Eufloria

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 11 февр. 2010

Да, трудна задача ми бе поставена да рецензирам Eufloria. Първо, защото такава бира не бях пил, и второ – защото трябва да пиша за нещо, което няма сюжет, нито визуални предимства, а просто един опростен геймплей, съчетан с приятна музика. Играта е устроена много просто – механика, в основата на която лежи технологията за генерация на обекти плюс лесна и дори примитивна графика. Удивително е колко естествено и изразително играта симулира динамически развиващия се живот. С издигащите се към небето дървета, ятата птици и рояците от насекоми нито за миг няма да ви напусне усещането, че на монитора се намира нещо, което е наистина живо.

С млечните си тонове и многобройните разноцветни листенца на играта щеше да и отива всякакво заглавие с флорални елементи в него – например Blueberry Garden. И ако си спомним, ранната Eufloria беше с друго име – Dyson, кръстена в чест на американския физик, откривател на квантоватата електродинамика. Съвременните космически изследвания предполагат употребата на мощни космически кораби. В орбитите на далечни планети учените пускат т.нар. космически зародиши – сидлинги. Сигурно сте чували

теорията за панспермията

Според нея животът се увеличава чрез попадане на нови девствени планети на зародиши от съществуващ генетичен материал. Така той никога не се губи заради смъртта на слънчевите планети. Именно това правят и учените сега – осеменяват непознати планети. Такава е и вашата задача в играта.

Като колонизирате астероидите, ще трябва да пускате на повърхността им крилати единици. Те ще врастват в почвата и ще дават началото на своеобразно дърво, на което с времето ще се образуват още по-чудновати същества. Геймплеят функционира на три нива – на микрониво – садим и отглеждаме дърветата, в промеждутъчното състояние се занимаваме с производство на юнити, а на макро ниво – събираме единиците на рояци и атакувате врага.

Играта е така направена, че може да променяте мащабите с размах – от галактическа визия до молекулярна. Управлението е юзър френдли – само със скрола на мишката и бутоните. В самия процес на играта сидлингите узряват на клоните на дърветата, първоначално пъпката е затворена, но бавно се отваря и накрая може да се откъсне от дървото. Тя обаче не изгнива на земята, а дава началото на нов живот. Това е юнитът, който има капацитети като големина, сила на удара, здраве и т.н., а от размаха на крилата му зависи и скоростта на полета му. Роякът е третата форма на геймплея. Той е

истинската колонизираща мощ

с която разполагате и него ще пращате из астероидите, за да не загине животът никога.

Трябва да се признае, че това е една странна игра. Стилово е трудно да се определи прилика с друго заглавие. Може би единствено някакви, макар и далечни сходства, има с The Void. Определено това няма да се понрави на хадкор геймърите още повече, че средствата за управление са ограничени. Не можем да даваме команди на определени юнити, дори не можем да им кажем да летят на пустите участъци от картата. Всичко, на което е способен управляващият, е да показва на сидлингите астероид, който е ненаселен, и да засажда на него дървета. Прехвърлянето на обекти става само с движение от едно конкретно небесно тяло до друго. Балансът се възстановява с това, че има различни видове плодоносни единици.

Някои от тях израстват силни, но бавни, други – бързи, но слаби, а има и такива, които са слаби и бавни и те просто не стават за нищо. Силните обаче са голяма напаст. Задържат се на астероидите, на които се раждат слабаци, и им нанасят съкрушим удар. Явно разработчиците ни загатват за нещо като евгеника. Ако играта беше с животни или пък с хора, всичко това щеше да прилича на натурален фашизъм. Сега обаче просто играем едно заглавие с акцент върху природата и постигането на хармоничен баланс в нея, цикличността и естествения кръговрат на живота.

Музиката и звуковото оформление са приятни за ухото, но пък това е игра, която можете да си разцъквате на служебния компютър докато чакате да стане пет часа и на тихо. Това, с което Eufloria може да ви спечели, е лесното усвояване и оригиналността, но вероятно ще ви разочарова липсата на класен сюжет.

Автор: Свилен Енев

Прочетете още нещо