Mystery Case Files: Dire Grove

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 20 дек. 2009

Новата игра от Mystery Case поредицата – Dire Grove – от самото начало поразително ми напомня на The Blair Witch Project. Студ сковава гориста местност, в която са разпилени (неуязвими за снега?!) видео касети с притеснителни записи с документален характер на изчезнала група млади студенти. Основната разлика между двете е, че тук отсъства запомнящата се сцена с носа на Хедър (за жалост) и че атмосферата в Dire Grove е невероятно пресъздадена и наистина е въздействаща.

Имало едно време…

От съдържанието на записите в този случай разбирате, че американката Алисън Стърлинг е дошла в Dire Grove заедно с трима приятели, за да си търси белята. И докато групата младежи трябва да се справя със ситуацията “внимавай какво си пожелаваш”, героят ни идва горе-долу, за да отчете дейност и да разгледа невероятно красивата местност (определено перфектно визуализирана).

Вие сте детективът „след дъжд качулка”, с нетипично лежерен подход, който, откривайки вкочанено тяло на пътя, което отваря жадно очи и започва да бълва поток от думи, просто лекичко, ама много тактично го прескача, за да не го притесни случайно. Не ме разбирайте погрешно, играта дори ми хареса много, просто това беше странно решение, да не кажа голяма недомислица. Пъзелите преди всичко – студенти, мрете…

Алисън между другото е дошла да пише защита върху тезата си, че легендата за мястото е истина (извод – студенти, не се натягайте, преписвайте си кротко тезите от нета и да ви е леко на душата). Изненада – легендата наистина се оказва факт. Базирана върху келтските митове, местната фолклорна приказка разказва за четирима души, които искат да се видят с близките, които са загубили. Затова извършват ритуал, с който отварят портал между двата свята. Трудното идва, когато решават да го затворят. Тогава се налага да принесат в жертва млада красавица, която изпращат от другата страна. Сега тя се завръща, за да завлече живите при себе си и да утоли гнева си. Днес тя е банши.

Hidden Objects

Признавам си – не бях играла такъв тип игра и в първия момент си казах „Брей, че арна новост”. Пъзелите със скрити обекти ми допаднаха. Това представлява един екран отрупан с  камара най-различни предмети и списък с група от тях, които търсите в безпорядъка. С напредване на играта и те се усложняват, като към края трябва да гледате дали споменатият предмет не е използван за фон, не е в много блед и неутрален цвят, не е миниатюрен или не е зад друг предмет, показвайки свенливо едно издайническо пикселче. Ако пък грешите много пъти и посочвате предмети наслука, екранът ви „замръзва” и сте с вързани ръце за известно време, докато ви изтече „наказанието”. Оказа се обаче, че всичко това не е новост и…  няма Дядо Коледа :-(. Освен това се оказа, че след достатъчно време игра това писва (още ми пищи) и човек не може да напредне в играта, защото трябва да се взира до побъркване в тези камари предмети. Първите пъти беше забавно, но всяко търпение си има граници. 😛 Също така излезе, че това бил специфичен жанр – „lite adventure” (на баба ми хвърчилото), а не изплуващото на устните ми “куест”. За този жанр това е нормалният тип игра, той е по-непретенциозен по-“casual” и не цели да е свръх сложен и структуриран като куеста. В този тип игра се очаквало да има hidden objects в повече.

Пъзели

Другите пъзели в играта също са уникални и с тях не е прекалено. Има много оригинални, както и по-стандартни. От познатите мини-игри като разместване на плочки с няколко липсващи, до по-оригинални като пъзела с азбуката. Много ми хареса и една от по-началните загадки, където трябва да се подредят група предмети като стрелки, така че да се запълнят всички възможни посоки, в които да сочат. Ако в даден момент пък някой пъзел ви е в повече има и бутон skip, който директно ви показва решеният пъзел и всичко приключва.  За улеснение е включена и hint система, която е достъпна след опредлен период от време след едно използване. Т.е. трябва да се запълни броячът, който отмерва дали в даден момент имате право на подсказка. Това е особено полезно, когато играете hidden object фрагремнтите и просто не виждате дадена джунджурия в множеството. За още по-голямо улеснение имате и журнал, в който следите подробно описанията на пишман детектива (съжалявам, но въпреки добрата игра, не мога да му простя отношението към студентите и още съм в лек потрес :-P).

Детективът ни понакога има и неуместни коментари, сред които любим ми е „How dare you?!”, когато опитате да изпозлвате предмет на неподходящо място. Чак се изкушавате да го направите пак, за да демонстрирате как точно смеете…

При стандартните задачи, където използвате инвентара си пък има лека недомислица, която в даден момент е дразнеща. Като цяло всичко е логично и интересно, но ако разполагате с три чука и трябва да счупите една брава, може да се окаже, че ви е нужен четвърти, който е скрит в камара hidden objects. Това е дребнаво и излишно, и съм сигруна, че кой да е от другите три би свършил работата…

Collector’s Edition

И ако всички подсказки в играта не са достатъчни има и Collector’s Edition вариант, който ви дава достъп до вграден strategy guide, който стъпка по стъпка ви дава решение на всичко в играта (без hidden object пъзелите, но там си има hint система).

Друго, което се предлага в това издание, е вградената игра morphing objects за наблюдателност, в която дадени предмети сменят облика си и трябва да ги забележите, те са наслуки пръснати в цялото приключение. Ако ги откриете, отключвате бонуси.

Тук имате достъп до behind the scene материали, скици и artwork.
Играта като цяло е доста кратка. Можете да я врътнете за по-малко от ден. За сметка на това е приятна, непретенциозна като жанр, но много добре пипната визуално. Има много готини и оригинални пъзели, интересна история и тук-там някои малки пропуски, които аз предпочитам да приемам от забавната страна и не бих се вторачила в тях като причина да не ви я препоръчам. Напротив. Този нов жанр “lite adventure” буди лека усмивка на устните ми и все пак ми беше симпатичен и ми допадна. Препоръчвам ви го с две ръце, ако сте готови да се отпуснете и да поиграете без много критичен поглед към заглавието.

Автор: Лили Стоилова

Прочетете още нещо