Metro 2033

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 20 мар. 2010

Още преди излизането си Metro 2033 почти неволно привлече множество сравнения с друга подобна игра, поредицата S.T.A.L.K.E.R. На пръв поглед действително има някои прилики: и двете заглавия са украински (при това хора от екипа на първия S.T.A.L.K.E.R. са основатели на 4A Games), представляват шутър в постапокалиптична атмосфера и имат нечовешки хардуерни изисквания. И това е. Оттук насетне Metro 2033 поема по свой собствен път, начертан от руския писател Дмитрий Глуховски в неговия суперуспешен едноименен роман.

В началото бе писаното слово

Създаването на игра по книга е относително по-рядко явление, отколкото до болка коментираната тема за игрите по филми. Ако се съди по качествата на Metro 2033, студията трябва по-смело да се заемат с такива предизвикателства, защото потенциалът в такива игри наистина е голям.

Историята ни пренася в 2033 г., когато руската столица е в развалини в резултат на ядрен апокалипсис. Малцината оцелели са намерили убежище в безкрайните тунели на московското метро, където се опитват да запазят своето общество. Светът на Metro 2033 е разделен на различни станции, обитавани от отделни фракции със своите особености. В една от тях започва и приключението на главния герой Всъщност най-хубавото е, че романът и играта не са свързани до степен, която да не позволява да вникнете във виртуалното приключение, ако преди това не сте чели книгата. Ако играта ви хареса, просто потърсете романа след това и така ще получите още по-пълна представа за случващото си.

Следваща спирка: неизвестна

В играта поемате контрола над Артьом, младеж, който е роден съвсем малко преди ядрения апокалипсис, но е прекарал целия си съзнателен живот в подземията. Воден от жажда за приключения и следвайки дадено от него обещание, Артьом напуска относителния уют на своята станция, за да се впусне в опасно пътуване из катакомбите.

По пътя си той среща най-различни персонажи, всеки със собствена история и подбуди, които му помагат да достигне целта си. Враговете обаче са не по-малко интересни. Необитаваните подземия са дом на най-различни мутанти, а наоколо бродят и по-страшни чудовища. Освен това обаче периодично ще се натъквате на още по-необичайни явления, като призраците на хора, загинали в метрото, които са осъдени да бродят на едно и също място. Говорейки за това, което ви чака из нивата, трябва да споменем още една разлика със S.T.A.L.K.E.R. – тук те са почти линейни, за разлика от отворения свят на играта на GSC Game World. Възможно е да се отклоните за малко, влизайки в страничен тунел или изследвайки някоя шахта, но освен някой ценен предмет, няма какво друго да откриете там.

Криза на идентичността? 

В основата си Metro 2033 е шутър от първо лице и по това не може да има спор. Играта използва популярна шутър механика като петна кръв по екрана при влошено здраве, приклякане и усъвършенстване на арсенала от оръжия, а престрелките са преобладаващия начин за справяне с враговете. Хубавото обаче е, че в 4A Games успешно са се опитали да вмъкнат най-различни елементи от други жанрове, които обогатяват геймплея. Отново за разлика от S.T.A.L.K.E.R. обаче, тук ролевият елемент е съвсем слабо застъпен.

Най-напред, потискащата атмосфера на подземията, а и на скования в лед град, когато излезете на повърхността, чудовищата и ограничените ресурси навяват впечатления за сървайвъл хорър. Играта не може да ви стресне по начин, по който правят това някои други заглавия, но пък ударението е поставено върху оскъдните ресурси и тяхното набавяне и използване. Валутата в постапокалиптичния свят е не друго, а патрони, които датират отпреди ядрения взрив. Те са толкова ценни и редки, че се използват за разменна монета в различните станции, които може да посетите. Срещу тях може постоянно да подобрявате оръжията си, като по този начин се сдобиете с оптически мерник на автомата или автоматична помпа.

Не по-малко необходими са филтрите за противогази, които използвате при излизането на повърхността или при преминаване през обгазени тунели. Когато пък сложите противогаза, не забравяйте да поглеждате и към часовника на ръката си, който отмерва оставащото време, през което филтърът е годен за използване. Навигацията в мрачните тунели не би била същата без използването на вездесъщото фенерче. За да ви послужи в напрегнат момент обаче, трябва да го зареждате чрез портативен генератор всеки път, когато се намирате до постоянен източник на светлина.

Без да го обявява никъде, играта използва и известен стелт елемент в геймплея. Поне няколко пъти може да попаднете в ситуация, в която продължаването напред би трябвало да стане само през една дузина трупове. Такива моменти обаче могат да бъдат изиграни и с предпазлива игра, която залага на промъкването в сенките и следенето на движенията на врага. За разлика от Cryostasis: Sleep of Reason, където светлината бе източник на живот, тук трябва да се стремите към изгасването на всяка една лампа около вас, съвсем като при стелт игрите. В такива случаи заглушителите на оръжията са безценни, а задължително трябва да се допитвате и до индикатора на китката ви, който показва доколко добре сте скрити за враговете. 

Апокалипсис в ярки краски

Както вече стана дума, презентацията на играта е безспорно сред нейните силни страни. В графично отношение Metro 2033 изглежда особено впечатляващо, като внимание е отделено и на най-дребните детайли и ефекти. „Виновник” в случая е енджина 4A, който пресъздава блестящо атмосферата, стега да имате необходимия хардуер, за да му се насладите. Изискването за „колкото може повече RAM”, посочено в играта, е красноречиво. Metro 2033 поддържа новия DirectX 11, но той е използван само при лицата на героите; останалата част от средата се изобразява с помощта на DX10 или 9. Любопитно е, че около 4A енджина вече възникна и полемика, що се отнася до неговата оригиналност. Авторите на играта закономерно твърдят, че той е тяхно собствено творение, докато от GSC Game World пък настояват, че има сериозни заемки от техния X-Ray енджин. По този въпрос не можем да се изкажем, но с тежката си за добро или зло графика Metro 2033 напомня на игри като Cryostasis: Sleep of Reason, White Gold: Trouble in Paradise и поредицата S.T.A.L.K.E.R.

Автентичността на живота през 2033 г. се среща на всяка крачка в играта. На оживените метростанции например може да чуете най-различни диалози и да се заслушате в историите, които те разказват. Това е двояко, защото макар че създава атмосфера, понякога действа разсейващо, защото пречи да чуете важната реч или просто да се съсредоточите. Тъмните тунели обаче са съвсем друга история – в тях може да се натъкнете на трупове на хора, да станете свидетели на странни паранормални ефекти или просто да се заслушате в далечния рев на някое чудовище. Metro 2033 не е хорър игра в същинския смисъл на думата, но някои моменти в нея са доста близо до жанра.

В заключение отново трябва да изтъкнем, че своеобразният експеримент за гейм адаптация по съвременен роман се е получил почти напълно. Metro 2033 съчетава динамичен геймплей, интересна история и страхотна атмосфера, които са в състояние да запленят всеки геймър. Играта няма мултиплейър, но ако обещанията за DLC пакет и филм се материализират скоро, Metro 2033 може да бъде една от най-добрите игри на тази година.

Автор: Иво Цеков

Прочетете още нещо