Darksiders

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 06 окт. 2010

„По-добре късно, отколкото никога” – това е една добра житейска максима и щеше да е хубаво, ако повечето разработчици на игри се придържаха към нея. Само като се замисля колко заглавия потънаха в прехода между една и друга платформа, чак ми става жал. За щастие момчетата от Vigil Games уважават традициите и ни поднасят своята Darksiders за PC – един без съмнение категоричен конзолен порт, който въпреки това позволява и на потребителите на мишката и клавиатурата да станат съпричастни към хитовата игра.

„Порт” все още е мръсна дума

Оригиналното екшън приключение Darksiders бе издадено от THQ за PS3 и XBOX360 още през пролетта на тази година. Имайки удоволствието да я играя на конзолата на Microsoft, категорично мога да кажа, че играта бе страхотна. Без да бъде супер оригинална или да предлага нова геймплей механика, тя ми достави огромно удоволствие и единствено поради независещи от мен причини не успях да я изиграя до самия й край.

Но (винаги има едно „но”, нали?) това сега е порт. И като всеки РС геймър съм длъжен да подхода с подозрение, примесено с притеснение. През годините сме видели прекалено много некадърни конзолни портове (Resdient Evil 4 е просто първият пример, който ми хрумва), така че няма как да приемем на доверие, че Darksiders за PC ще бъде точно толкова добра, колкото и за конзоли.

За неволите на един конник

В Darksiders поемате ролята на War, един от четиримата Конници на апокалипсиса. Типичен анти-герой, War е суров, мълчалив и предпочита да решава проблемите си, както и изобщо да общува с другите посредством огромния си меч и различните си умения. Професионална деформация, няма как.

Момчетата от Vigil са направили интересен ход, давайки ви още в самото начало на играта пълен контрол над War и целия му арсенал от убийствени умения. Така за около десет минути може да се чувствате като Лео ди Каприо на носа на „Титаник”. Естествено, после нещата приемат лош обрат, виновник за което е един демон на име Страга и историята на играта започва реалното си развитие. Тя е издържана в типичен комикс стил – War е предаден и несправедливо обвинен в това, че се е опитал да доведе Апокалипсиса, преди да е дошло времето му. За щастие вместо да бъде незабавно изличен от лицето на земята, War получава втори шанс. Лишен от всичките си способности, той трябва да открие кой стои зад Апокалипсиса, да го накаже и да възвърне доброто си име.

Историята в играта не е супер дълбока, а и колкото и да е симпатичен, War не е прекалено комплексен герой. За сметка на това атмосферата е много добра, а за озвучаването на героите са се погрижили доста добри актьори – Лиам О’Брайън (Lost Planet, Dragon Age: Origins), Марк Хамил (Люк от оригиналната трилогия “Междузвездни войни”),  Муун Блъдгууд (от “Терминатор: Спасение”). Това, заедно с отличния дизайн на света, правят играта интересна и жива, което е задължително условие, предвид нейната дължина.

Началото е приемливо

„За нас е важно РС аудиторията да получи същото изживяване, което имаха конзолните геймъри, затова не бързахме и бяхме съсредоточени върху пълното оптимизиране на играта. Ако не сте играли конзолната версия, Darkisders за PC е отличен вариант да опитате приключението!” смело ни уверява Травис Плейн от THQ. И до известна степен е прав.

На максималната резолюция 1920х1080 играта изглежда отлично и е запазила характерния си комикс вид от конзолната версия. Въпросният комикс вид пък идва от известния комикс дизайнер Джо Мадурейра, създател на Uncanny X-Men, The Ultimates и др. Околната среда в играта е реализирана много добре и различните места, които посещавате, изглеждат страхотно, макар вече пост-апокалиптичният елемент в игрите да започна сериозно да се изтърква.

Друг проблем, който обикновено характеризира конзолните портове, е управлението. Оригиналната Darksiders се управляваше отлично с геймпада, но пренасянето на толкова много функции на клавиатурата не е лека задача. Vigil Games са се справили задоволително, като само тук-там си личи, че интерфейсът и управлението не са напълно оптимизирани за РС.

За щастие мишката е напълно функционална в много моменти, но някои аспекти от управлението в менютата могат да бъдат реализирани само чрез клавиатурата. Това не е непременно лошо, защото сме виждали и много по-слаб контрол, но си личи, че можеше да бъде и по-добре. За щастие управлението на самия War е много по-плавно. Като във всеки екшън от трето лице използвате клавишите WASD за движение, а тези около тях служат за различни специални удари и умения. Заради своята мултифункционалност клавишът Alt ще ви стане добър приятел и колкото по-бързо овладеете използването му, толкова по-ефектно ще изглеждат вашите комбо удари.

Един особено проблематичен елемент са специалните умения, които War придобива и развива в хода на играта. За разлика от конзолната версия, където те се извикваха с D-pad-а, тук трябва да направите малко по-сложно упражнение, а именно да натиснете Caps lock, след което да изберете бутон с цифра, за да активирате съответното умение. Ако не притежавате сръчността и пръстите на Джими Хендрикс, това може да ви се стори доста трудно, особено когато сте ангажирани с много други действия. На другия полюс пък е използването на мишката за прицелване, например в една сцена от началото на играта, когато трябва да проведете петминутна летяща битка с разни демони и ангели.

Hack’n’Slash’n’Hack’n’Hack

По отношение на геймплея Darksiders не е оригинална игра. След появата на God of War и Devil May Cry цяла плеяда екшън-приключения от трето лице приеха техния стил и играта на Vigil не е изключение. Практически геймплеят се състои от три основни елемента – битки, платформър сцени и пъзели. Дотук нищо ново.

Това обаче не бива да се приема като недостатък. Това, което отличава Darkisders от въпросната плеяда игри е, че макар отделните елементи да не са супер иновативни, те са реализирани много добре. Битките са брутални, а комбо ударите вдигат адреналина. Платформър елементите са солидни и няма да се да се сблъскате със ситуация, където да проклинате пъкления дизайнерски замисъл. Пъзелите са на ниво, предизвикателни, но не и безсмислени. Ето това вече е друго.

Естествено най-голямата част от времето ви в Darksiders отива в сражения. След като War бива лишен от всичките си умения в началото, ще трябва да се научите да се справяте с по-прости средства. В течение на играта обаче постепенно ще имате възможност да попълните арсенала си с няколко страхотни оръжия – боен рог, чийто рев изпраща повечето противници на земята, алебарда, наподобяваща косата, с която обикновено сме свикнали да виждаме Смърт по картинките, кръстоска между шурикен и бумеранг, с който може да поваляте враговете от разстояние и да решавате различни пъзели, мощен пистолет и накрая Ruin, верният кон на War. Всяко от тези оръжия ви представя нови възможности за бой, а фактът, че не може да екипирате всички едновременно дори привнася тактически елемент. Когато напредвате в играта, а War възвръща мощта си буквално пред очите ви, няма как да не почувствате силата, която изпълва екрана. Върхът на сладоледа е демоничната форма, която Конника може да приеме. Когато съберете достатъчно Wrath, който се генерира от убитите противници, War може да се превърне в кървавочервен демон със страхотна сила. Готино, а?!

Забавление за дълго   

Друга силна черта на Darksiders е нейната комплексност. Напредвайки в играта, бързо ще се убедите колко разнообразно може да бъде това приключение. Ще придобивате нови умения, ще търгувате различни предмети, ще откривате различни артефакти и какво ли още не. Darksiders определено има дълбочина и е доста вероятно да стигнете края на играта, без да сте открили и половината от нещата, които тя предлага. Проблемът е, че при такава дължина – поне 13-14 часа сериозна игра – не всеки би имал нервите и желанието да започне всичко отначало, само за да събере някои предмети и умения, които е пропуснал. Затова приемете съвета ми и се наслаждавайте на всеки миг от Darksiders още при първото изиграване.

Трябва да има и критика

След толкова много положителни думи може би изглежда, че Darksiders е (почти) перфектната игра. За съжаление това не е така. Има няколко отчетливи елемента, които търпят критика и при все, че не развалят общото удоволствие, задължително трябва да бъдат изтъкнати.

На първо място играта страда от един основен недостатък за доста заглавия – лоша система за сейвове. Най-напред при все че на теория може да се запишете където искате, системата ви връща на последния чекпойнт. А въпросните чекпойнтове не са разположени по най-удобния за играчите начин.

Освен това битките с босове понякога могат да ви изкарат от нерви. Особен пример поне за мен е още първото по-сериозно препятствие – Тиамат. Кралицата на прилепите е един от най-трудните и фрустриращи босове, които може да срещнете в игра, а фактът, че я виждате толкова рано в историята е способен направо да ви откаже. Лично аз имах сериозни затруднения с минаването на тази гад и от личен опит знам, че не съм единственият. В YouTube например може да откриете десетки видео клипове за това как точно да убиете гнусния прилеп.

И накрая пъзелите. Както казах, те не са безсмислени, но това не ги прави по-приятни. Лично аз не си падам по пъзели, макар че ги приемам като „необходимото зло” на всяко екшън приключение. Тук ще срещнете доста ситуации, при които ще правите традиционното – тичане напред-назад, местене на платформи, въртене на клапи , както и любимите на дизайнерите запалителни бомби. Повечето места се минават относително бързо, но дори и шепата сцени, където пъзел елементът е доведен до крайност, могат да ви подразнят сериозно.

Оригиналната Darkisders беше страхотна игра и за щастие нейната позакъсняла РС версия оправдава надеждите. Да, тя е откровен порт, но той се котира относително високо в класацията на портовете и няма да ви накара да съжалявате, че не си поръчахте ХВОХ360 за последния рожден ден. Приключението на Vigil Games e изключително дълбоко и при все, че историята е линейна, разнообразието от оръжия, умения и артефакти ви гарантира задължителното разнообразие за толкова дълга игра. Въпреки дребните недостатъци, които правят играта ненужно трудна на моменти, Darksiders за РС е задължителен избор за всеки екшън фен.

Автор: Иво Цеков

Прочетете още нещо