Machinarium

 since 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 20 окт. 2009

Представяли ли сте си някога да попаднете в ексцентричен свят, населен изцяло от роботи? Струва ми се, че такова странно място съществува и то се нарича Machinarium. Няма как да спестя, че цялата атмосфера прилича на извадена от някакъв причудлив сън или дори по-скоро на делириум вследствие употребата на халюциногенни гъби. Тук няма да видите никакви човешки емоции – радост, надежда, смях, страх, тъга, болка – не. А и как може те да участват в играта, след като основният персонаж е същество, което сглобявате от наличните на бунището в първото ниво чаркове. И по-добре.

Винаги съм бил противник на тенденциите на роботите да се вменяват човешки черти. Самата им антропоморфна форма по нищо не ги приближава до хората, нали? Те са сложни уреди и нищо повече. Иначе щеше да е нормално да кажем, че на компютъра му е тъжно или пък на пералнята й е весело… Но такава формулировка изглежда доста нелепо. И въпреки че разработчиците явно са били на моето мнение, няма как да не отчетем факта, че

цялото им творение е доста шизофренично

и изродско, подходящо за аутистични компютърни специалисти, изтрещели докторанти по математика или напушени небръснати художници.

И все пак първото впечатление често е неправилно. Защо? Защото, играейки, аз намерих доста достойнства в отрочето на Amanita Design, което, макар да не е типичният куест с разгърдена отракана кака в главната роля, има силна логическа стойност, забавни пъзели и най-важното – интересен замисъл.

Да се върнем на историята – вие сглобявате вашия железен човек на общественото сметище и след известни логически перипетии успявате да го върнете отново в града, за да разберете каква е причината за злочестата му съдба. Светът на Machinarium представлява един полуразрушен град, обграден от пустиня, което обаче не го прави по-красив или екзотичен. Населен е от множество роботи, всеки със специфично предназначение и форма, което след последната ми среща с роботи – а именно в новия филм с Брус Уилис – “Двойници”, си е истинско разнообразие на модели. Впрочем и тук роботохората са с различна възраст, професии и даже вероизповедание. Иновация обаче е въвеждането на домашни любимци, които също са машини. За да е по-изродско, те са обикновено плъхове и насекоми. Светът около вас е боядисан с ръждив цвят, всичко е опасано с кабели и жици, а оскъдната растителност се вясва тук-там в пукнатините на сградите и съоръженията.

Звукът пък варира от електронна и класическа музика до джаз. Саундтракът е достатъчно сполучлив, за да накара меломана да изкара цялата игра до край, само за да чуе траковете към нея. Звуковата и музикалната реализация на играта са направени в добра хармония, така че

всяка следваща локация се очаква с голямо нетърпение

Задачките са доста забавни и понякога – супер трудни. Искате да влезете в града, но гардовете не ви позволявят. Пускат обаче някакви роботи със синя крушка на главата. Е, ясно – трябва ви стълба, за да стигнете крушката на уличната лампа и синя боя, за да завършите задачата. Но дали веднага ще ви хрумне и дали реализацията ще ви е по възможностите, е друг въпрос.

Както и в други куестове, преди да се юрнем да спасяваме света, е хубаво да го огледаме за разнообразни предмети, които могат да ни послужат за изхода на задачата. Впрочем нашият робот смело ги поставя в устата си и там ги върти и комбинира по различни начини, за да измери коефициента на полезното им действие. Освен да използва предмети железният ни приятел има и други способности – може да скача, да лази, да се катери и гледа надолу предвидливо от някоя височина, преценявайки как да се спусне, а понякога просто се сурва по наклонена плоскост като някой хлапак.

Физическата близост не е задължително условие да разрешите предложения ви куест. Вашият робот може да се свива или удължава на ръст, а така също и да променя размера на крайниците си. Това често ще ви е от полза при справянето с различни главоблъсканици. Не трябва да забравяме, че роботите не могат да общуват чрез думи. От съществата на Земята само хората и делфините имат език и щеше да е наистина нелепо една железария да може да говори свободно. Ето защо вашата комуникация ще се изразява чрез визуализация на картинки-мисли. Но общуването не е супер елементарно – ако необходимият ви предмет не може да бъде получен, вие можете да предложите на събеседника си някакъв бартер за него.

Впрочем няма кой да ви каже какво да правите. Никой не може да ви помогне да минете нивото, освен

вашата комбинативност и метода проба-грешка

До последното ще ви се налага често да се докосвате, но има и добра новина – няма ограничение на времето, за което ще трябва да минете нивото. Можете спокойно да оставите играта, да отидете до кухнята и да си сипете една бира, след това да наминете до спалнята да цункате гаджето за лека нощ и да се върнете в хола.

В играта има и чисто аркадни елементи. Създадена е една 2D игрица, извън основния геймплей, при която стреляте по паяци в тунел, подобно на мобилна игра, и внимавате да не се блъснете в стените отдолу и отгоре на екрана, както и в осмокраките гадини, разбира се. Хубавото на тази – тъпотия, бих казал – е, че след успешното й преминаване получавате карта на нивото с указания как да се справите с куеста стъпка по стъпка. Никой не ви кара да гледате картинката с решаването на пъзела, но ако се затрудните с нивото, ще бъдете благодарни, защото може още да няма излязло walkthrough, а и ние все още да не сме ви приготвили нужните чийтове.

Историята на вашия робот приключва точно тогава, когато трябва да завърши, без да остави чувство за прибързаност или за прекалена протяжност. Machinarium е сред претендентите за “Най-добра приключенска игра от 2009 година”. Това не е толкова учудващо предвид малкото излезли куестове през тази година. Толкова малко, че чак в коментарите се появиха въпроси дали Лили Стоилова не е спряла да пише в списанието. Но играта ще се състезава успешно с причудливата си, но симпатична графика, с оригиналната си и разнообразна музика и най-вече с геймплея – издържан сюжетно и логически до най-високите постижения в жанра.

Автор: Свилен Енев

Прочетете още нещо