна и на пръв поглед непреодолима заплаха – армиите на даркспоуна, ръководени от могъщ дракон, наричан Архидемона, то в двойката в първата една трета от играта вие сте най-обикновен приключенец, опитващ се да оцелее заедно със своето семейство. В първите мигове от Dragon Age II ще трябва да се измъкнете от армиите на даркспоуна, унищожаващи град Лотеринг (което се случва малко след смъртта на краля в Origins). Дотук добре.

Впоследствие обаче се озовавате в огромния град Къркуол, където историята се размива тотално между различни сюжетни линии и десетките второстепенни куестове. Ваша милост попада в центъра на все по-нарастваща вражда между маговете и тамплиерите, а за капак на всичко акостиралите в града куинари, ръководени от могъщия Аришок, нямат никакво намерение да си тръгват… И точно тогава, когато става най-интересно, играта свършва. Ако Dragon Age: Origins я изиграх за около 60 часа общ геймплей (а това не включва всички второстепенни куестове и допълнителните DLC-пакети), то през двойката може да пребягате за около 20-25 с малко повече упорство, което си е истинска срамота…

Дори прекрасната Флемет, която се появява с гръм и трясък в началото и в чийто образ се крие неподозиран потенциал, е претупана. Дори струва ми се – използвана като евтин рекламен трик в клипчетата на играта.

Едно нещо, с което двойката изпъква над всичко останало обаче, е

изключително зрелищната бойна система

Нашите герои се бият като истински спартанци и буквално разтърсват бойното поле с всяко свое действие. Въобще – визуално всичко е изпипано просто перфектно. За съжаление обаче трудността на играта дори е паднала (не че в Origins беше кой знае каква). На normal е болезнено лесна. Единствено босовете представляват по-голямо предизвикателство. Някои от тях напомнят за битки, извадени сякаш директно от инстанция или рейд в MMORPG. Да вземем за пример сражението с каменния голем в Дълбоките пътища. Тя включва няколко фази – стандартен tank and spank; момент, в който трябва да се скриете зад няколкото колони, за да не ви убие унищожителното му AoE, битка с адове и т.н.

Много от новите умения и специализации също са доста добре замислени. Сега всеки един от спътниците ви притежава свое собствено и уникално дърво със скилове, допълващо стандартните, което го отличава от всички останали. Например Андерс, който видяхме за първи път в Dragon Age Origins: Awakening, разполага с дървото Vengeance, благодарение на което може да подобри допълнително лечебните или разрушителните магии. Чаровната Изабела пък е Swashbuckler. Тук откриваме впечатляващи умения от типа на All Hands on Deck, благодарение на което осъществява Backstab (т.е. пробождащ удар в гърба, гарантиращ критични щети) на всеки противник в определен радиус. 

Начинът, по който водите разговори също е променен. Dragon Age II използва познатото ни от Mass Effect II кръгче с възможни отговори, което, каквото и да си говорим, е доста по-интуитивно от стандартните системи. Добра идея е и да предоставяте възможност на вашите спътници да се справят с конкретната ситуация.

Що се отнася до плячката

по незнайно какви причини от BioWare са решили, че не е необходимо да екипирате спътниците си с различни брони, каски, ръкавици и ботушки. Всеки един си разполага със собствена цялостна броня, която не се маха и може да се подобрява при изпълнението на определени куестове, след закупуването на ъпгрейд от магазините и т.н.

За мое огромно съжаление можете да кичите своите спътници само с пръстени, амулети, колани и оръжия. А това в никакъв случай не е особено вълнуващо. Поне панелът на Хоук е нормален – или поне такъв, какъвто бе в Dragon Age: Origins. Сиреч главният герой навлича всичко – както ризници, ботушки и ръкавици, така и различни джунджурийки.

Леко разочароващ е и фактът, че почти всички пещери и подземни местности, из които странствате, изглеждат по поразително еднакъв начин, което не говори добре за дизайнерския екип.

Към всичко това можем да прибавим и

изцяло променената занаятчийска система

Крафтинг уменията са премахнати (т.е. може да правите всичко, стига да имате съответните рецепти и материали). Ресурсите в света на Dragon Age II пък са неизчерпаеми. Достатъчно е да откриете тяхно находище из картата. Да речем, че за една колбичка за здраве ви трябва 1 Elfroot. Открийте едно негово находище и можете да си поръчате от своя дом колкото искате еликсири, стига да имате съответните пари.

Какво излиза в крайна сметка? На практика духовният наследник на Baldur’s Gate представлява орязана и посредствена версия на една велика игра. Сама по себе си – Dragon Age II е добра. Съпоставена с първата част обаче – това е една олекотена екшън-ролева игра, предназначена за по-масовата аудитория. Уви…

Автор: Владимир Тодоров

Прочетете още нещо