Crackdown 2

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 22 авг. 2010

Когато се появи в началото на 2007, първият Crackdown изненада доста хора. Всички си мислеха, че Microsoft просто се опитват да пробутат играта по най-евтиния възможен начин – като пъхнат в кутията й един „пропуск”  за мултиплейър бетата на Halo 3.

Realtime Worlds обаче хвърлиха една от най-приятните „бомби” на годината

Отворен свят във формата на измислен мегаполис, кръстен Пасифик Сити, раздиран от непрестанните войни между престъпни  групировки и загадъчна агенция, наречана просто… Агенцията. Нейните „оперативни работници”, макар и простосмъртни, притежаваха свръхчовешки възможности благодарение на био-механичните си ъпгрейди. С други думи – тези дами и господа можеха да скачат на десетки метри височина, да замерват закононарушителите с паркирани автомобили, да удрят и ритат като добрия стар Хълк, да карат футуристични возила на ръба на безумието и като цяло да го дават по-суперменски дори от членовете на Лигата на справедливостта. Не и от самото начало, разбира се. За да достигнете тези завидни висоти в боравенето с престъпни елементи, трябваше постепенно да откриете всяка „agility orb”, закътана на всевъзможни места по улиците и покривите на Пасифик Сити. Самият град беше разделен на няколко зони, всяка контролирана от определена банда. Шефовете на бандите играеха ролята на босове и даваха на своите подчинени определени уникални умения. Crackdown предлагаше и

други интересни (макар и не чак толкова многобройни) хрумвания

Като това, например – ако успеете да неутрализирате доставчика на оръжие на някоя от бандите, това значително намаляваше главоболията ви, тъй като момчетата просто излизаха срещу вас доста по-слабо въоръжени. И естествено, все в духа на тъй модерния напоследък „сендбокс експириънс”, само от играещия зависеше в каква точно последователност ще изиграе отделните мисии, като това дори се отразяваше (като че ли) на един или друг елемент в играта. Вероятно вече сте започнали да долавяте защо мнозина очакваха с нетърпение второто издание на Crackdown. Този път нещата бяха оставени в ръцете на

новобранците от Ruffian Games

студио, създадено от двама бивши служители на Realtime Worlds. Добре дошли обратно в Пасифик Сити, няколко години напред в бъдещето. И вярвате или не – положението значително се влошило. Колко? Ами толкова, че градът да е заприличал на своята Fallout 3 версия. От една страна, Ruffian са свършили прилична работа в опита си да ни покажат една почти пост-апокалиптична версия на Пасифик Сити. От друга –

това е все същият, до болка познат град

Същите улици, същите сгради и небостъргачи, но този път просто умело състарени и/или полуразрушени. Ако бяхме чак такива фенове на лъскавата версия, всичко това вероятно щеше да ни хареса. Но Пасифик Сити не е нито Ню Йорк, нито Лондон или пък Париж та да ни е чак толкова интересно как би изглеждал на ръба на пълното разрушение. Нищо, за сметка на това пък

почти липсващата история

от първото издание този път е допълнително орязана. Така де, на кого му трябва история? Просто търчиш и скачаш като изоглавен и стреляш по всичко мърдащо. Всичко това кара света на Crackdown 2 да изглежда толкова органичен и убедителен, колкото и някое гигантско игрище за пейнтбол. Да не би това да е страничен ефект от цялата сендбокс философия на играта? Да бе! Интересно как тогава нещата в Red Dead Redemption, да речем, стоят съвсем другояче. Я да видим сега, може ли да стане още по-постно… Ами може разбира се! За какво са ни „цели” пет-шест банди, дай да ги направим всичко на всичко… две!

Tака никоя няма да се обърка

Едната от престъпните фракции ще наречем The Cell и в нея ще мобилизираме терористите с анархистични убеждения, които да владеят Пасифик Сити през деня. Защо само през деня ли? Защото ноща ще принадлежи на подобните на зомбита жертви на футуристичен вирус. Тези симпатяги ще кръстим уместно The Freaks и ще ги направим почти безпомощни през деня, тъй като слънчевата светлина им понася точно колкото и на граф Дракула. За да им видим сметката, ще трябва да активираме един куп утра-виолетови „фара”, охранявани,  кой знае защо, от гореспоменатите терористи от The Cell. Речено, сторено! О, да, щях да забравя. Дайте да направим

нов тип “agility orbs”

които ще бягат от играещия. Супер забавно… за около петнайсетина минути. Оттам нататък се пригответе да се сблъскате с всеки от сравнително малкото, но затова пък доста дразнещи недостатъци на първата игра. Като например – доста нескопосаната игрална камера.  Вярно, мултиплейърът на Crackdown 2 донякъде притъпява болката. Още повече, че кооперативният режим вече позволява да играете с още до трима свои приятели. За съжаление това трудно може да мине за добро основание (при условие, че е едва ли не единственото) човек да си купи тази игра.

Автор: Ивелин Г. Иванов

Прочетете още нещо