Torchlight

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 03 ное. 2009

Ако ви бях казал, че най-после държите в ръцете си новото Diablo, сигурно мнозина щяха да вреснат, че Blizzard никога няма да направят толкова слаба игра, че това е просто един клонинг на великата ролева игра от далечното минало, която не слиза от класациите и т.н., и т.н. Но успокойте се, разработчик на Torchlight са Runic Games, които не претендират да конкурират Blizzard със създаването на новото си заглавие, но се получава друго. Хората просто харесват играта и аз, макар че като геймжурналист трябва да съм критичен, някак ще поизсмуча няколко минуси в името на професията. Защото и на мен, както и на много хора, играта просто ни харесва. Разбира се, това не е първата джитка, вдъхновена от Diablo. Трябва да се споменат и

заглавия като Mythos и естествено – Fate

която е най-близка в графично и геймплейно отношение до Torchlight. Но настоящата геймка е достатъчно самостоятелна и добре замислена и изпълнена, за да получи заслужено ревю. Нека да видим защо…

За натрапчивото усещане, че играете Diablo в един осъвременен вариант, огромна вина има и един специален човек – Matt Uelmen, който, след като озвучи пет култови игри на Blizzard, в това число и самата Diablo, сега се включва към екипа на Runic Games. Познатите меланхолични и тъжни мелодии, напомнящи за атмосферата на далечен град в причудлив сън в отвъдното, се носят от колонките и в Torchlight. Първоначално музиката може да изглежда като дразнещ контраст с ярките и живописни цветове на героите и околната среда, но когато в крайна сметка се спуснете в мрачните подземия, нещата си идват на мястото. Другият основен „виновник“ за усещането за дежа-ву по отношение на Diablo е Travis Baldree – дизайнер на Fate, който заедно с Max Schaefer и Erich Schaefer, съдизайнери на Diablo и Diablo II и приобщени експерти към екипа, разработващ Mythos, участват в създаването и на настоящото заглавие.

Нека сега се съсредоточим върху геймплея! Действието се развива в измисления град Torchlight и в близките до него пещери и подземия, където ще можете

да се биете с орди чудовища и да събирате най-различни артефакти

оръжия, амулети и облекла. Както във всяко себеуважаващо се RPG, имате инвентар на героя, където можете да му поставяте шлемове или шапки, мечове или – забележете – револвери, щитове или брадви, държани с две ръце, брони или яки кожени кожухчета, вълшебни сандали или бронирани ботуши и още много варианти за визията и амунициите на вашия човек. Ако пък особено силно си харесате някоя цялостна бойна екипировка, можете да си я съхраните като създадете втора, която да обогатявате според придобивките си, и да ги редувате в зависимост от ситуацията.

Контролирате герой, избран от три възможни класа – разрушител, алхимик и покорител, с който ще можете да странствате из много подземия и пещери и да събирате плячка от убитите изчадия, която е невероятно разнообразна – оборудване, злато, артефакти, амулети, оръжия, брони, заклинания, магии, отвари и дори… риби. Да, в играта ще срещнете поточета, в които се лови шаран с помощта на въдица, която героят ви си носи. Ще ловите рибки, които са много повече от златни – всяка от тях има различни способности, като да се превърне в определен вид войска по ваше желание например.

Класовете също имат своите плюсове и минуси. Разрушителят (воин) е огромен, мощен боец, който владее ръкопашния бой, но пък и може да се обръща към духовете на предците-воини; алхимикът е магьосник, който владее силата на духа и магията, но и може да призовава импове и механизирани същества в своя полза, а покорителят (стрелец) е елитен гард, който може да бъде изпращан на мисия под прикритие, а и владее добре боравенето с пушки, пистолети и други огнестрелни оръжия. Играчът сам усъвършенства класа на героя си, като му поставя точки върху избрани показатели след вдигане на ниво. Фокусът в играта е търсенето на

загадъчна руда, която се добива в мини, разположени дълбоко под земята

а нейната функция е да дари хората с особена магическа сила. Това вещество може да омае и манипулира всеки, който го е доближил.   

Разбира се, вашият град е ядрото, центърът, към който винаги ще се връщате, за да си починете, купите или продадете своите вещи, както и да общувате с други персонажи, като много от тях ще ви задават различни куестове. Например: „Намери човека с големите очи и му открадни меча, защото само той може да порази вълка, който влиза всяка нощ в двора ми, а аз ще ти дам купища злато“. Такива инфантилни задачки много напомнят на куестовете от една друга, доста сходна като геймплей игра – King’s Bounty. Но освен да ви разсмеят, те са и сериозна част от вашето приключение и не бива да ги подценявате.

В подземията се биеш с босове. За целта трябва да си изработиш тактика – а именно да имаш показатели, съобразени с класа на героя си. Всеки бос е уникален. Може би можеше босовете да са по-едри, по жилави и по-интелигентни. Докато ги биеш, виждаш линията на живота им, но това че тя намалява доста бавно, все пак не успява да те паникьоса. Друго щеше да е ако те биха победили не просто с меч, а и с интелекта на играча…  

Но аз всъщност бях очарован от играта и първото, което ме грабна, както – убеден съм – и колегата Пеню Дачев, с когото сме горди стопани на куче и който също я играе със задоволство, е

поставеният до вашия герой домашен любимец

който може да бъде псе или пък котка, на които даже можете да дадете дори лично име. Животинката ви следва навсякъде из вашето приключение и си има линия на живота или ниво на кръвта най-популярно казано – която намалява в битка и ако падне до нула, то любимецът ви ще умре. Но това рядко се случва, още повече, че самите вие можете да изберете какво да е неговото поведение – да е агресивно, да е дефанзивно или да е съпътстващо. 

Сред най-добрите новини за Torchlight е, че се продава през Steam за едва 27 лв., както и че издателят ни обещава скоро да разполагаме с редактор на нива. Впрочем това е първата игра, която играя с netbook settings във видео опциите, което ще рече, че директно се настройва за видео картите на по-слабите нетбуци и лаптопи. Това е много голям плюс, тъй като играта ще стане достъпна за много хора, които не са геймъри по душа, но пък обичат от време на време да поиграят на нещо от преносимия си служебен или домашен компютър. Настина е приятно да поджиткаш игра от 2009-та с 1 GB RAM и видео Intel GMA 950, без да губиш ефективността и насладата от нея. Приятно е и че резолюцията не повлиява на Torchlight – а тя си работи по същия начин, независимо и от другите стартирани процеси в Windows. По отношение на графиката – разработчиците са избрали един премерен и добър графичен стил. Нито е съвсем модерен, нито е ретро. Аз дори предпочитам да е по-ретро, но сигурно на други ще се стори недостатъчно съвременен. Играта допада обаче и на двете страни, което означава, че графиката не случайно е такава – отново успешен маркетингов ход.

Сред големите според мен минуси е фактът, че макар играта да е 3D,

360-градусово завъртане на камерата е невъзможно

Проблемът е, че всъщност никакво завъртане на камерата не e възможно. Това не само че ме озадачи, но дори и ме подразни. Друг минус е мястото на инвентара. За разлика от други игри от жанра, сега имате прозорче, където съдържате както брадва, държаща се с две ръце, така и малко камъче, интегриращо се в дадено оръжие. Големината и функцията на плячкосаните предмети не повлиява техния обем и това изглежда несправедливо и небалансирано, но пък този аспект на играта се компенсира от възможността да трупате артефактите в оборудването на домашния любимец, който освен това, може да бъде изпратен до града, за да изтъргува завоюваното, без да се налага да ходите самите вие на крака, като търсите най-близкия портал или хабите свитъци за пътуване до приятелското селище. Ако обаче разработчиците искаха да направят от това шедьовър, можеше да предвидят домашният любимец не само да носи и продава наличните у него атрибути, но и например да напазарува поне еликсири за здраве, магия и идентификация на новооткритите амуниции.

Както е прието в жанра, с натискането на Alt ще виждате всички активни предмети или обекти на картата, които ще светват и ще ви информират какво ще спечелите от тях. Малко банално, но дървените бъчви, които съдържат както ценности, така и лек тротилов заряд, ще са най-честите предмети, които ще трябва да обискирате. За играта може да се говори безкрайно. За да я дефинираме с ключови думи, трябва да споменем следните неща – пълчища чудовища, събиране на артефакти, продажбата им, активна помощ от лично куче (по-точно вълче) или котка (по-скоро рис), които могат да претърпят полиморфизъм с помощта на риба, която сте уловили, и да станат от динозавър през гоблин до таласъм – варианти бол.

Тази игра не е нито Fate, нито Titan Quest, тя е достатъчно самостоятелна и

вероятно наистина е далеч от новото Diablo

но за да излезе точно сега и да е направена толкова изпипано, причината е една – добра маркетингова стратегия на издателя, който хем прави заглавие каквото се очаква, хем го пуска, когато има дефицит на игри от този жанр и далеч преди премиерата на доайена. Това само по себе си заслужава адмирации. Обичам тази игра и очаквам нейния MMO вариант, който се разработва в момента, с нетърпение!

Автор: Свилен Енев

Прочетете още нещо