Shank

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 05 сеп. 2010

O-ooуукеййй… Нов ден, ново Xbox Live заглавие. Предполагам, би трябвало пак да съм адски надъхан, да пръскам въодушевени плюнки за новата ера на „независимите” игри, за връщането на „доброто старо време” и прочее. Но не съм. Никак даже. Току-що врътнах Shank за около три часа и половина, разделяйки се с 25 кинта, и всичко, което се върти в главата ми, е едно голямо ЗАЩО.

Защо, мамка му?

Играта на Klei (???) e класически, 100% предвидим, 2D екшън платформър, затънал до ушите в кръв, карантия и напълно необосновано полуидиотско насилие. (Вече чувам как сърдити на целия свят пубери потриват доволно потни ръчички – „Ха! Жестоко-ооо!”) Играта била такава, сякаш я е правил Тарантино. Сериозно? Не наистина – сериозно?! Може би все пак трябва да гледате и още нещо освен „Grindhouse. Както и да е, дай да не прескачаме границата. Та за „играта” Shank.

Дори няма да си правя труда да споменавам за историята

Но пък ще уточня, че „почитателите” на Тарантино би трябвало да отворят речника на страницата, в която се обяснява думичката „ирония”. После да се върнат на тази статия и да прочетат, че създателите на Shank НЕ владеят изкуството на иронията. Или както беше във вица с оня дето викал „менструация” ( докато всички скандирали „демокрация”)  – майката му е кръв да се лее. Та така си е – в Shank кръвта се лее като евтин кетчуп. Режат се глави, късат се ръце… предполагам схващате картинката. Нека сега да изчакаме новата вълна от „Жестоко-ооо!” да утихне, та да можем да си чуем приказката. Момент… Така-аа. Нека дръпна една къса, но категорична линия.

Не съм против насилието по принцип

Дайте да правим игри само пчелички и цветенца, един вид. Виж, против насилието заради самото насилие определено съм. За да правиш такива игри трябва да си или психопат, или просто да искаш да те забележат по лесния начин. Именно неща като Shank изкарват лошо име на гейминга по принцип. Но дори за това не ми е думата. Проблемът е, че зад цялото това кръвопролитие стои геймплей, плитък като локва мръсна вода. Виждал съм не една и две телефонски игри отпреди пет години, в които имаше по-интересни неща за правене. Имало различни оръжия, лека и тежка атака, гранати, блок… Брей! Нека ви кажа нещо – всички атаки в Shank се различават единствено по разстоянието, от което нанасяш поражението. Или с други думи,

в играта има два вида атаки – близки и от разстояние

Което не пречи  усещането и от двете да е абсолютно неразличимо. Игрална стратегия ли? А, нема такава. Просто си помпаш кротко бутоните и чакаш нивото да свърши. Лелее, как щях да се изложа! Ми да, щях да забравя за босовете! О-о, щом в една игра има босове, значи работата е дебела. Истинска игра, един вид. Мислите ли?! За мен босовете в Shank бяха само още помпане, но тоя път – на ограничено пространство. Обаче играта има и ко-оп мултиплейър, продължават да упорстват феновете. Е, сега вече се изложих. О, да, има такова нещо. Същото безсмислено занимание, но тоя път… за двама души! Офлайн. Само. Ехаа, купон ви казвам! И за да зачекна болната тема

25 кинта за три часа и малко „забавление”??

Е това ако не са добре похарчени пари, здраве му кажи! Добре, наречете ме глупак, но аз лично предпочитам да гледам за тия пари два наистина яки филма, с долби съраунд, пуканки и кола и да се прибера доволен от живота. Но това съм аз, вие… ваша си работа. („Жестоко-ооо!”)

Автор: Ивелин Г. Иванов

Прочетете още нещо